Национален план за възстановяване и устойчивост

Публикувана е ревизирана версия на Националния план за възстановяване и устойчивост (Версия 1.3 от 20.07.2021). Основната цел на Плана е да помогне за икономическото и социалното възстановяване от кризата, породена от ковид пандемията. В преследването на тази цел са групирани набор от мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия.

plan

Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно Националният план за възстановяване и устойчивост полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка, се казва в мотивировката към документа.

Четвъртият вариант на българския План за възстановяване и устойчивост е отворен за разглеждане в очакване политическите партии да решат как трябва да изглежда финалната версия на документа, която да бъде подадена към Брюксел, както и в очакване на мнения и коментари от всички заинтересовани страни. Как обаче екипът на Атанас Пеканов реши да разпредели 12,6 млрд. лева от Възстановителния фонд на Европа и различава ли се съществено най-новият вариант от предшестващите го?

Очаквано най-голям дял от европейските средства ще бъдат вложени в „зелен“ преход (36.8%) и в иновации (27.4%). Прави впечатление, че процентът от средствата за тези две направления са увеличени, спрямо заложените в предходния вариант на Плана за възстановяване, когато те бяха съответно – 35,6% и 26 на сто.

По тези пера се предвиждат инвестиции в саниране на сгради – 1,84 млрд. лв., икономическа трансформация – 1,2 млрд. лева, изграждане на високоефективна газова централа – 498 млн. лева. и нови ВЕИ – 877 млн. лева.

Увеличението в първите две направления оставя на останалите две – Свързана и Справедлива България по 17.8% и 18% от ресурсите по Плана за възстановяване и устойчивост. За сравнение в последния План „Дончев“ бяха заложени съответно – 21.9% и 16.5 на сто.

Ключова позиция в българския План за възстановяване и устойчивост е отредена на цифровия преход. Общият планиран ресурс за него е 932.2 млн. лв. (527.3 млн. лв. за сметка на Инструмента за възстановяване, 104.9 млн. лева национално съфинансиране и 300 млн. лева инвестиции от частните оператори). Период за изпълнението е заложен от 2021 до 2026 година.

Актуализираният национален план залага на подобряване на достъпа до високоскоростен интернет в по-слабо населените региони и неговото активно използване от населението и бизнеса, както и в развитието на високоскоростния мобилен интернет в страната. За тази цел са предвидени сериозни инвестиции за въвеждане на 5G мобилни мрежи в страната.

Предвижда се основната пътна мрежа ще бъде обхваната от сигурна 5G свързаност, която да гарантира високоскоростно покритие със скорости, достигащи 1 Gbps за основните пътища, включени в TEN-T мрежата – магистрали Тракия, Хемус, Струма, както и връзката с Румъния и Турция.

Особено важен приоритет е и внедряването на националната схема за електронна идентификация, както и разширяване на алтернативните средства, с които да се предоставя възможност за електронна идентификация, отбелязват създателите на проекта.

Най-голям дял от „Свързана България“ се пада на транспортната свързаност – 1,3 млрд. лв. от ПВУ и близо 500 млн. лв. национално съфинансиране. Инвестициите тук ще бъдат насочени към следните направления:

Цифровизация в железопътния транспорт

В този контекст Националната компания Железопътна инфраструктура няма да получи икономически предимства от изпълнението на проекта, т.e. държавата, а не компанията ще притежава новоизградената железопътна инфраструктура. Предвижда се и преустройство и рехабилитация на ключовите гарови комплекси Мездра и Червен бряг, разположени по основната TEN-T мрежа.

По Плана ще бъдат закупени 20 новопроизведени електромотрисни влака за средни и дълги разстояния. Тук е предвидено 30% национално съфинансиране, което ще бъде осигурено със заемни средства от – БДЖ Пътнически превози ЕООД. Общият планиран ресурс е 312.1 млн. лв., в т.ч. 217.6 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 64.5 млн. лв. частно съфинансиране.

Предвижда се да бъде създадена и единна електронна платформа, в която всички ползватели на пътната инфраструктура (в това число граждани и юридически лица) да подават сигнали за проблеми на инфраструктурата, които могат да повлияят на безопасността на движението.

Проектът предвижда изграждане на последните два участъка (9 км) от Линия 3 на метрото в София: участък метро станция „Хаджи Димитър“ – ж.к. „Левски“ (дължина 3 км. и предвидени 3 метростанции) и участък ул. „Шипка“ – кв. „Гео Милев“ – ж.к. „Слатина“ – Зала „Арена Армеец“/Тех парк София – бул. „Цариградско шосе“. Общият планиран ресурс за изграждане на метрото е 765.5 млн. лв. (360 млн. лева за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост и 405.5 млн. лева частно съфинансиране) с период на изпълнение 2021 – 2025.

Проектът предвижда дейности за изграждане, реконструкция и модернизация на канализационни и водоснабдителни системи, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води в Бургас, Варна, Добрич, Кърджали, Пловдив, Силистра, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Смолян: Девня, Генерал Тошево, Павел баня, Дулово, Ахтопол, Крумовград, Девин, Гълъбово, Стралджа, Долни чифлик, Съединение, Котел и Рогош – Скутаре. Общият планиран ресурс за тази цел е е 392.8 млн. лева (300 млн. лева за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост и 92.8 млн. лева частно съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.

Четвъртата част от проекта е насочена към подобряване на бизнес средата в страната. Предвиждат се изграждане на Национален комплексен център и мрежа за мониторинг, контрол и управление.

Една от целите е да бъде доразвит Единния портал за електронно правосъдие с оглед усъвършенстване на основни дейности: извършване на удостоверителни изявления в електронна форма, извършване на процесуални действия в електронна форма, връчване на съобщения и призовки. Порталът, имащ за задачи осигуряване достъпа на участниците в съдебните дела до електронните папки на делата, електронното призоваване и участие в онлайн съдебни заседания, е един от двата стълба на електронното правосъдие.

Надграждането му практически ще предостави на всички лица, страни по делата, възможността да упражняват процесуалните си права по електронен път.

Предвижда се също: изработване и внедряване на информационна система за цифровизация на преписките по административните дела и обмяна на информация между отделните административни съдилища, както и между тях и ВАС, с модули за осъществяване на електронно призоваване на страните по административните дела, за провеждане на дистанционни закрити съдебни заседания на съдебните състави, за провеждане на дистанционни открити съдебни заседания.

Предвижда се още изграждане на система за електронна идентификация и персонализацията ѝ в българските лични документи.

Проектът предвижда още реформи в българския строителен сектор; в публичната администрация; в областта на социалните услуги и други.

 

www.infoz.bg  www.infoz.bg

 

Мобилната версия на браузъра не показва PDF файла. Можете да го свалите