Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на България за 2019 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза
Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 - 2021 г.
Средносрочната бюджетна прогноза представя мотивите към проекта за държавен бюджет.
В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за 2019 година. Нов момент в съдържанието на прогнозата е включването на повече информация при представянето на разходните политики – както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им.
Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на Европейския съюз. В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 - 2021 г., съответно за 2019 г. дефицит от 0,5 % от брутния вътрешен продукт, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 година.
Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и разширените фискални възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните секторите и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.
Изразени като процент от брутния вътрешен продукт, при приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37,7 % до 35,8 %, а в номинален размер се увеличават, като от 43 857,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година. В частта на данъчната политика са отчетени ефектите от настъпилите към момента промени в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.
Разходите, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, за периода 2019-2021 г. също бележат спад от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,2 пр.п. от брутния вътрешен продукт и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават, като от 44 457,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година.
Приоритетите на Бюджет 2019, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите.
В сферата на социалната политика са предвидени средства в размер на: 40,4 млн. лева допълнително за всяка година от прогнозния период (50 % повече спрямо средствата през 2018 г.) за целеви помощи за отопление с цел социална закрила и равни възможности; 150,0 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане; 7,0 млн. лева във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.
Политиките за достъпно и качествено образование се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище. Средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба за финансиране на системата, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение.
Политиката в областта на отбраната предвижда да бъде спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 839,3 млн. лева, което представлява 1,58 % от брутния вътрешен продукт. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти.
В политиката по доходите, освен вече предвиденото в средносрочна бюджетна прогноза от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години (от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лева от 1 януари 2020 г. и на 650 лева от 1 януари 2021 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10 % на средствата за заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За 2019 г. увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал средно е с 20 % с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.
Предвидени са промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на общата изравнителна субсидия. При разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи към основния и допълнителния компонент е предвиден и допълнителен ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията им. Изменението на механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия по общини през 2019 г. е свързано с определянето на условие за достъп до субсидията. Право да получават изравнителна субсидия през 2019 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител са по-ниски от 120 % от равнището им за страната на един жител.
Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019 - 2021 г. се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лева през 2019 г. до ниво от 22,0 млрд. лева към края на 2021 г., респективно от 19,1 % до 16,5 % от прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22,5 % до 17,7 % от брутния вътрешен продукт или между 24,3 - 23,5 млрд. лева. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо брутния вътрешен продукт остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респективно водещата позиция на Република България сред 28-те държави членки на Европейския съюз по отношение на ниското ниво на дългова тежест.
Оценките за намаляващи рискове и стабилни перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в прегледите и прогнозите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтинговите агенции, са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози.
www.infoz.bg
