Как да убиеш негативизма?

Не е пресилено да се твърди, че сме интересен и многопластов народ, преживял много. Разбира се, като всички други народи и българският има и силни страни и слабости.  Но през последните години много ме дразни масовата склонност към негативизъм и отрицание.

Този негативизъм се подклажда всеки ден чрез безсмислени или битови проблеми. А защо трябва да продължава така?

To Kill a MockingbirdЗащо избрах това заглавие? Асоциирам го с една велика книга, която не е българска, но това не я прави по-малко значима за нравственото израстване на всеки човек. Името на книгата е "Да убиеш един присмехулник" на авторката Харпър Ли, носителка на наградата "Пулицър". В книгата не става въпрос за убийства на птици, а как да убиеш предразсъдъците си към хората, защото не всички са еднакви и по калъп и точна рецепта няма. С много увлекателен език авторката чрез нейния основен протагонист и главен герой Атикус Финч ни показва колко вредни са расизмът, предубежденията и най-важното - човешката необразованост. Книгата не се учи в училище, и по-скоро разказва за проблеми, които са далеч от нашите. Не е от български автор, но това не означава, че трябва да я заклеймим като нещо излишно! Казвам това и във връзка с безумната и излишна истерия с разместването на учебната програма. И си мисля, че това е измислен проблем за българския народ в момента, ако изобщо може да се нарече така. А само ако знаете колко полезен би ни бил в момента една персона като Атикус Финч. И е ясно, че сам един човек не може да промени народната нагласа, но поне е стъпка напред, която трябва да се опита.

To Kill MockingbirdМисля, че за да вървим напред трябва да има пламък, страст, желание, което да кипи от всеки от нас. Да, действителността за мнозина не е красива, но тя няма да се промени с вайкане, с всекидневно заяждане по глупави теми и с негативизъм премесен напоследък и с пораженчество. Промяната трябва да дойде от нас – заедно, като общество. Има един важен надпис на сградата, която може би е най-малко уважавана в България. Да, точно така: "Съединението прави силата!". Няма друг път, но затова трябва да забравим битовото, да отхвърлим негативизма, да променим собствената си нагласа. Това идва и след по-добро образоване, четене на книги, посещаване на театри, изложби, концерти... С творене и с желание за живот! Звучи просто, но е трудно. Но няма друг начин. Трябва да се опитаме да погледнем през мъглата на битовите си проблеми.

И бързо и без усилия нищо няма да се промени... Но ако всеки един от нас открие, че има на качества, присъщи на Атикус Финч, това ще е от голяма полза. И както Кевин Спейси (в, може би, най-добрия си филм) анонсира, че може да бъдеш ядосан за толкова много неща, но е трудно да останеш ядосан, защото има толкова много красота по света, независимо колко е тежка ситуацията... Има толкова много красота. Намерете вашата "la grande belezza" и убийте минорното!

Денис Асенов