Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представи икономическия преглед за България (OECD Economic Surveys Economic Assessment Bulgaria, January 2021). Пандемията от ковид-19 прекъсна впечатляващия икономически напредък на България, е записано в анализа, изработен от експерти от Организацията.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие поздрави България за добрите макроикономически показатели и предупреди, че пандемията от ковид-19 е подчертала необходимостта за по-решителни реформи в редица сектори.

В 12 часа в петък започна и официалното онлайн събитие, на което беше представен докладът за икономическия преглед на България. Участници бяха премиерът Бойко Борисов и генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Анхел Гурия. Ножицата между бедни и богати се разтваря сериозно и в България, както на много други места.

Посочва се необходимостта от по-добра бизнес среда, като акцентът пада върху премахването на някои регулации и по-ясна нормативна уредба. Усилията в борбата с корупцията и престъпността трябва да продължат, категорични са експертите.

Детайлно е разгледан въпросът за малцинствените групи, като е изведено заключението, че 1/10 от населението на България е от ромски произход, но то живее в изолирани квартали. Друг важен акцент е върху необходимостта от подобряване на квалификацията и важни реформи в образованието, а като аргумент е посочено, че българските ученици имат среден общ резултат в изследването PISA. Ковидкризата засегна сериозно пазара на труда, най-вече заетостта при мъжете и младежите, смятат анализаторите и посочват, че правителствените схеми за запазването ѝ са ограничили негативния ефект, но са необходими още усилия за възстановяването на предкризисните нива.

В икономически план – Организацията очаква икономиката ни да отбележи ръст през 2021 година от 3,3 на сто, а безработицата да остане над 6 процента. Инфлацията ще бъде 1,4 на сто, а бюджетният дефицит 4,5% от брутния вътрешен продукт. Иновациите, транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура са от ключов приоритет за развитието на икономиката, която трябва да премине в по-екологични норми и да се откаже от високо въглеродните производства, заключават експертите от организацията.

Все още няма консенсус по молбата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съобщи генералният ѝ секретар Анхел Гурия. В следващите седмици ще има нов опит за разглеждане на въпроса.

В хода на видеоконферентната среща Борисов и Кнудсен акцентираха върху приоритетите, върху които България работи съвместно с Организацията, съгласно нейните принципи и ценности.

„Като страна членка на Европейския съюз България покрива значителна част от стандартите и най-добрите практики на ОИСР. Тя е сходно мислеща и с висока степен на готовност за приемане на задълженията на членството в Организацията“, изтъкна премиерът Борисов пред Улрик Кнудсен. Министър-председателят посочи, че в изпълнение на плана за действие и националната тригодишна пътна карта през последните години бяха предприети редица мерки за активизиране на сътрудничеството на България с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В тази връзка сред по-сериозните постижения на страната ни следва да бъде откроен успешно приключилият процес на присъединяване на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и към нейната Банка данни. От 1 януари 2021 г. страната ни стана 34-тата държава членка на АЯЕ.

През 2018 г. България придоби статут на участник в Комитета по помощта за развитие, а през 2019 г. се присъедини към Препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за корпоративното управление на държавните предприятия и успешно завършения проект със съдействието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – „Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики“. От 2019 г. е в ход и процесът на присъединяване на България към Кодексите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за либерализация на движението на капитали.

Премиерът Борисов подчерта високата ангажираност на страната ни по отношение на необходимите действия за започване на преговори за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В контактите с представители както на Секретариата, така и на държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие едно от важните предизвикателства, което се очертава пред България в подготовката ѝ за членство в настоящия момент, е активизиране на участието в комитети, работни групи, както и присъединяване към все повече правни инструменти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. „Именно върху това акцентираме в новата тригодишна Пътна карта за периода 2021 – 2023 г.“, допълни премиерът Борисов и посочи, че документът е във финална фаза на подготовка и предстои внасянето му за приемане от Министерския съвет. Задълбочаването на сътрудничеството с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие във всички важни области е свързано и с конкретен финансов ангажимент от българска страна, който възлиза на 5 962 452 лева за периода 2021– 2023 г.

Министър-председателят Бойко Борисов беше категоричен пред заместник-генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Улрик Кнудсен, че съвместното генерално сътрудничество трябва да продължи все така задълбочено и България усилено предприема следващите важни стъпки по пътя към членството ѝ в Организацията.

• OECD Economic Surveys Economic Assessment Bulgaria, January 2021

  www.infoz.bg