Балът на века Ню Йорк

“Балът на века”, който разтърси Ню Йорк през 60-те

Или сте в списъка, или – колко жалко – не сте! Това е неофициалният слоган на грандиозния бал на Труман Капоти, състоял се в хотел Plaza на 28 ноември 1966 година и наричан от мнозина “светското събитие на века”, със своите стотици бляскави гости. Малко преди 1966 година да отлети от календара, американският писател Труман Капоти се радва на небивал успех.

Той се дължи на документалния му роман “Хладнокръвно”. За да отпразнува този факт, той решава да организира бал с маски. Мястото е ясно – хотел Plaza разполага с най-голямата бална зала в Ню Йорк.

Колкото до мотива на партито, Капоти веднага се спира на вечната класика, комбинацията от черно и бяло. Причината е повече от банална – по онова време писателят е силно вдъхновен от черно-белите костюми в мюзикъла “Моята прекрасна лейди”, създадени от Сесил Бийтън, с когото са стари приятели. Писателят също така е впечатлен от и черно-белия бал, организиран от Доминик и Лени Дън в Бевърли Хилс няколко години по-рано.

Самата организация на събитието е като създаване на произведение на изкуството, затова и списъкът на гостите е изключително важен. Капоти става буквално непоносим – постоянно вписва имена на “избрани” в черно-бял ученически тефтер, който разнася навсякъде с театрален маниер, докато повтаря на хората: “Може да те поканя, а може би не.”

bal na veka 03Неизбежно мълвата за грандиозния бал достига до модния журнал Women’s Wear Daily, който по онова време е “клюкарникът” на висшето общество, и така започва натиск от страна на кандидати да присъстват. Някои знатни персони не желаят да си признаят, че не са поканени и казват, че имат неотложен ангажимент извън града. Най-известният сред тях е нашумелият “придружител” (термин, създаден от Women’s Wear Daily за мъже, които кавалерстват на дами от висшето общество на различни мероприятия, когато съпрузите им не могат или не желаят да ги придружат) Джери Зипкин. Между него и Капоти има толкова остра вражда, че писателят не споменава името му, а го нарича “онзи мъж с лице като биде”. Влиятелният колумнист Ърл Уилсън, който също не бил поканен, дори умолява ръководителя на оркестъра да го “вкара” като музикант. Уви, безуспешно.

И така, в 22:00 часа на 28 ноември вратите на балната зала в Plaza официално се отварят. Вали дъжд, но думите “събитието на века” се носят навсякъде и отвън са се струпали толкова много представители на медиите, че мениджърът на хотела възкликва: “Има повече хора, отколкото при идването на The Beatles за шоуто на Ед Съливан!”

Доколко обаче е забавен балът на века? Всъщност целта на Капоти е била да направи “социо-културен инженеринг” – да преначертае картата на хората и събитията, поставяйки себе си в центъра и давайки на всички по някой интересен човек за разговор. И наистина, присъстват хора от висшето общество, магнати и модни дизайнери, но и колеги на автора – писатели, поети и журналисти.

Носят се много клюки, но търсеното от Капоти смесване на хора от различни социално-културни среди не се случва. Аристократите общуват с аристократи, “паркетните лъвове” – със себеподобните си, писателите – с писатели, холивудските актьори – с холивудски актьори, европейците – с европейци.

И все пак, по неписан парти закон, не липсват и паметни моменти – Норман Мейлър предизвиква Мак Джордж Бънди, един от “архитектите” на войната във Виетнам, на юмручен бой. Двуметровият икономист Джон Кенет Голбрейт се разхожда със свещник в ръка, докато Джордж Плимптън показва футболните си умения като рита цилиндъра му. Пенелъпи Трий, 16-годишната дъщеря на влиятелната лъвица от демократическата партия в Ню Йорк Мариета Трий пък е облечена в рокля, дълга до земята, но с цепка, от която се виждат бикините ѝ. Според един писател, именно на този бал се ражда външният вид на хипитата от 60-те. Трий привлича вниманието на Ричард Авердън и Даяна Врийланд от Vogue и скоро след това прави фотосесия за списанието.

Писателите от своя страна не правят особено силно впечатление. Мейлър е облечен в стар шлифер, а Плимптън носи евтина маска, която така мирише на лепило, че се налага да я свали.

Анди Уорхол, един от малкото присъстващи художници пък е без маска, с право считайки, че лицето му само по себе си е достатъчна такава.

В 02:45 часа сутринта Франк Синатра, чиято маса е до сцената, решава, че е време да си тръгва. Капоти го умолява да остане, защото знае, че ако напусне, това ще бъде прието като сигнал и за останалите. Но Синатра наистина си тръгва. И се оказва, че Капоти е прав и балната зала лека-полека започва да се опустява.

Все пак, историята за “бала на века” още не е приключила. Впоследствие журналистката Шарлот Къртис публикува в New York Times същинския списък на гостите, насочвайки вниманието към тези, които по-рано са казали, че са ангажирани, а всъщност просто не са били включени в списъка. Самият Труман Капоти казва, че много съжалява за тях. И с право.

infoz autor Гергана Няголова | www.infoz.bg

24 mai
Нека носим с гордост в сърцата си великото дело на първоучителите, да съхраним за поколенията традициите и любовта към знанието и с оптимизъм да погледнем към бъдещето!
Да ни е честит най-светлият празник 24 май, да ни е честита писмеността!

Живко Тодоров
Кмет на община Стара Загора

jazz stara zagora 24