Наказанието да се родиш жена: 5 държави, в които жените нямат права

От ревност, уж от любов, защото не изпълнява съвестно домакинските и съпружеските си задължения... Това са само част от мотивите, които в някои държави са достатъчни (и законово, и морално) за един мъж, за да посегне на жена. А потърпевшите от своя страна свеждат глави и мълчат - от вменен им срам, от незаслужено насадено чувство на вина...

Темата за насилието над жени ескалира за пореден път в световните медии, след като преди дни 28-годишната Чилем Доган застреля смъртоносно съпруга си при поредния му опит да я принуди да проституира. Оказва се, че през годините на съвместен живот, Хасан Карабулут неведнъж е пребивал жестоко жена си, дори когато тя е била в напреднала бременност, и я е държал заключена в продължение на месеци.

"Защо само жените винаги трябва да умират? Нека и някой мъж да умре! Аз го застрелях, за да запазя собствените си достойнство и чест," споделя самата Чилем по време на делото, на което се яви с блуза с надпис: “Скъпо минало, благодаря за всички уроци! Скъпо бъдеще, готова съм!”.

chelem dogan turky Чилем е сред малцината жени по света, дръзнали да се опълчат на терора, налаган им от техните собствени съпрузи – макар че направи това по съвсем неприемлив за цивилизования свят начин – с убийство. А Турция далеч не е единствената държава, в която насилието над нежния пол се е превърнало в злочеста традиция.

Днес ще ви разкрием една мрачна, но реална класация, подредила петте страни в света, в които се отнасят най-лошо с жените. Списъкът е съставен от SIGI (Индекс за социални институции и пол), на база данни от 2014 година, а оценките се определят според 5 показателя - дискриминация в семейството, нарушаване на физическата неприкосновеност, полова дискриминация, ограничени ресурси и активи и ограничени граждански свободи. Ето и какво показват тъжните резултати:

1. Йемен

Жените в Йемен имат ограничена свобода на движение и достъп до обществени места, поради законови и социални забрани. Те са изцяло контролирани от мъжете си - не могат да излизат от дома си или да пътуват без разрешение от съпруга си. Нещо повече, според SIGI, въпреки че по закон жените имат право на образование и на работа, настойниците или съпрузите им масово ги лишават от това.

Жените в Йемен освен това практически нямат право да се събират и сдружават, макар и поне на теория законът да казва друго. Свободата на словото също не се уважава, тъй като според чл. 102 на Закона за пресата и публикациите, себеизразяването се счита за “изкривяване на образа на йеменското, арабското или ислямското наследство”. Заключението е, че в Йемен “медиите се използват за нападки и охулване на борците за права на жените и същевременно за подкрепа на традиционните роли в разделението на половете”.

Според SIGI, Законът за труда от 1995 година забранява дискриминацията по полов признак. Болшинството от жените, които работят извън дома си обаче извършват селскостопанска дейност и получават или заплащане на база еднодневен труд, или (в общия случай) не получават никакво заплащане. В този смисъл, те не са защитени от трудовото законодателство.”

Колкото до позиции в правителството, жените масово не участват в йеменския парламент. Според доклада, те заемат 0,3% от местата там, което се равнява на 1 жена на 301 места. Уви, гореспоменатите ограничения са само частица от многото начини, по които жените в Йемен са несправедливо и неравностойно третирани. Това са и причините, поради които Йемен получава оценка 0.5634 и се представя най-зле по показателя ограничени граждански свободи.

2. Судан

Судан пък получава оценка 0.5550 и се представя най-зле по показателя нарушаване на физическата неприкосновеност, който включва домашно и сексуално насилие срещу жените, полово осакатяване и липса на репродуктивна автономия. Според SIGI няма закон, който да криминализира домашното насилие, нито каквото и да е законодателство за защита на жените от сексуален тормоз. В закона не се споменава и изнасилването от страна на съпруга. Съобщава се за използването на телесни наказания, като например бой с пръчка за провинения на жените, свързани със секс, както и за “морални престъпления”, включително носене на панталон на обществено място. Да, в Судан жена може да бъде бита с пръчка за носене на панталон на обществено място.

Също толкова абсурдно, жените могат да бъдат бити с пръчка, ако не успеят да докажат, че са били изнасилени. Съответно това означава, че си признават за сексуален контакт извън семейството. За да може евентуално изнасилването да бъде наказано, съдията трябва да изиска няколко мъже, станали свидетели на половия акт. Нещо повече, в доклада на SIGI се споменава, че според съществуващия закон, изнасилвачът може да избегне наказанието, ако се ожени за жертвата си, при условие че семейството ѝ е съгласно.

Абортът пък е разрешен, единствено когато трябва да се спаси животът на майката. За сметка на това е абсолютно забранен в случай на изнасилване или кръвосмешение.

3. Гамбия

Гамбия получава от SIGI оценка 0.5239 и също като Судан се представя изключително зле по показателя нарушаване на физическата неприкосновеност. Домашното насилие в западноафриканската страна е толкова широко разпространено, че се счита за норма. Освен това, за случаи от такъв характер често не се съобщава, тъй като няма закон срещу това.

Все пак в Гамбия има закони срещу изнасилването, но както и при домашното насилие, на тези случаи обикновено не се дава гласност. Освен това, няма конкретен закон срещу сексуалния тормоз.

Може би най-труден за осмисляне обаче е фактът, че половото осакатяване на жените не се счита за престъпление в Гамбия. Проучване на UNICEF съобщава, че 73,6% от жените на възраст от 15 до 49 години са преживели някаква форма на полово осакатяване.

Колкото до правото на аборт, точно както в Судан, и в Гамбия то може да бъде дадено само в случай, че “животът и психическото здраве на жената са пряко застрашени”.

4. Мали

Мали получава от SIGI оценка 0.5163 и се представя най-зле по показателя дискриминация в семейството.

Всъщност в Мали мъжете се считат за водещи в семейното домакинство. Определената от закона възраст за сключване на брак в западноафриканската държава е 16 години за момичетата и 18 за момчетата. Но процентът момичета, които сключват още по-ранен брак, е плашещо висок. Според демографско проучване от 2006 година, 23% от запитаните жени на възраст 25 - 49 години са сключили брак преди 15-годишна възраст, 66% - преди 18 и 95% - преди 25. Проучването също така разкрива и че 52,6% от момичетата между 15 и 19 години са омъжени, разведени или овдовели. Освен това, данните от 2013 посочват, че 55% от жените между 20 и 24 години са били омъжени или обвързани, преди да навършат 18.

По отношение на полигамията, малийските мъже могат да се оженят за до 5 жени, при условие, че първата съпруга е съгласна. Законът в Мали гарантира и пълна власт на мъжа по отношение на родителските права, тъй като той е “глава на семейството” и взима всички решения, свързани с това семейство.

Според SIGI, в Мали е на лице дискриминация и по отношение на наследствените права. Онаследяването се регулира от Шериата и в обичайния случай на дъщерята на починали родители е позволено да получи само половината от това, което получава синът.

5. Чад

С оценка 0.4665 Чад се представя най-зле по показателя дискриминация в семейството. Минималната възраст за сключване на брак там е 15 години за момичетата и 18 за момчетата, а насилствените бракове са ежедневие. През 2005 година специалният експерт по човешки права за Чад към ООН посочва, че 30% от жените са били принудени да сключат брак против волята си.

По отношение на родителските права, жените в Чад имат равни такива с мъжете. Поне на теория... Като глава на семейството, мъжът разполага с доходите на жената и съответно може да ги използва за лични нужди. По въпроса с онаследяването пък “картинката” е аналогична с тази в Мали.

infoz autor Гергана Няголова | www.infoz.bg

24 mai
Нека носим с гордост в сърцата си великото дело на първоучителите, да съхраним за поколенията традициите и любовта към знанието и с оптимизъм да погледнем към бъдещето!
Да ни е честит най-светлият празник 24 май, да ни е честита писмеността!

Живко Тодоров
Кмет на община Стара Загора

jazz stara zagora 24