Контекстът при изкуствения интелект – защо е важен за добрия отговор?

Когато разговаряме с изкуствен интелект, качеството на отговора зависи не само от това какво „знае“ системата, а и от информацията, с която разполага в конкретния момент. Тази информация се нарича контекст. Той помага на изкуствения интелект да разбере за какво говорим, какво вече е казано, каква е задачата и кои подробности са важни за отговора. 

Към контекста могат да принадлежат въпросът на потребителя, предишните съобщения в разговора, дадените указания, документи и други материали, предоставени за конкретната задача. С понятието „контекстен прозорец“ се обозначава границата на информацията, която системата може да държи пред себе си и да използва едновременно, когато подготвя отговора.

Контекст и памет – това са различни неща

Най-лесно можем да си представим контекста като работно бюро. Върху него са поставени въпросът, необходимите документи, бележките от разговора и указанията какво трябва да бъде направено. Изкуственият интелект работи с това, което в момента е на това „бюро“. Колкото по-подходяща и добре подредена е информацията, толкова по-голяма е вероятността системата да разбере правилно задачата. Това е различно от паметта. Някои услуги с изкуствен интелект могат да използват информация от предишни разговори или запазени предпочитания. Това е отделна възможност. Контекстът се отнася преди всичко до информацията, която е достъпна и важна за изпълнението на конкретната задача. Затова един дълъг разговор сам по себе си не означава непременно, че системата ще помни всичко казано някога.

Контекстът обяснява и защо един и същ въпрос може да получи различни отговори. Ако попитаме само „Добро ли е това решение?“, системата няма достатъчно сведения, за да разбере какво оценяваме и по какви критерии. Ако преди това сме описали проекта, целта, ограниченията и двата възможни варианта, същият въпрос вече има ясен смисъл.

Това е особено важно при работа с документи. Когато се иска резюме, редакция, сравнение или анализ, резултатът зависи от това дали изкуственият интелект разполага с необходимия материал и дали разбира какво точно трябва да направи с него. Липсващата информация може да доведе до твърде общ отговор, неправилно предположение или погрешно тълкуване.

Повече информация невинаги означава по-добър отговор

На пръв поглед изглежда логично на изкуствения интелект да се даде възможно най-много информация. На практика това невинаги помага. Голямо количество несъществен текст, стари версии на документи, противоречиви указания или подробности без отношение към задачата могат да затруднят откриването на най-важното. Затова добрият контекст не е просто много информация, а подходящата информация. Ако сред десетки страници има едно решаващо условие, то трябва да бъде ясно посочено. Ако документ е променян няколко пъти, добре е да се уточни коя версия е актуална. Ако някои правила са задължителни, те трябва да бъдат разграничени от обикновения справочен материал.

Значение има и последователността. В човешкия разговор разбираме изрази като „това“, „предишния вариант“ или „направи го по същия начин“, защото помним непосредствено казаното. Изкуственият интелект също използва предходната информация, за да разчете такива препратки. Когато връзката е неясна или в разговора има няколко възможни значения, рискът от погрешно разбиране нараства.

Практическият извод е прост: при важна задача е полезно ясно да бъдат посочени целта, необходимите факти, ограниченията и очакваният резултат. Излишната информация може да бъде премахната, а при дълга работа е разумно да се уточнява кое остава в сила и кое вече е променено.

Контекстът не прави изкуствения интелект автоматично по-умен и не гарантира верен отговор. Той обаче определя каква част от необходимата информация системата има пред себе си и как може да свърже отделните факти. Затова при работа с изкуствен интелект често не е достатъчно да зададем правилния въпрос. Необходимо е да осигурим и правилния контекст.