Лудостта на великите писатели

Да бъдеш талантлив писател е не просто нелека задача. Всъщност, това е бреме, което би могло да бъде пагубно за най-уязвимото у човека - съзнанието. Изкачването по пътя към славата, колкото и гладко да изглежда, винаги е обвързано с опасен флирт с непознатото, забраненото и… лудостта. С тази статия ще ви разкрием именно от какво е страдала психиката на някои от най-великите автори, които историята помни.

Едгар Алан ПоЕдгар Алан По (1809-1849)
Диагноза: Психично разстройство от неясен характер
Симптоми: Страх от тъмното, дупки в паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации.
Развитие на болестта: В края на 30-те години на XIX век Едгар Алън По все по-често страда от депресии. Въпреки това, той злоупотребява с алкохол, който влияе на психиката му още по-потискащо и затова писателят нерядко проявява агресивно поведение. Към този си навик Едгар Алън По скоро добавя и пушенето на опиум. Състоянието му се влошава значително, след като братовчедка му Вирджиния, която той взима за своя жена едва 13-годишна, се разболява и умира от туберкулоза през 1847 г. През оставащите две години от живота си, Едгар Алън По се влюбва няколко пъти и прави два опита за сключване на брак. Първият се проваля, тъй като годеницата на писателя бяга, изплашена от поредния му психичен срив, а вторият пропада, защото малко преди сватбата По се напива и изпада в умопомрачение. Пет дни по-късно е намерен в евтина кръчма в Балтимор. Затворен е в клиника, в която и умира още пет дни по-късно, “давейки се” в море от ужасяващи халюцинации. Причината за смъртта му до ден днешен остава неизяснена.

Фридрих НицшеФридрих Ницше (1844-1900)
Диагноза: Най-разпространена е теорията за ядрена мозаечна шизофрения, но различни изследователи смятат, че би могло да става въпрос за деменция на челната мозъчна кора или пък за така наречения синдром CADASIL.
Симптоми: Мания за величие, замъглен разсъдък, силно главоболие и неадекватно поведение (в медицинския картон на Ницше се посочва, че пациентът пие урина от ботуша си и издава нечленоразделни викове).
Развитие на болестта: Ницше, който с годините взима все по-големи дози опиум, за да “лекува” проблемите си със съня, прекарва няколко апоплектични удара и през последните две десетилетия от живота си се намира в изключително тежко състояние (но пък точно тогава се раждат най-значимите му произведения като “Тъй рече Заратустра”). По този повод той прекарва близо 11 години в психиатрични клиники, но въпреки това се е влошава все повече, докато към края на дните си може да произнася само отделни прости фрази. След като през 1900 година се разболява от пневмония, Фридрих Ницше получава нов удар и умира на 25 август.

Ърнест ХемингуейЪрнест Хемингуей (1899-1961)
Диагноза: Остра депресия и предполагаемо биполярно разстройство.
Симптоми: Склонност към самоубийство, мания за преследване, чести нервни сривове.
Развитие на болестта: През по-голямата част от живота си Хемингуей поглъща огромни количества алкохол, които първоначално не се отразяват на писането му. Когато обаче през 1960 година се връща от Куба в САЩ, той вече страда все по-често от депресия, безпокойство и несигурност и практически не може да пише. Затова и постъпва доброволно в психиатрична клиника, в която му правят общо 20 електрошокови сеанса. След като напуска заведението, Хемингуей установява, че ситуацията с писането не се е променила и това го подтиква да направи първия си опит за самоубийство. Близките обаче успяват да му попречат и по молба на тогавашната си съпруга, Мери Уелш, писателят се подлага на втори курс на лечение. Уклонът към самоубийство обаче се оказва по-силен от електрошока и няколко дни след изписването, той зарежда и двете цеви на любимата си пушка, за да се застреля в главата.

Франц КафкаФранц Кафка (1883-1924)
Диагноза: Тежка невроза, психастения.
Симптоми: Раздразнителност, редуваща се с пристъпи на апатия, нарушения на съня, преувеличени страхове, психосоматични проблеми в интимната сфера.
Развитие на болестта: Психологичните проблеми на писателя се коренят в трудните взаимоотношения със семейството и сложните любовни истории. Близките на Кафка и най-вече баща му, Херман, не поощряват стремежите на младия Франц и се отнасят с презрение към литературните му начинания. По тази причина той от ранна възраст води двойствен живот. В един от своите дневници пише: “Изходът е може би само един – безумието.” В тежък момент дори праща прощално писмо до приятеля си Макс Брод, с което оповестява решението си за самоубийство. В своята книга Брод пише, че в крайна сметка успява да го разубеди. Състоянието на Кафка е променливо, с редуващи се спокойни моменти и продължителни болестни периоди: “Не мога да спя. Само видения, никакъв сън. Странна неустойчивост на цялата ми вътрешна същност. Чудовищен свят, който нося в главата си. Как да се освободя от него и да освободя него, без да го разруша?” (из дневника на Кафка).Писателят умира от туберкулоза, все още ненавършил 41 години, край Виена, като последните си три месеца прекарва в абсолютна агония, тъй като болестта разрушава не само тялото, но и ума му.

Жан-Жак РусоЖан-Жак Русо (1712-1778)
Диагноза: Параноя.
Симптоми: Мания за преследване.
Развитие на болестта: Психичните проблеми на Русо се задълбочават през 60-те години на XVIII век, по време на конфликта му с църквата и правителството, породен от излизането на книгата му “Емил, или За възпитанието”. Тъй като съзира конспирации навсякъде около себе си, той води скитнически живот. Никога не се задържа на едно място, тъй като подозира, че близките му или са настроени срещу него, или го подозират за нещо. Веднъж, докато е на гости в един замък, той дори си въобразява, че домакините го обвиняват за смъртта на техния слуга и настоява за аутопсия на покойника, за да докаже невинността си.

Николай ГоголНиколай Василиевич Гогол (1809-1852)
Диагноза: Шизофрения, циклофрения.
Симптоми: Зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и летаргия, стигащи до пълна неподвижност и отказ да реагира на външни дразнители, редуващи се пристъпи на превъзбуда и депресия, остри хипохондрични пристъпи, клаустрофобия.
Развитие на болестта: Шизофренията съпровожда Гогол под една или друга форма през целия му живот, но в последната година преди смъртта му болестта прогресира и взима своя връх. На 26 януари 1852 година от коремен тиф умира сестрата на приятеля му Екатерина Михайловна Хомякова и този случай предизвиква у писателя тежък пристъп на хипохондрия. Той не спи, не се храни, моли се непрестанно, оплаква се от слабост и неразположение и твърди, че е неизлечимо болен, макар лекарите да не откриват нищо, освен обикновено стомашно-чревно разстройство. През нощта на 11 срещу 12 февруари писателят изгаря ръкописите си, като на следващата сутрин обяснява това като “действие на Лукавия”. Състоянието на Гогол се влошава неимоверно бързо и той умира на 21 февруари 1852 година. Истинската причина за смъртта му остава неясна.

Ги дьо МопасанГи дьо Мопасан (1850-1893)
Диагноза: Прогресивна церебрална парализа
Симптоми: Хипохондрия, склонност към самоубийство, припадъци, бълнуване, халюцинации.
Развитие на болестта: През целия си живот Мопасан се страхува, че може да полудее. Припадъците и халюцинациите започват през 1884 година. Два пъти прави опит за самоубийство - един път с револвер и втори път с нож за писма. През 1891година е настанен в клиниката на д-р Бланш в Паси, където остава в полусъзнателно състояние до края на живота си.

Вирджиния Улф (1882-1941)
Диагноза: Депресия, халюцинации, кошмари.
Симптоми: Дълбоки депресивни състояния, склонност към самоубийство, дълги периоди, в които не може да работи, заради безсъние и кошмари.
Развитие на болестта: Когато е на едва 13 години, Вирджиния преживява опит за изнасилване от страна на братовчедите си. Този случай бележи началото на устойчивата ѝ неприязън към мъжете и най-вече към физическата страна взаимоотношенията с тях. Малко след това майка ѝ внезапно почива от бронхопневмония. В пристъп на отчаяние, Вирджиния прави опит да отнеме живота си, но бива спасена. Изпада в криза и след смъртта на Вирджиния Улфбаща си през 1904 година. Емоционалните и откровени писма и произведения на Улф дават индикации за нетрадиционната сексуална ориентация на писателката. След преживяната в детството травма, тя изпитва страх от мъжете и тяхната компания, влюбва се в жени, но изпитва отвращение към всички форми на близост, включително прегръдки и ръкостискания. На 29-годишна възраст тя все пак се омъжва за Ленард Улф. Бракът им се смята за образцов по отношение на предаността и емоционалната подкрепа, която двамата си оказват един на друг, но Вирджиния така и не се решава на физическа близост. В началото на 1941 година нощна бомбардировка на Лондон разрушава дома им. Изгаря цялата библиотека, а Ленард едва не загива. Всичко това води до нова нервен срив у Вирджиния. Лекарите настояват да я настанят в психиатрична клиника, но тя категорично отказва, с аргумента, че не желае мъжът ѝ да прекара остатъка от живота си в отглеждане на душевно болна съпруга. На 28 март 1941 година Вирджиния Улф се самоубива, удавяйки се в река Оус.

Източник

infoz autor Гергана Няголова, www.infoz.bg

Най-четеното от последните дни