Възходът на така нареченото vibe кодиране (импровизирано програмиране, водено от последователни подкани към изкуствен интелект) възпроизвежда психологическите механики на хазарта: непредсказуеми награди, „почти печалби“ и постоянен допаминов стимул. Ефектът е особено силен при хора без опит в програмирането, докато професионалните инженери го възприемат най-вече като инструмент за продуктивност, а не като магия.
Беше прекрасен летен ден по време на почивката ми.
Семейството ми ме чакаше да отида на плаж. Бях им казал, че ще се присъединя „само след пет минути“ – това беше преди два часа. „Почти съм готов – промърморих. – Само още един опит.“ Кодът беше „почти правилен“ през последните два часа. Тогава осъзнах: не отстранявах грешки – залагах на хазарт с надежда за печалба.
Ако сте прекарали часове във „вибрационно“ кодиране – онзи хаотичен танц на подкани към изкуствен интелект, докато той „изплюе“ работещ код – знаете каква е тръпката и привличането. Гласът, който казва: „Само още една подканa и ще получа желания резултат...“ Ограниченията на модела, с който имитирате програмиране, са факт и често може да не успявате да изпитате желаното чувство за напредък.
Това не е случайно. Vibe кодирането (усещането за програмиране) има същата психологическа структура, която прави слот машините, видеоигрите и безкрайното превъртане на негативни новини (doomscrolling) толкова пристрастяващи. Ето механиката:
График с променливи награди. Понякога изкуственият интелект успява от първия опит. Понякога трябват 20 подкани и пак сте с чувството, че сте в началото. Понякога дава блестящо решение, което дори не сте поискали. Непредсказуемостта – „възнаграждение след непредсказуем брой опити“ – е най-пристрастяващият известен модел на възнаграждение. Същият принцип стои зад слот машините и кутиите с плячка, която трябва да уловите на кукичка.
Ефектът на „почти работи“. Кодът е „почти готов“: работи, но връща грешка; логиката е вярна, но синтаксисът е счупен, някъде просто липсва затваряща скоба. Тези „почти“ активират същите невронни пътища като „почти печалбата“ на слот машини. Мозъкът интерпретира „почти“ като „още един опит и със сигурност ще проработи“.
Професионалните софтуерни инженери се оказват по-малко податливи на тази зависимост от vibe кодирането, отколкото непрофесионалистите. За един опитен инженер променливата награда е: „Ще напише ли моделът код толкова добре, колкото аз, или ще се провали?“ Това не е особено вълнуващо – те знаят, че могат сами да го напишат. Изкуственият интелект е инструмент за ускоряване, не магическа пръчка.
За човек без умения по програмиране ефектът е трансформационен. Всеки успешен отговор е чудо: за минута е изминат огромен път от от „не мога да направя това“ до „току-що построих нещо“. Това е опияняващо. А повечето инженери вече са свикнали с дълги сесии за дебъгване – за тях това не е новост. Новакът няма изградени рефлекси и практика за това.
Може да погледнем на проблема и по-разширително. Той е същият и в други области – създаването на картинки и графики или на видео, на музика. Описвате всичко детайлно със своята заявка и… резултатът е почти идеален. Е, има детайл, който трябва да се подобри. Проблемът е, че няма как да вкарате задвижвания от изкуствен интелект модел в „същата вода“, неговата информационна река вече я е отнесла по течението. С новата заявка хвърляте заровете отново – късмет е ако проблемният детайл е станал идеален, беда е ако нещо друго вече се е счупило.
Днес се говори за предприемачи, започващи нов иновативен проект, които работят изтощително – спят по офисите си, стигат до натоварено мислене по 100 часа седмично. Разказът приписва всичко на бумa на изкуствения интелект и страха да не изостанеш. Истината е, че натискът върху основателите винаги е съществувал. Стартирането на компания е влакче на ужасите между екзистенциален страх и ирационален оптимизъм – преди и след ерата на изкуствения интелект.
Разликата сега е допаминовата динамика на vibe кодирането. Огромен дял от компаниите и още повече аматьори използват vibe кодиране. 100-часовите седмици стават обясними: не е просто „работохолизъм“, а зависимост от още една подканa към модела отсреща в 3 часа сутринта. В ерата преди изкуствения интелект методичното прототипиране в софтуер като услуга (Software as a Service – SaaS) не носеше същия цикъл на променливи награди.
Бизнес книгите настояват да дефинираш идеалния профил на клиента и да се придържаш към него. Моделът на програмиране, водено от последователни подкани към изкуствен интелект се счупи в прилагането му. Данните подсказаха: „мнозина не са професионални разработчици“. Хората, пуснали този дух от бутилката видяха, че ползвателите са vibe кодери. Казаха си: ще ги подкрепим по-късно, да не се разсейваме сега. Сгрешиха. Докато се изграждаха мощни корпоративни инструменти – полезни, надеждни, ускоряващи навигацията в големи кодови бази – беше пропуснат емоционалният акцент на пазара. Допаминовия цикъл на непрофесионалистите движеше вирусните публикации и видеа и среднощните кодинг сесии. Появи се магията на трансформацията – онзи първи момент, в който човек, който не може да програмира, изведнъж усеща, че го прави.
Ето какво прави грешката особено болезнена: това не е само бизнес пропуск, а и разминаване с мисията. „Нашата мисия е да отключваме креативност. Защо да я ограничаваме до хора, които вече могат да създават софтуер? Създавахме за онези, които се нуждаят от нас, но не ни жадуват емоционално. Междувременно съществуваше публика, която копнееше за преживяването, което можехме да дадем – а аз първоначално я отписах като „извън таргета“ – казва Андрю Филев, основател и главен изпълнителен директор на Zencoder.
Пазарът на изкуствен интелект се развива толкова бързо, че всеки ден носи нова възможност. Vibe кодерите вече навлизат в по-сложни среди и се доближават до задачи, присъщи до вчера само на професионалистите. Професионалните инженери все по-често искат процеси, ориентирани към изкуствен интелект, а не към класическа интегрирана среда за разработка. С усъвършенстването на големите модели и агентите резултатите стават по-предсказуеми – време е за продукт, който е полезен и за двете аудитории. В крайна сметка всички сме в едно пътешествие към по-добър софтуер – независимо от реалните ни умения.
Чуйте началото на този текст
Прочетено от невронен TTS (изкуствен говор) на български език
