В Германия на 24 септември 2017 г. се провеждат парламентарни избори. Избирателната система съчетава гласуване за пряк избор в един тур с вота на пропорционален принцип. Избирателите са 61,5 милиона. Те гласумат с по два гласа за избор на депутатите в Бундестага (долната камара на парламента).

Резултати от изборите:

Консерваторите от Християндемократически съюз - Християнсоциален съюз (ХДС/ ХСС) печелят 33 процента от вота (-8,5); Германска социалдемократическа партия (ГСДП) - 20,5 процента (-5,2); десните националисти от "Алтернатива за Германия" - 12,6 процента (+7,9); Свободна демократическа партия (либерали) - 10,7 процента (+5,9); "Левите" (радикална левица) - 9,2 процента (+0 6) и партия "Зелени" - 8,9 процента (+0,5).

В новия си състав Бундестагът ще има рекорден брой депутати - 709, при 630 в сегашния.

Изборният ден в неделя започва в 8 часа сутринта местно време и приключва в 18 часа вечерта местно време.

Сложната изборна система дава възможност на всеки избирател да гласува два пъти за една и съща партия или пък да раздели вота си, като гласува за две различни политически сили, примерно за партийна листа на една партия, която традиционно подкрепя, но за кандидат на друга партия, който му се е сторил по-убедителен от кандидата на традиционно подкрепяната от него партия. Повечето от германците гласуват различно, а не и в двата случая за една и съща политическа сила, защото те са свикнали да бъдат управлявани от коалиции. Гласува се с хартиени бюлетини или по пощата.

Минималният брой на местата в Бундестага трябва да е 598 души. Половината от местата (299) отиват при кандидати, избрани от партийни листи. Тук има минимален праг от 5%. Другата половина от местата са за кандидати избрани от 299-те избирателни окръга, като там е в сила принципът по един избран кандидат от окръг. Победителят е кандидатът, който е постигнал най-добър резултат, независимо дали е получил над 50% или по-малко. Точният брой на депутатите обаче става известен след всеки парламентарен вот. В досегашния Бундестаг има 613 депутати.

Вторият глас, даден за партийна листа, е от голямо значение. Резултатът на всяка партия във всяка германска провинция, ще определи до голяма степен броят на депутатите, влизащи в Бундестага, като този брой се определя чрез сложни изчисления. Ако една партия получи например в дадена провинция (или в крайна сметка в национален план) 30% от гласовете при пропорционалния вот, тя ще има право със сигурност на 30% от всички места. Ако броят на депутатите, избрани с пряк вот се окаже под този праг от 30 процента, тогава се допълва с кандидати от регионалните листи. Ако обаче броят е по-висок от пропорционалния резултат (което е все по-чест случай за двете най-големи партии - консерваторите и социалдемократите), тези преки допълнителни места остават и увеличават механично общия брой на депутатите в Бундестага. В този случай Конституционният съд наложи ребалансиране на силите под формата на предоставяне на допълнителни места и на други малки партии, за да се запази пропорционалното измерение на вота. Това в крайна сметка води до набъбване на броя на депутатите в Бундестага и според прогнозите този път той може да достигне 700 депутати. Избирателната система е такава, че да изключва прекалено малките партии от парламента. Като резултат от това една партия трябва да прехвърли прага от 5% от националния вот или да победи в три избирателни окръга. Бариерата от 5 процента не е в сила за партиите, представляващи националните малцинства.

Парламентарните избори ще дадат отговор и на въпроса дали настоящият канцлер Ангела Меркел ще остане на поста още 4 години. Тя ръководи Германия от три 4-годишни мандата - общо от 12 години, от ноември 2005 г. В Германия няма ограничение за срока, в който може да се заема тази позиция.

Ако Ангела Меркел бъде преизбрана, което изглежда най-вероятно, тъй като нейният партиен съюз CDU/CSU е водещ в анкетите с удобна преднина, тя ще достигне постижението на своя политически наставник Хелмут Кол, който беше 16 години канцлер на Германия. Само Ото фон Бисмарк, първият канцлер в Германия, е заемал по-дълго този пост - 19 години, от 1871 до 1890 г. Той ръководи първоначалното обединение на Германия, превръщайки я от съвкупност от разпръснати държави и феодали в национална държава.

Депутатите в Бундестага получават месечно възнаграждение по 9542 евро. Към това се прибавя и твърда сума за текущи разходи, възлизаща на 4318 евро на месец, които не се облагат с данъци. С тези пари депутатите покриват разходи, които възникват в рамките на политическия им мандат - като например наемане на жилище в близост до Бундестага или пък пътни разходи. На депутатите в Германия им се полагат допълнително и пари за оборудване на офис (за смартфон, кафе машина и т.н.). Тази сума не може да надхвърля 12 хиляди евро на година, като парите се изплащат срещу представена фактура.

Федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер има заплата от 20 911 евро. Канцлерът Ангела Меркел получава по 18 820 евро на месец, а министрите от кабинета ѝ са с възнаграждения от около 15 хиляди евро на месец.

Десетилетия наред германската избирателна система не е произвела абсолютно мнозинство за една партия. Страната няма традициите да съставя правителства на малцинството, така че следващото правителство също ще е коалиционно.

Последните допитвания до общественото мнение показват, че:

• Консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) на Ангела Меркел ще получи 36%
• Германската социалдемократическа партия (ГСДП) ще получи 21,5%
• Алтернатива за Германия, определяна като популистка и антиимигрантска, ще получи 11%
• Либералите от Свободната демократическа партия ще получат 10%
• Левите - 8,5%
• Зелените - 8%.

На изборите през 2013 г. 24,3% от избирателите пратиха бюлетините си по пощата. Очаква се рекордът в тази насока да бъде подобрен. В настоящите избори взимат участие 4800 кандидати. От тях 29 процента са жени. Средната възраст на кандидатите е 47 години. В изборите участват 42 партии, като 16 от тях - за първи път. Сред новите партии са: Съюз за въвеждане на основен базисен доход, партията Немски център и Партията на промяната (на вегетарианците и на веганите). От тези общо 42 партии само четири бяха представени в досегашния парламент и това са ХСС/ХДС, ГСПД, Левите и Съюз 90/Зелените, обединила преди повече от 20 години двете отделни партии - Съюз 90 и Зелените.

Кандидатите за изборите могат да бъдат издигани от партии или да бъдат независими. Независимият кандидат трябва да представи 200 подписа в своя поддръжка. Досега в Германия е имало само три пъти предсрочни избори -1972 г., 1983 г. и 2005 г. Изборите по принцип се произвеждат на четири години и датата се определя от президента.

Germany's election isn't just about the chancellorship. Here's a guide to possible coalitions https://t.co/7qqM79R79S pic.twitter.com/CFdtFJtiNg

— Bloomberg (@business) 23 септември 2017 г.

www.infoz.bg

#GermanyDecides туитове