Концерт „Приказки за четири ръце“ с клавирно дуо Стефания Русева – Симон Павлов

Камерната сцена на оперното фоайе ще посрещне изявеното клавирно дуо Стефания Русева – Симон Павлов с концерт „Приказки за четири ръце“, в който двамата млади музиканти ще представят в клавирен аранжимент две от най-обичаните оркестрови сюити – „Шехерезада“ от Николай Римски-Корсаков и „Лешникотрошачката“ от Пьотр Илич Чайковски. Събитието съчетава приказни сюжети, богати музикални образи и виртуозно ансамблово музициране.

Програмата е изградена около два емблематични цикъла, вдъхновени от приказни сюжети. В клавирното четириръко звучене публиката ще чуе сюитата „Шехерезада“ от Николай Римски-Корсаков и сюитата „Лешникотрошачката“ от балета на Пьотр Илич Чайковски. Клавирните версии подчертават детайла, колорита и диалога между двамата пианисти, като пренасят богатството на оркестровата партитура в интимната атмосфера на камерната зала.

Николай Римски-Корсаков – сюита „Шехерезада“

Сюитата „Шехерезада“ е вдъхновена от легендите от „Хиляда и една нощ“ и превръща добре познатия разказ в образцова програмна музика. В основата ѝ стои конфликтът между суровия властелин и мъдрата разказвачка, която спасява живота си с история след история.

„Султан Шахриар, убеден, че всички жени са неверни, се заклел да убива всяка от съпругите си след първата брачна нощ. Но Шехерезада спасила живота си, като забавлявала своя господар с увлекателни истории, разказвани в продължение на хиляда и една нощи. Султанът, обзет от любопитство, всеки ден отлагал екзекуцията на жена си и накрая напълно се отказал от кървавата си клетва.“

Четирите части на сюитата са обединени от две главни музикални теми, които рисуват образите на Султана и на Шехеразада. Темата на Шахриар звучи тежко, мрачно и властно, а тази на Шехеразада – нежно и лирично, като музикален глас, който постепенно укротява гнева на владетеля.

• I. Морето и корабът на Синбад – след краткия сблъсък между суровата тема на Шахриар и лиричната тема на Шехеразада пред слушателя се разгръща величественият образ на бурното море – сурово, опасно и омагьосващо. Могъщите вълни носят легендарния кораб на Синбад, чиито приключения оживяват в широки, плавни музикални линии.
• II. Разказът на принц Календер – отново се появява гласът на Шехеразада, който въвежда нова история – по-жива и по-динамична. Странстващият принц Календер се появява сред вихър от танцови ритми и екзотични мотиви. Музиката следва неговите фантастични премеждия – едновременно забавни, опасни и наситени с цветни образи.
• III. Принцът и принцесата – лиричните мелодии разказват за трепетната любов между красив принц и нежна принцеса. Деликатните музикални фрази рисуват танца им, изпълнен с грация, мекота и изтънченост.
• IV. Празник в Багдад. Морето. Корабът, разбиващ се в скалата с медния конник и гибелта на моряка Синбад – финалът избухва в шумен, ярък ориенталски празник с танци и шествия. В разгара на пъстрата картина отново се появява морската тема. В бурните води корабът на Синбад се разбива в скалата под медния конник, а в музиката, изобразяваща гибелта му, композиторът майсторски преплита за последен път темите на Султан Шахриар и Шехеразада.

Пьотр Илич Чайковски – сюита „Лешникотрошачката“

Сюитата „Лешникотрошачката“ е създадена по едноименния балет и е свързана с вълшебната атмосфера на Коледа. Историята проследява малката Клара, която в навечерието на празника получава необичаен подарък – дървен Лешникотрошач. Нощем играчката оживява, а в стаята избухва битка между армията на играчките, водена от Лешникотрошача, и Мишия крал. След победата на доброто Лешникотрошачът се превръща в красив принц и повежда Клара в чуден магичен свят. Двамата преминават през Снежното царство и достигат столицата на Страната на сладкишите – Конфитюренбург. Там ги очаква блестящ празник от танци от различни краища на света, а финалът е тържественият валс на цветята.

В сюитата са включени едни от най-обичаните музикални миниатюри на Чайковски:

1. Увертюра
2. Марш
3. Танц на захарната фея
4. Руски танц
5. Арабски танц
6. Китайски танц
7. Танц на флейтите
8. Валс на цветята.

Стефания Русева

Стефания Русева е родена през 2001 г. в град Стара Загора. Завършва Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ със специалност пиано. През 2024 г. се дипломира с пълно отличие в Националната музикална академия „Професор Панчо Владигеров“ със специалности „Хорово дирижиране“ в класа на професор доктор Теодора Павлович и „Теория на музиката“ с профил музикален анализ при професор доктор Снежина Врангова. Паралелно с това изучава пиано при професор доктор Ростислав Йовчев и доцент доктор Маргарита Илиева.

По програма за студентска мобилност Стефания Русева учи един семестър в Университета за музика и сценични изкуства Виена (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien) в класа по хорово дирижиране на професор Алоис Гласнер и е част от камерния хор WebernKammerchor. В последната година от магистърската си програма тя се включва и в класа по оркестрово дирижиране на професор доктор Григор Паликаров. От март 2025 г. е редовен докторант в специалност „Хорово дирижиране“ в Националната музикална академия.

Понастоящем Стефания Русева е хормайстор в Държавна опера Стара Загора и помощник-диригент в хора към Късноантична базилика „Света София“. Завършва майсторски класове по хорово дирижиране при Ювал Вайнберг (Израел, Германия) и Фрийдер Берниус (Германия), стипендиант е на Творческа лаборатория за запознаване с хорова музика „Маестро Крикор Четинян“ с ръководители Кръстин Настев и Сергей Павлов и участва в ателие по дирижиране с Collegium Musicum Berlin под ръководството на Донка Митева.

Избрана е за хорист в Европейския младежки хор EuroChoir в сесията през 2024 г. с диригенти Марко Амхерд (Швейцария) и Донка Митева (Германия, България). Участвала е в състава на Смесен камерен хор „Професор Георги Димитров“ към Националната музикална академия, Софийски камерен хор „Васил Арнаудов“ и е била корепетитор на вокален ансамбъл за старинна музика Cantanti Dai Monti Verdi.

Като пианист Стефания Русева е лауреат на национални и международни конкурси, завършва майсторски класове на професор Татевик Мокацян (Армения), на ансамбъл Et Arsis Piano Quartet (Германия), на академик професор доктор Атанас Куртев, професор Мария Принц и други. Неколкократно е солист на оркестъра на Държавна опера Стара Загора, като два пъти осъществява премиерни за България изпълнения на клавирни концерти. Участва в концертната и звукозаписната дейност на Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Нов симфоничен оркестър, Симфониета Враца и други състави.

Симон Павлов

Симон Павлов е роден през 1999 г. в град Сливен. Завършва Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в град Стара Загора със специалност пиано, а през 2023 г. се дипломира в Националната музикална академия „Професор Панчо Владигеров“ със специалност „Оперно-симфонично дирижиране“ в класа на професор доктор Григор Паликаров. В академията изучава и „Музикознание“ при професор доктор Наташа Япова, а пиано – в класа на доцент доктор Маргарита Илиева.

Диригентския си дебют Симон Павлов реализира на сцената на Държавна опера Стара Загора. Работи като помощник-диригент във Филхармония „Пионер“, а понастоящем е диригент в Симфоничен оркестър – Сливен. Дирижира още Симфоничния оркестър на Санремо в Италия, Софийската филхармония, Симфоничен оркестър – Пазарджик, оркестъра на Държавна опера – Пловдив, Симфониета София, Симфониета Видин, Симфониета Шумен, Камерен оркестър „Дианополис“ – Ямбол и Академичния симфоничен оркестър на Националната музикална академия.

Като пианист многократно солира на оркестри под диригентството на Георги Димитров, Красимир Къшев, Райчо Христов и други. Лауреат е на множество национални и международни конкурси, сред които Международен клавирен конкурс „Крайова – пиано“ в Румъния, Международен конкурс „Музиката и Земята“, Международен клавирен конкурс „Класика и съвременност“, Национален конкурс за певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия и други.

Симон Павлов е завършил майсторски класове по пиано и камерна музика при професор Татевик Мокацян, ансамбъл Et Arsis Piano Quartett, Андреас Райнер, Ребека Хартман, академик Атанас Куртев, професор Емма Тахмизян, професор Маркус Праузе, професор Влад Димулеску и други. Носител е на наградата „Млада Загора“ за принос в културата и изкуството в град Стара Загора, както и на награда в категория „Изкуства“ на националния приз „Студент на годината“. Участва в събития на фондация „Миню Балкански“ в България и Франция и се изявява на форумите „Софийски музикални седмици“, „Европейски музикален фестивал“, „Новогодишен музикален фестивал“, „Опера на върховете“, „Мокрањчеви дни“ в Сърбия и други.