Казанлъшките понички са по-вкусни в Германия

Една от най-често използваните думи в медиите и сред обществото е терминът „глобализация“. Едно от удивителните явления на новия милениум, позволяващо ни лесно и безпроблемно да достигаме максимално далечни точки от света за по-малко от 24 часа. Но защо споделям всичко това, което е и без това толкова тривиално. Истината е, че аз самият съм от новото поколение, наречено „граждани на света“.

Отделен от родина, дом и семейство, търсещ по-добро интелектуално развитие. Като средностатистически човек, аз също милея по родния край, но благодарение на ефекта на „глобализацията“ наскоро се докоснах максимално близко до него.

Германия - български казанлъшки поничкиИсторията, която споделям, не е нищо специално, но значеща много за мен, предвид и интересните обстоятелства, в която е обвита. Напълно случайно, след една от разходките с мои приятели в немския град Манхайм, се натъкнахме на малък фургон, в близост до гарата, в който се продаваха български казанлъшки понички. Лакомство, което рядко можеш да срещнеш извън пределите на България. От любопитство, а и от желание да подсладим хубавия следобед, решихме да си купим от поничките. Естествено завързахме разговор с жената, която ги продаваше и с удивление разбрахме, че перфектно говорещата български език жена, не е българка, а англичанка. Продавачката беше много мила и приветлива и разказа за историята си за нейното „побългаряване“. Заедно с нейния съпруг – българин, обиколили половин Европа преди да се установят в Германия. Говореща за злободневни теми, свързани с българското ежедневие, проблеми и политика, продавачката на казанлъшки понички с  нескрита радост ни разказа за посещението им на българска механа в близост до Манхайм. За това, че е привикнала с бита, културата и музиката на България и колко би се радвала да гледа на живо изпълнения на Азис, тъй като този изпълнител най-много ѝ допадал. Пожела ни приятна вечер и си продължи със задълженията, а ние бяхме удовлетворени от разговора, който сякаш проведохме с наш сънародник.

Не е ли парадоксално?! Купих си български понички насред Германия от англичанка, говореща перфектно български език. Не знам дали от вкуса на сладкия десерт или от хубавия разговор, но тази англичанка ми подари скъп спомен. Все едно отново бях хлапе и подскачах около дядо ми докато се разхождахме в родната Стара Загора, под липите, и отиващи към панаира, където винаги си купувахме от сладките казанлъшки понички.

Никога не съм предполагал колко много могат да значат няколко меки понички.

infoz autor Денис Асенов, студент по право в университета в Хайделберг, Германия

Ако намирате тази информация за полезна или интересна, ще сме благодарни ако я споделите с вашите приятели...