Публикуван е законопроектът за държавния бюджет за 2022 г.

Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година, представляваща мотивите към него, и съпътстващите ги документи. Подготовката на Бюджет 2022 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022 – 2024 г. започна с разработването на базов сценарий при действащо законодателство с отразени ефекти от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше последващо надграден с нови допускания за някои политики в областта на доходите, осигурителната политика и в социалната сфера.

Параметрите на проекта на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временното прилагане на мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от ковид.

Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

След временното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., която според изчисленията за фискалната позиция се определя като проактивна антициклична, в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да достигне 5,1% от БВП през 2022 г. (с включени ковид мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 2,8% от БВП през 2024 г.

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП (без отчитане на ефекта от ковид мерките) за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП, като за 2020 и 2021 г. се наблюдава положително салдо съответно 0,2% от БВП и 1,3% от БВП, а за прогнозния период - отрицателно салдо в рамките на 2,8-2,9% от БВП.

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40-процентното правило по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от БВП през 2022 г. до 35,7% от БВП през 2024 г.

По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 38,3%, за 2023 г. – 39,3% и за 2024 г. – 39,2%.

По отношение на тенденциите при разходите за периода 2022 – 2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 43,4% от БВП до 42,0% от БВП.

За периода 2022 – 2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Разходни политики на Бюджет 2022 са:

Политиката по доходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022 – 2024 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 г. от 650 лв. на 710 лв., като размерът от 710 лв. ще се запази през 2023 и 2024 г. За 2022 г. се предвижда увеличение с 5% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в бюджетния сектор, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които персоналът не е нает на минимална работна заплата. За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Новите моменти по отношение на осигурителната политика са, както следва: увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., до размера на МРЗ, приравнено на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв.; увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. – 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер.

През периода 2022-2024 г. ще продължи изпълнението на политиките в предучилищното и училищното образование, насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието. Изпълняват се и мерки, насочени към намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното включване, мотивация на децата и учениците за образование и усвояване на ключови компетентности. За предучилищното и училищното образование за 2022 г. са осигурени средства, както следва: 70,0 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; 38,0 млн. лв. за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища; 36,0 млн. лв. за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца; 123,3 млн. лв. за мерки за предотвратяване разпространението на ковид, за предпазни средства и дезинфектанти за училищата и за осигуряване на изследване за ковид с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лв. за продължаване на Националната програма „Отново заедно“.

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряването на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти. Световната пандемия от ковид очерта необходимост от увеличаване на усилията за създаване и поддържане на перманентна готовност на всички нива на системата на здравеопазване.

За овладяване на пандемията и последствията от ковид за 2022 г. са осигурени средства за: закупуване на допълнителни количества ваксини срещу ковид – 267,2 млн. лв.; осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на ковид, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца – 352,0 млн. лв.; осигуряване на лекарствени продукти за лечение на ковид и за поддържане на резерв от лекарствени продукти за лечебните заведения за лечение на системен възпалителен отговор и протромботични състояния, възникнали вследствие на ковид при хоспитализирани пациенти 158,8 млн. лв.

За периода 2022 – 2024 г. в областта на социалната политика приоритет остават оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

С оглед повишаване ефективността на семейните помощи за деца, се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 410 лв. на 510 лв. – за получаване на пълния размер на помощта и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително - за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта. Наред с доходния критерий се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете – с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца – с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца – с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.) и за семейства с четири деца – с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.).

В периода 2022-2024 г. е предвидено пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по т. нар. „швейцарско правило“ (чл. 100 от КСО) с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите по чл. 100 на КСО, с които е предвидено да се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, са съответно: 6,1% за 2022 г.; 6,5% за 2023 г.; 4,9% за 2024 г. В периода 2022-2024 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават от 1 юли на съответната година с процентите по чл. 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за 2022 г. е увеличен от 300 на 370 лв., считано от 25 декември 2021 г. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 г. е увеличен от 1 440 лв. на 1 500 лв., считано от 25 декември 2021 г.

Политика в областта на отбраната. Разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на сто от БВП за 2022 г., като е спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/04.01.2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (транспорт, ДДС и мита), както и за други проекти за модернизация на Българската армия.

В прогнозата за 2022 г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 5 304,5 млн. лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности – 4 677,8 млн. лв.; обща изравнителна субсидия – 354,4 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48,2 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи – 224,1 млн. лв. Общата субсидия за държавни дейности за 2022 г. е увеличена с 345,3 млн. лв. спрямо 2021 г., с което се осигурява увеличението на средствата за персонал във всички делегирани от държавата дейности. В прогнозата за 2022 г. е предвиден ръст от 25,0 млн. лв. за общата изравнителна субсидия.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд. лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на ковид. За 2022 г. предвидените разходи по механизма REACT-EU се очаква да бъдат в размер на 394,9 млн. лв., за 2023 г. – 249,9 млн. лв. и за 2024 г. – 44,2 млн. лв.

Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ и около 4,549 млрд. евро заеми (по текущи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира изисквания по отношение на национално съфинансиране. Периодът, в който основният финансов пакет за безвъзмездната подкрепа ще бъде предоставен, е до 31 декември 2022 г.

В разчетите за 2022 г. са заложени приходни и разходни мерки в отговор на пандемията от ковид в размер на 3 114,1 млн. лв. (2,2% от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 г. За 2023 г. са заложени мерки в размер на 467,0 млн. лв. (0,3% от БВП), а за 2024 г. няма разчетени средства за мерки в отговор на ковид. Някои от мерките са осигуряване на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията от ковид; добавка от 60 лв. месечно към пенсиите на всички пенсионери за периода януари-юни за 2022 г.; разходи за подпомагане на бизнеса и програми за заетост; подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на ковид, вкл. за поставяне на ваксини срещу ковид и др.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2022-2024 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 49,1 млрд. лв., а съотношението на държавния дълг спрямо БВП до 31,0%, плавно удължаване на средния остатъчен матуритет на дълга, както и увеличение на дела на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5% в края на 2020 г. на 33,2% в края на 2024 г.).

Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

 

www.infoz.bg  www.infoz.bg

Светът

✨ Европейският парламент избра Роберта Мецола от Европейската народна партия за председател на институцията до изборите за евродепутати през 2024 г. Досега Мецола беше зам.-председател на Европейския парламент. В деня на избора, вторник, тя навърши 43 години. Новият председател е от Малта, адвокат по професия, майка на 4 деца

* * *
✨ Най-малко 22 души са загинали, а десетки са ранени при две земетресения в Северозападен Афганистан, по-силният от които е с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер. Над 100 къщи са частично или изцяло разрушени

* * *
✨ В правителството на Република Северна Македония в понеделник ще се извърши предаване на поста от досегашния премиер Зоран Заев на новоизбрания премиер Димитър Ковачевски

* * *
✨ Сърбия
се приближи с още крачка към членство в Европейския съюз, след като гласоподавателите в балканската страна решиха да променят конституцията, за да създадат по-независима съдебна власт в съответствие със стандартите на 27-членния блок

* * *
✨ Населението на Китай се увеличава през 2021 г. с най-бавния си темп от 1960 г. Това може да спъне ръста на покупателната способност и на брутния вътрешен продукт на страната в близко бъдеще. Най-многолюдната страна в света има коефициент на етествен прираст от 0,03%. През 2021 г. населението на Китай достигна 1,4126 милиарда души, едва с половин милион повече спрямо 2020 г.

* * *
✨ В 13:48 часа българско време в неделя е регистрирано земетресение с епицентър на 66,4 километра западно от остров Лимнос (Гърция) и на 316 км от София. Земетресението е с магнитуд 5,5 по сралата на Рихтер и е с дълбочина от 9,8 километра

* * *
✨ Много метеорологични станции от мрежата на Атинската национална обсерватория са регистрирали ударната вълна от изригването на подводния вулкан край Тонга в Тихия океан в събота

* * *
Русия обяви внезапна проверка на бойната готовност на войските си в Далечния изток. Те ще тренират разполагане в отдалечени военни обекти в страната. Руските военни маневри се следят под лупа заради концентрирането на войски по границата с Украйна

Повече...

новини в сайта RSS емисия facebooktwitter youtube subscribe ilko gruev карта CSS code Nu Html Checker