Културен махмурлук – ролята на легендарната напитка абсент в световната литература

Твърди се, че абсентът е вдъхновил много велики автори през последните 150 години, както и е съсипал други също толкова успешно. Артур Рембо нарича абсента „пелин на ледниците“, тъй като ключова съставка за легендарната ароматна напитка - символ на упадъка, е горчивата билка пелин (Artemisia), която расте в изобилие в мразовития регион Вал дьо Траверс в Швейцария.

Това е мястото, където питието е изобретено в края на 18 век.

Пияч на абсент - The Absinthe Drinker - Едуар МанеПитието вдъхновява от 1859 г., когато картината „Пияч на абсент“ (The Absinthe Drinker) на Едуар Мане шокира на годишния салон в Париж. През 1914 г. Пабло Пикасо създава своята бронзова скулптура "Чаша абсент" (Glass of Absinthe). По време на Бел Епок, Зелената фея, получила прякора си заради отличителния си цвят, се превръща в предпочитана напитка за много писатели и хора на изкуството в Париж, заради което 5 часа става известен като зеления час, когато кафенетата се изпълват с хора с чаши със зелената течност.

Абсентът укрепва и унищожава приятелства и се превръща в муза за редица течения като сюрреализъм, модернизъм, импресионизъм, постимпресионизъм и кубизъм.

Десетки творци изобразяват пиячи на абсент, както и други предмети, свързани с ритуала по пиенето му като чаша, решетъчна лъжица, бучки захар и студена вода (бел. ред. Абсентът се налива в чаша, върху която се поставя специална решетъчна лъжичка, в лъжичката се поставя кубче захар, напоява се с абсент и се запалва. Залива се с тънка струя ледено-студена вода).
Съвременен анализ показва, че пропорциите на пелина в питието са такива, че да предизвикат малък психоактивен ефект при правилно дестилиране. Напитката обаче е способна да предизвика временна загуба на зрението, халюцинации и странно поведение. По-вероятно е обаче вредата да се дължи на прекомерната употреба – по 12 - 20 пъти на ден. И все пак мистиката остава.

Муза в бутилка

Рембо, Бодлер, Пол Верлен, Емил Зола, Алфред Жари, Оскар Уайлд са сред десетките писатели, известни като пиячи на абсент. Жари държи да пие абсента прав, Бодлер използва и опиум, Рембо го комбинира с хашиш. Те пишат за своето пристрастяване и ефекта върху творческия процес. В поемата ”Отровата” Бодлер поставя абсента пред виното и опиума: ”Но какво ли по-отровно е от влагата в очите, от очите с чар зелен: езера, в които моят дух трепери ужасен. На тълпи събират се мечтите и от бездните горчиви пият в своя тежък плен”.

Ги дьо Мопасан също пие абсент, както правят и героите в много от неговите разкази. Неговата A Queer Night in Paris разказва за провинциален нотариус, който приема покана за парти в студиото на известен художник. Той пие толкова много абсент, че се опитва да танцува валс със стола си и след това пада на земята. От този момент той губи памет и се събужда гол в чуждо легло.

Съвременници посочват абсента като причина за съкращаване на живота на Бодлер, Жари и Верлен. Дългите ръце на Зелената фея може дори да стоят зад решението на Ван Гог да отреже ухото си.

Absinthe Drinker PicassoНарочен за причиняването на психоза и дори убийство от 1915 г. абсентът е бил забранен във Франция, Швейцария, САЩ и голяма част от Европа.

Културен махмурлук

Зелената фея избледнява като културно влияние през по-голямата част на 20-ти век, за да бъде заменена от коктейли, мартинита и през 60-те години от наркотиците. Периодично възвръща своята сила, но най-вече като израз на носталгия.

Ърнест Хемингуей отпива от Зелената фея в Испания през 1920 г., където работи като журналист, а също и по-късно, по време на Испанската гражданска война. Героят му Джейк Барнс се утешава с абсент след като лейди Брет бяга с тореадор в „И изгрява слънце“ (The Sun Also Rises). В „Смърт в следобедните часове“ (Death in the Afternoon) Хемингуей обяснява, че е спрял бикоборството, защото то не може да го направи щастлив, освен след пиене на три или четири абсента, които му дават кураж, но изкривяват неговите рефлекси.

Хемингуей дори изобретил коктейл в „Смърт в следобедните часове“ : „Сипете една доза абсент в чаша от шампанско. Добавете студено шампанско докато добие млечен цвят. Пийте 3 - 5 чаши с напитката бавно“.

В края на 20 век, абсентът става отправна точка сред новото поколение писатели, базирани в последните бохемски пристани като Сан Франциско и Ню Орлиънс.

„Абсентът обгаря гърлото ми с неговия вкус – част пипер, част от женско биле, част плесен“, пише хорър писателят от Ню Орлеанс Попи З. Брайт (Poppy Z Brite) в една история от 1989 г. „Устата му ще вкуси пелин”. Разказвачът и приятелят му откриват повече от петдесет бутилки от вече забранената течност, запечатани в семейна гробница в Ню Орлеанс. До края разказвачът фантазира за първата си горчива целувка с духа от отвъдното.

Все още виждам зелено

Absinthe glassДнешният абсент е „обезболяваща езика напитка“, която „изостря сетивата“, казва Ланс Уинтърс, майстор дестилатор и собственик на "Сейнт Джордж Спиритс", която предложи първият легален абсент в САЩ в края на 2007 година.

„По мое мнение, абсент придава атмосфера на мистика, едно докосване до свръхестественото- качества, които харесвам в едно питие отново и отново“, казва Роузи Шаап, критик в Ню Йорк Таймс. Нейните съвременни абсент коктейли включват две части джин, една част сух вермут, две части абсент и един ментов лист.

В днешните литературни кръгове абсентът е по-скоро забавление, отколкото муза. Той се появява в епизод на култовия сериал Mad Men, като запазена марка на Мерилин Менсън (изпълнителят има собствена марка абсент Mansinthe) и вдъхновяваща безброй напитки съставка, но в умерени количества. Можете дори да купите приложения за разреждане на абсент за вашия смартфон.

infoz autor Гергана Няголова (по BBC), www.infoz.bg

artemisia absinthium

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако намирате тази информация за полезна или интересна, ще сме благодарни ако я споделите с вашите приятели...