Индустриални батерии – на следващо ниво в България
Само за две години България се превърна в един от най-бързо развиващите се пазари за индустриални батерии в Европа. Новите технологии не само съхраняват евтината слънчева енергия, но и променят изцяло работата на електроенергийната мрежа. Благодарение на тях страната използва ефективно дневната енергия, намалява нуждата от скъп внос в часовете на високо потребление и вече разполага със собствен производител на системи за съхранение.
Докато общественото внимание е насочено към въглищните централи и бъдещето на ядрената енергетика, в електроенергийната система се случва огромна промяна. Индустриалните батерии съхраняват произведената през деня слънчева енергия и я връщат в мрежата по време на сутрешните и вечерните пикове. Те осигуряват надеждна работа, превключват почти мигновено между зареждане и разреждане, компенсират колебанията в натоварването и позволяват прецизно управление на честотата. Технологията подпомага управлението на реактивната мощност и дава възможност за стартиране на генератори след пълен срив на мрежата.
Доскоро основна критика към слънчевата енергия беше, че се произвежда, когато не е необходима, което налагаше внос на по-скъп ток вечер. Навлизането на мрежовите батерии променя тази логика. Евтината дневна енергия вече не се губи, а се съхранява и използва при най-високо търсене. Това позволява на страната да внася евтина електроенергия през деня и да я изнася вечер при значително по-високи цени.
Промените станаха видими за широката публика чрез платформа, създадена от специалиста по анализ на данни Иван Йончовски. Тя обединява информация от Електроенергийния системен оператор и Българската независима енергийна борса. Данните показват новите рекорди при зареждането на батериите, промените в търговията със съседните държави и разместването на часовете за внос и износ.
Бум на инвестициите и предимства пред старите технологии
Очакванията са до края на 2026 г. в България да бъдат инсталирани около 5 гигавата батерийна мощност с капацитет между 14 и 20 гигаватчаса. За сравнение 20 гигаватчаса се равняват на производството на един блок на атомната електрическа централа „Козлодуй“ за 20 часа, което е с 34% повече от денонощното производство на топлоелектрическата централа „Марица Изток 2“ при максимално натоварване. Мощност от 5 гигавата надхвърля капацитета на всички въглищни централи в страната, взети заедно. Парадоксално, но една от причините за този бърз ръст е липсата на активна държавна намеса. Пазарът се развива по инициатива на частни инвеститори, което позволява бързото изпълнение на проектите без продължителни административни процеси.
Мрежовите батерии превъзхождат помпено-акумулиращите водноелектрически централи по ключови експлоатационни характеристики. След ремонтите турбините на водните съоръжения работят едва 4 – 5 часа дневно. Батериите реагират мигновено, превключват многократно между заряд и разряд и осигуряват прецизно управление на мрежата, което ги превръща в предпочитано решение.
Българско производство на системи за съхранение
Бъдещето на соларните мощности и батериите е обещаващо заради ниската цена на енергията и кратките срокове за изграждане. В този процес България се отличава не само като потребител, но и като производител. Българска компания е единствената в Европа с изцяло собствена разработка на цялостна система за съхранение на електроенергия.
Производството се извършва във фабрика на територията на страната – „Интернешънъл Пауър Съплай“ АД, с производствена база, намираща се в ндустриален парк „Хемус“ в столичния квартал „Челопечене“. В момента предприятието разполага с капацитет от 3 гигаватчаса годишно, който се очаква да достигне 5 гигаватчаса до 2027 г. Този модел подобрява значително националната енергийна сигурност, тъй като страната разполага едновременно с местни възобновяеми източници и със собствено производство на оборудване, вместо да зависи от външни доставчици.
Вижте също:
Започна изграждането на първия завод за ванадиеви батерии в България
