Икономиката на Европейския съюз се възстановява от предизвиканата от пандемията рецесия по-бързо от очакваното. С напредването на кампаниите за ваксинация и с постепенното премахване на ограниченията растежът се възобнови през пролетта и продължи, без да отслабва, през лятото благодарение на повторното отваряне на икономиката. През прогнозния период се очаква икономиката на Европейския съюз да продължи да отбелязва растеж.

Прогнозата е въпреки засилващите се предизвикателства и се очаква да се постигне темп на растеж от 5%, 4,3% и 2,5% съответно през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Очаква се темповете на растеж в еврозоната да бъдат същите като тези за Европейския съюз през 2021 г. и 2022 г., а през 2023 г. темпът на растеж се очаква да бъде 2,4%. Тази прогноза зависи в голяма степен от два фактора: развитието на пандемията от ковид и темпото, с което предлагането се адаптира към бързото възстановяване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.

С почти 14% в годишно изражение темпът на растеж на брутния вътрешен продукт в Европейския съюз през второто тримесечие на 2021 г. е най-високият отчетен досега. Толкова висок, колкото безпрецедентния спад на брутния вътрешен продукт през същия период миналата година по време на първата вълна на пандемията. През третото тримесечие на 2021 г. икономиката на Европейския съюз възвърна нивото си на производителност преди пандемията и премина от възстановяване към растеж.

Този растеж ще продължи да бъде стимулиран от вътрешното търсене. Подобряването на пазарите на труда и очакваното намаляване на спестяванията следва да допринесат за запазване на стабилно темпо на разходите от страна на потребителите. Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост също започва да играе важна роля за стимулирането на частните и публичните инвестиции.

Въпреки това тенденцията на икономически растеж се сблъсква с нови предизвикателства. Пречките и сътресенията в предлагането в световен мащаб затрудняват дейността в Европейския съюз, най-вече в неговия силно интегриран производствен сектор. Освен това след рязък спад през 2020 г. цените на енергията, най-вече на природния газ, се увеличиха с тревожни темпове през последния месец и понастоящем са доста над равнищата отпреди пандемията. Това ще повлияе отрицателно на потреблението и инвестициите.

Пазарите на труда в Европейския съюз се подобриха значително благодарение на облекчаването на ограниченията върху дейностите, насочени към потребителите. През второто тримесечие на тази година икономиката на Европейския съюз създаде около 1,5 милиона нови работни места, много работници излязоха от схемите за запазване на работните места, а процентът на безработица намаля. Общият брой на заетите лица в Европейския съюз обаче все още е с 1 % по-малко от нивото преди пандемията.

Оттогава безработицата намаля още повече. През август равнището на безработицата в Европейския съюз беше 6,8 %, което е малко над равнището, регистрирано в края на 2019 г. Публикуваните след крайната дата на прогнозата данни показват, че е безработицата е намаляла още малко през септември. Проучванията на Комисията в областта на бизнеса показват нови сфери, в които липсва работна ръка, най-вече в секторите, в които дейността се засилва най-много. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям е рискът то да доведе до намаляване на активността и до инфлация поради натиск за повишаване на заплатите.

В прогнозата се предвижда заетостта в Европейския съюз да нарасне с 0,8% тази година, с 1% през 2022 г. и с 0,6% през 2023 г. Очаква се следващата година заетостта да надхвърли равнището си отпреди кризата и да започне да нараства през 2023 г. Очаква се безработицата в Европейския съюз да намалее от 7,1 % тази година на 6,7 % и на 6,5 % съответно през 2022 г. и 2023 г. В еврозоната се очаква тя да бъде 7,9%, 7,5% и 7,3% през трите години.

По-добрите перспективи за растеж сочат по-ниски дефицити през 2021 г., отколкото се очакваше през пролетта. След като достигна 6,9% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., съвкупният дефицит в Европейския съюзследва да намалее незначително на 6,6% през 2021 г. благодарение на все още високата фискална подкрепа в началото на годината.

Тъй като мерките за подкрепа и действието на автоматичните стабилизатори ще бъдат премахнати с продължаването на икономическия растеж, съвкупният дефицит на Европейския съюз се очаква да намалее наполовина до около 3,6% на БВП през 2022 г. и да спадне допълнително до 2,3% през 2023 г.

След като достигна около 92 % в Европейския съюз (99% в еврозоната), съвкупното съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт се очаква до голяма степен да се стабилизира през тази година и да започне да намалява през 2022 г., достигайки 89 % от БВП през 2023 г. (97 % в еврозоната).

Временният ценови натиск в световен мащаб води до инфлация, чието равнище е най-високо от 10 години насам

След няколко години на ниска инфлация силното възобновяване на икономическата активност в Европейския съюз и в много развити икономики беше придружено от нарастване на инфлацията над прогнозираните равнища.

Годишната инфлация в еврозоната нарасна от отрицателните – 0,3 % през последното тримесечие на 2020 г. на 2,8 % през третото тримесечие на 2021 г. Данните от октомври бяха 4,1 %, което е процент, достиган само веднъж, откакто започна публикуването на данните за инфлацията в еврозоната през 1997 г.

Това силно нарастване на инфлацията се дължи предимно на рязкото увеличение на цените на енергията, но изглежда е свързано също така с широк набор от икономически корекции след пандемията, което намеква, че настоящите високи равнища са до голяма степен временни.

Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне връх от 2,4 % през 2021 г., преди да намалее на 2,2 % през 2022 г. и на 1,4 % през 2023 г., тъй като се очаква цените на енергията постепенно да се стабилизират. Що се отнася до Европейския съюз, очаква се инфлацията през 2021 г. да бъде 2,6%, през 2022 г. – 2,5%, а през 2023 г. – 1,6%.

Несигурността и рисковете около перспективите за растеж остават много високи

Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата активност намаля значително, ковид все още не е победен и възстановяването зависи в голяма степен от развитието на болестта както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. На фона на неотдавнашното рязко увеличение на случаите на заразени в много държави, не може да се изключи повторното въвеждане на ограничения, които оказват въздействие върху икономическата дейност. В Европейския съюз този риск е особено важен в държавите членки със сравнително нисък процент на ваксинация.

Икономическите рискове са свързани и с възможното продължително въздействие на настоящите ограничения и пречки при предлагането.

Основният благоприятен риск за перспективите за растеж е свързан с потенциалното повишаване на ефективността и с трайния напредък в областта на производителността, стимулирани от породените от пандемията структурни промени. Инвестициите, подсилени от Механизма за възстановяване и устойчивост, и съпътстващите структурни реформи ще бъдат от основно значение в това отношение. Като цяло балансът между рисковете, които засягат тази прогноза, клони в неблагоприятна посока.

Инфлацията може да се окаже по-висока от прогнозираната, ако ограниченията в предлагането бъдат по-трайни, а несъответстващото на производителността увеличение на заплатите бъде прехвърлено върху потребителските цени.

Изявления на членове на колегиума:

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Европейската икономика се възстановява силно от рецесията с прогнозиран темп на растеж от 5 % през тази година. Предприетите от нас мерки за смекчаване на шока от пандемията и за ускоряване на ваксинацията в целия ЕС определено допринесоха за този успех. Но сега не е моментът за задоволство: вирусът продължава да създава несигурност и са налице някои рискове, с които трябва да се справим. Не на последно място, трябва да обърнем внимание на затрудненията във веригите на доставки, както и на покачващите се цени на енергията, които ще засегнат много домакинства и предприятия в цяла Европа. Трябва също така да наблюдаваме инфлацията отблизо и да адаптираме политиките си, ако е необходимо. За да продължим да се движим в правилната посока, трябва да се съсредоточим върху разгръщането на инвестициите и реформите, планирани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, за да стимулираме икономическия си потенциал.

Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви: Европейската икономика преминава от възстановяване към растеж, но сега е изправена пред известни предизвикателства. Безпрецедентният отговор на политиката смекчи въздействието на ковид върху работниците и предприятията, а успешната кампания за ваксинация даде възможност за повторно отваряне на нашите икономики от пролетта насам. Благодарение на това бе отбелязан значителен растеж, което от своя страна спомага за стабилизиране на нашите публични финанси. С помощта на NextGenerationEU се очаква публичните инвестиции да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие. Налице са три основни заплахи за тази положителна картина: осезаемо увеличение на случаите на заразени с ковид, което е най-очевидно на местата, където ваксинациите са сравнително малко; нарастваща инфлация, стимулирана най-вече от увеличението на цените на енергията; и смущения във веригата на доставки, които се отразяват отрицателно на многобройни сектори. Трябва да продължим да бъдем бдителни и да действаме целесъобразно, за да гарантираме, че тези предизвикателства няма да спрат започналото възстановяване.

Контекст

Настоящата прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 19 октомври. По отношение на всички други входящи данни, включително допускания относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 25 октомври включително. Прогнозата се основава на допускането за липса на промяна в политиките, освен ако бъдат обявени правдоподобно нови конкретни и подробни мерки.

Всяка година Европейската комисия публикува две подробни прогнози (пролетна и есенна) и две междинни прогнози (зимна и лятна). Междинните прогнози обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки, както и съвкупни данни за ЕС и еврозоната.

В икономическата прогноза на Европейската комисия от зимата на 2022 г. ще бъдат актуализирани прогнозите за брутния вътрешен продукт и за инфлацията, като се очаква тя да бъде представена през февруари 2022 г.

За повече информация – Икономическа прогноза от есента на 2021 г. (пълен документ)

  www.infoz.bg