Резултати от изборите за парламент - България и Стара Загора
Партия ГЕРБ спечели предсрочните парламентарни избори, проведени на 26 март 2017 г. с 32,7% от гласовете. Коалиция БСП за България получи подкрепата на 27,2% от избирателите. В Народното събрание ще има 5 политически формации:
- ГЕРБ - 95 мандата
- БСП - 80 мандата
- Обединени патриоти - 27 мандата
- ДПС - 26 мандата
- Воля - 12 мандата.
Официално Централната избирателна комисия ще обяви разпределението на 240-те места в Народното събрание до 30 март, а имената на народните представители трябва да са окончателно ясни до 3 април 2017 г.
Официални данни на Централната избирателна комисия при обработка на всички секционни протоколи в България и извън страната - разпределение на действителните гласове (данни към 10:00 часа на 27 март)
| № | Партия, Коалиция, ИК | Гласове | Разпределение |
|---|---|---|---|
| 1 | Партия ДРОМ | 4 988 | 0.14% |
| 2 | Партия Движение за радикална промяна Българската пролет | 9 229 | 0.26% |
| 3 | Партия Движение Напред България | 6 647 | 0.19% |
| 4 | Нова Република – ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност | 86 984 | 2.48% |
| 5 | Коалиция на недоволните (БСД – Евролевица, Българска Социалдемократическа партия, Християн-Социален Съюз) | 5 945 | 0.17% |
| 6 | Партия Воля | 145 637 | 4.15% |
| 7 | Партия Български демократичен център - БДЦ | 3 129 | 0.09% |
| 8 | Коалиция АБВ – Движение 21 | 54 409 | 1.55% |
| 9 | Движение за права и свободи – ДПС | 315 976 | 8.99% |
| 10 | БСП за България | 955 490 | 27.20% |
| 11 | Партия ГЕРБ | 1 147 283 | 32.65% |
| 12 | Партия на Зелените | 10 157 | 0.29% |
| 13 | Обединение ДОСТ | 100 481 | 2.86% |
| 14 | Партия Възраждане | 37 881 | 1.08% |
| 16 | КП Движение ДА България (Зелените, ДЕОС) | 101 217 | 2.88% |
| 17 | Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО | 318 513 | 9.07% |
| 18 | КОЙ – Българската левица и Зелена партия | 2 876 | 0.08% |
| 19 | Партия Национална републиканска партия | 2 328 | 0.07% |
| 20 | Българско национално обединение | 3 920 | 0.11% |
| 21 | Реформаторски блок – Глас народен | 107 399 | 3.06% |
| 22 | Соня Спасова Маркова - независим (РИК 01) | 292 | 0.01% |
| 22 | Красимир Иванчев Жейнов - независим (РИК 03) | 374 | 0.01% |
| 23 | Росица Пенчева Йорданова - независим (РИК 03) | 295 | 0.01% |
| 22 | Златко Спасов Здравков - независим (РИК 11) | 84 | 0.00% |
| 22 | Димитър Огнянов Игнатов - независим (РИК 15) | 537 | 0.02% |
| 22 | Румен Желязков Домбашов - независим (РИК 22) | 227 | 0.01% |
| 22 | Георги Стоянов Кадиев - независим (РИК 23) | 2 270 | 0.06% |
| 22 | Димитър Кирилов Байрактаров - независим (РИК 25) | 463 | 0.01% |
| 22 | Иван Стоянов Матев - независим (РИК 27) | 573 | 0.02% |
| - | Не подкрепям никого | 87 854 | 2.50% |
Официални данни на Централната избирателна комисия за Стара Загора при обработка на всички секционни протоколи - разпределение на действителните гласове
| № | Партия, Коалиция, ИК | Гласове | Разпределение |
|---|---|---|---|
| 1 | Партия ДРОМ | 269 | 0.17% |
| 2 | Партия Движение за радикална промяна Българската пролет | 323 | 0.20% |
| 3 | Политическа партия Движение Напред България | 237 | 0.15% |
| 4 | Нова Република – ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност | 2 532 | 1.58% |
| 5 | Коалиция на недоволните (БСД – Евролевица, Българска Социалдемократическа партия, Християн-Социален Съюз) | 238 | 0.15% |
| 6 | Партия Воля | 6 401 | 3.99% |
| 7 | Партия Български демократичен център - БДЦ | 159 | 0.10% |
| 8 | Коалиция АБВ – Движение 21 | 2 238 | 1.40% |
| 9 | Движение за права и свободи – ДПС | 12 504 | 7.80% |
| 10 | БСП за България | 49 217 | 30.69% |
| 11 | ГЕРБ | 54 756 | 34.14% |
| 12 | Партия на Зелените | 374 | 0.23% |
| 13 | Обединение ДОСТ | 2 900 | 1.81% |
| 14 | Партия Възраждане | 1 504 | 0.94% |
| 16 | КП Движение ДА България (Зелените, ДЕОС) | 2 637 | 1.64% |
| 17 | Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО | 15 856 | 9.89% |
| 18 | КОЙ – Българската левица и Зелена партия | 99 | 0.06% |
| 19 | Национална републиканска партия | 105 | 0.07% |
| 20 | Българско национално обединение | 262 | 0.16% |
| 21 | Реформаторски блок – Глас народен | 3 562 | 2.22% |
| 22 | Иван Стоянов Матев - независим | 573 | 0.36% |
| - | Не подкрепям никого | 3 642 | 2.27% |
Обявените веднага след края на изборния процес резултати за страната, базирани на социологическо изследване, показаха, че партия ГЕРБ получава 32,6%; коалиция БСП за България - 28,4%; за коалиция Обединени патриоти (НФСБ, Атака, ВМРО, Средна европейска класа и Съюз на патриотичните сили Защита) гласуваха 8,9% от хората, които са използвали правото си на глас, за ДПС - 7,9%, за партия Воля - 4,6%, а за коалиция Реформаторски блок - Глас народен - 3,8%, Да България - 3,6% (по предварителни данни на социологическата агенция "Галъп" към 20 часа).
Според "Алфа Рисърч" процентите на политическите сили, които влизат в парламента се разпределят така, според паралелно преброяване на гласовете (към 23 часа):
- ГЕРБ - 33,2%
- БСП - 27,5%
- ДПС - 10,6%
- Обединени патриоти - 8,9%
- Воля - 4,6%
Данните показват, че:
ГЕРБ и БСП постигат по-високи резултати в области с голям относителен дял на градското население, в които живеят най-вече етнически българи, като факторът „урбанизация“ е по-силен при ГЕРБ, отколкото при БСП. Интересно е, че етническият фактор (т.е. наличието на относително висок дял на етнически малцинства) влияе доста по-силно негативно върху резултата на ГЕРБ и БСП отколкото върху резултата на по-малки партии като ВОЛЯ, „Нова Република“ и „Да, България“. В известна степен положителна роля за представянето на ГЕРБ играе още коефициентът на заетост в областта (т.е. колкото по-висока е заетостта, толкова е по-голяма подкрепата за ГЕРБ), както и размерът на БВП на глава от населението. ГЕРБ се представя по-силно в южната част на страната, като явното изключение е северната област Габрово, където партията постига най-силния си резултат (40,1%). БСП се представя най-силно във Видин (38,1%) и Ямбол (38,7%).
Обединените патриоти (ОП) постигат най-силни резултати в Ямбол (13,6%) и Русе (13,3%). Коалицията има сравнително добри резултати и в части от смесените райони, особено в Северна България, което може да се обясни с нейния успех в мобилизирането на вота на българите в области със значително турско и ромско присъствие. Това е причината поне чисто статистически факторът „етнос“ да не оказва особен ефект върху нейното представяне. Благосъстоянието на областта, измерено като БВП на глава от населението, и степента на образование не оказват особено влияние върху резултата на ОП, въпреки че според данните е по-вероятно хора с начално и по-ниско образование да гласуват за тях, отколкото за БСП или ГЕРБ.
Резултатите на ДПС и ДОСТ се намират в почти пълен синхрон, въпреки че първата постига много по-високи резултати. И двете се представят изключително силно в области с висок дял на ромското и турското население и изключително слабо в областите с преобладаващо българско население. Тук е най-ясно видимата отрицателна корелация между резултата на някой от кандидатите и степента на урбанизация – ДПС и ДОСТ печелят предимно гласове от селата. Те постигат най-добър резултат в области с висок дял на населението с начално и по-ниско образование, в които жизненият стандарт (БВП/глава) е нисък (включително има и висок дял на бедното население) и които се характеризират с ниска заетост. Трите най-силни области и за ДПС, и за ДОСТ са Кърджали, Разград и Търговище, където те получават общо 76%, 41,3% и 40,4% от гласовете, като превъзходството на ДПС е значително.
ВОЛЯ постига най-добри резултати във Варна (11,8%), което до известна степен обяснява и единствената по-ясно видима връзка между степента на социалноикономическо развитие и гласовете за партията – степента на урбанизация. ВОЛЯ се представя по-добре в области с по-висока концентрация на населението в градовете. Етническият профил на областите не е определящ за представянето на партията, а корелацията с другите показатели е слаба.
Резултатите на Реформаторския блок също не показват ясна връзка с наблюдаваните от нас индикатори. Най-добрият си резултат РБ постига в Монтана (7,23%).
„Да, България“ и „Нова Република“ се представят най-добре в столицата, където получават съответно 8% и 5,8% от гласовете, следвана от областите Пловдив и Варна. И при двете коалиции се вижда силна положителна корелация с индикатори като БВП на глава от населението, висок дял на висшистите и степента на урбанизация. Това са и коалициите, при които се наблюдава най-силна положителна корелация между резултата и коефициента на заетост в съответната област. Трябва да отбележим още, че всички тези връзки, макар ясно изразени и при двете коалиции, са по-силни по отношение на „Да, България”.
Сред останалите опции за избор, които сме разгледали, прави впечатление изключително високият относителен дял на избирателите, които са избрали „не подкрепям никого” във Видин – близо 6%. Изборът на тази опция е по-често срещан в области с висок дял на етническото българско население и е по-вероятен сред висшистите, отколкото сред хората с начално и по-ниско образование.
