Доклад на Европейската комисия за околна среда отчита по-качествен въздух
България е една от държавите членки с най-голяма смъртност поради замърсяване на въздуха, брой изгубени години живот, свързани със замърсяване на въздуха, и излагане на градското население на микрочастици, се казва в Доклад на Европейската комисия за изпълнение на политиките за околната среда.
Според Европейската агенция по околна среда, замърсяването на въздуха е довело до около 15 200 случая на преждевременна смърт в България през 2015 г. Основните източници на замърсяване на въздуха от прахови частици (прах) са битовото отопление и транспортът. Старите автомобили повишават риска от надвишаване на емисиите на азотни оксиди (NOx). Въпреки, че наскоро прие изменения в нормативната си база, които са стъпка в правилната посока, България все още не е предприела практически структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики (като климат, енергетика, транспорт).
Напредък в прилагането на мерки, насочени към подобряване на качеството на атмосферния въздух, отчете Европейската комисия в публикувания днес Доклад за изпълнение на политиките на Европейския съюз в областта на околната среда. По данни на Министерството на околната среда и водите в последните години близо 2 пъти е намалял броят на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици (ФПЧ10) и около две трети от населените места, в които има пунктове за мониторинг, са постигнали средногодишната норма. Към момента има една агломерация (Варна) от общо 6 за цялата страна, в която е постигнато пълно съответствие с европейското законодателството. От 29 общини, за които Съдът на ЕС е постановил, че са с нарушено качество на въздуха, вече 9 общини отговарят на нормите – Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Гълъбово, Стара Загора, Варна, Ловеч и Димитровград. За сравнение през 2017 г. общините са 6, а през 2016 г. – 4.
Именно защото качеството на въздуха в страната предизвиква сериозна загриженост в българското правителство, през последните години се предприемат редица важни стъпки за подобряването му в двата основни сектора – битово отопление и транспорт. През 2018 г. се направиха промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които създадоха необходимата основа за реално прилагане на мерки. За намаляване на превишенията на фини прахови частици е осигурено и финансиране от Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020” в размер на близо 115 млн. лева. Предстои и приемането на Национална програма за качество на въздуха.
В доклада като основни предизвикателства пред България са посочени и пречистването на градските отпадъчни води, рециклирането на отпадъци и по-ефективното прилагане на законодателството за защита на природата. Министерството на околната среда и водите припомня, че до настоящия момент са изградени 110 градски пречиствателни станции, обслужващи 172 населени места и курортни комплекси. В 90 агломерации (включващи 105 населени места и курортни комплекси) има централизирана канализационна мрежа от над 97%. В 125 агломерации (включващи 136 населени места и курортни комплекси) е изградена канализация между 50% и 96,9%, а други 52 агломерации (54 населени места) са със събрани отпадъчни води в канализации под 50%.
В процес на изграждане или реконструкция са 10 градски пречиствателни станции и 4 канализации. През 2019 - 2020 г. ще започне изграждането на 6 нови пречиствателни станции и реконструкции и доизграждане на канализационната мрежа в 50 агломерации. Стойността на осигуреното финансиране за събирането и пречистването на отпадъчните води е в размер на над 1 млрд. евро, отпуснати по оперативна програма “Околна среда 2014 - 2020 г.“, като крайният срок за приключване на проектите е 2023 г.
В доклада Комисията посочва, че друго предизвикателство за България е постигането на целите на Европейския съюз за рециклиране към 2020 г. Министерството на околната среда и водите вече предприе мерки за увеличаване количеството на рециклираните отпадъци. От януари 2019 г. са завишени минималните изискванията към системите за разделно събиране, което гарантира по-голям достъп и удобство на гражданите.
Предприети са и необходимите мерки за прекратяване на експлоатацията и последваща рекултивация на общинските депа. До момента са отпуснати над 100 млн. лева, а за 2019 г. в държавния бюджет е предвиден допълнителен финансов ресурс от 70 млн. лева.
В областта на природата Европейската комисия отбелязва значителния напредък на България в картографирането и оценката на 9 типа екосистеми и свързаните с тях услуги, както и остойностяването и разработването на системи за отчетност на природния капитал.
България е сред държавите с най-голямо биоразнообразие в Европа. Това от своя страна е свързано и с предизвикателството, пред което е изправено Министерството на околната среда и водите за намирането на баланса между хората, икономиката и природата при управлението на „Натура 2000“, която обхваща повече от една трета от територията на страната (34,8%).
Според доклада България среща затруднение при определяне на новите органи за управление на мрежата „Натура 2000“ и свързаните с това консервационни мерки.
В тази връзка са разработени промените в Закона за биологичното разнообразие, които въвеждат новия подход за управление на мрежата „Натура 2000“. За него се търси баланс между всички заинтересовани страни на национално и местно ниво, бизнеса и местните общности. Той трябва да се вписва в контекста на Европейския план за хората, икономиката и природата. Предстои внасянето на законопроекта за приемането му от Министерски съвет.
Като пример за добра практика Комисията посочва, че България е приела рационализирана екологична оценка – процес, който се насърчава от Европейската комисия.
В изпълнение на правителствената програма България е една от държавите-членки, въвела опростени екологични оценки, което намалява административната тежест и ускорява процеса на вземане на решения, без да се прави компромис с качеството на процедурата.
Докладът на изпълнението на политиките на Съюза в областта на околната среда (EIR) е инструмент, който има за цел да подобри прилагането на законодателството и политиките на ЕС в областта на околната среда, като адресира слабости в прилагането и прави препоръки. Публикацията включва доклади за всяка държава членка.
www.infoz.bg
