Елспет Биърд

Да обиколиш земното кълбо на мотоциклет: Историята на Елспет Биърд

Елспет Биърд е една от малкото жени в света, дръзнали да обиколят земното кълбо с мотоциклет. При това тя постига това преди четвърт век - време, в което сателитната навигация, интернет, електронната поща и мобилните телефони са били само плах проект за несигурно бъдеще. През 1980 година Елспет Биърд избира мотоциклет BMW R 60/6 от 1974 година с двуцилиндров боксеров двигател.

За него плаща 900 паунда - значителна сума за онова време и особено за машина на 30 хиляди мили. Тя използва мотора за първите си самостоятелни пътувания до Шотландия и Ирландия, а после и до Европа и Корсика, натрупвайки над 10 хиляди мили само за две години. А после идва време за “Голямото пътуване”.

Историята на Елспет Биърд - Да обиколиш земното кълбо на мотоциклетКогато е едва на 24 години, Елспет тъкмо е завършила първите три години от обучението си по архитектура и е спестила над 1000 паунда от работата си като барман в кварталната кръчма в Марлибоун в центъра на Лондон, за да се подготви за околосветското си пътешествие. Започва първия етап от пътуването си от Ню Йорк:

“Платих 175 паунда, за да изпратя мотора и 99 паунда за своя собствен самолетен билет,” спомня си самата Елспет. От Голямата ябълка тя се отправя към Канада, а след това последователно към Мексико и Лос Анджелис, откъдето изпраща мотора си за Сидни.

В Австралийския град  Елспет прекарва 7 месеца, като през това време работи в архитектурна бюро, живее в гараж, трупа опит и попълва изтънелия си портфейл. Преди да тръгне отново на път, в продължение на седмици тя сама конструира  странични куфари за мотора от сгънати алуминиеви листове. Обикаля цяла Австралия и дори претърпява първия си инцидент на черен път край град Таунсвил, Куийнсланд. Моторът се преобръща, а Елспет е със сътресение, но за щастие няма счупени кости. Все още пази авиационния шлем, който носи и до края на пътуването, защото е убедена, че именно той е спасил живота ѝ.     

Британката прекарва 2 седмици в болница, след което, все така уверена, продължава на север по източното крайбрежие на Австралия, през пустошта, към Ейърс Рок и най-накрая, през долината Налабор, към Пърт на западния бряг. Там натоварва мотоциклета си на кораб за Сингапур, а през това време разглежда Индонезия.

В Сингапур Елспет преживява какви ли не перипетии – личният ѝ багаж, включително паспортът с визите за страните, които тепърва планира да посети, а също и регистрацията и транспортните документи на мотора, са откраднати. След принудително шестседмично пребиваване на острова обаче тя подменя всички изгубени документи и потегля нагоре, през Тайланд и Малайзийския полуостров, към Банкок и отвъд него към Чианг Май и Златния триъгълник.

Историята на Елспет БиърдТъй като наземният маршрут към Индия (през Мианмар) е забранен, Елспет Биърд се връща на юг, за да натовари мотора на кораб от Пенанг до Мадрас. Тъкмо тогава тя преживява втората си и за щастие последна голяма катастрофа, когато на опасния главен път на юг едно куче изскача иззад камион и попада под колелата и. Моторът се блъска в дърво и британката още веднъж е ранена и ожулена, но като по чудо няма счупвания. Интересен факт е, че тя прекарва следващите две седмици под грижите на бедното тайландско семейство, в чийто двор е катастрофирала: “Не знаеха нито дума английски, а аз не знаех нито дума тайландски, но си общувахме със знаци,” спомня си тя.

Тайландците са очаровани от пистолета за нитове, с който Елспет поправя счупения си багажник, а тя самата с изненада открива част от останките от блъснатото куче в кухнята на семейството. Оказва се, че другата част вече е изяла, без дори да подозира за това: “Разбрах защо с такава радост се грижеха за мен - бях им осигурила храна за цели две седмици напред!”

През това време Елспет сама ремонтира повредения двигател на мотора: “Свалих цилиндъра, изправих доколкото можах изкривените шпилки и сложих гарнитура на цилиндъра, за да възстановя компресията.”

След като най-сетне пристига в Индия, авантюристката тръгва към Калкута, а после към Катманду, където се среща с майка си и баща си си за първи път от близо две години. Току-що пристигналите от Англия родители са шокирани да видят дъщеря си толкова слаба. По-нататък обаче Елспет отслабва дори още повече, след като прекарва хепатит и дизентерия.

Именно в Катманду тя се запознава с холандеца Робърт, който също кара BMW боксер и заедно с когото в крайна сметка се прибира в Европа. Но преди това прави сама с мотора си тежък преход в Хималаите и през голяма част от Индия.

Всъщност тъкмо измъкването от Индия се оказва кошмарно. Малко преди това се е случил щурмът срещу Златния храм на сикхите в Амритсар (близо до границата с Пакистан), последван от убийството на премиера Индира Ганди от нейните телохранители сикхи. След това целият район на Пенджаб е затворен и за да се влезе там, е неоходимо специално разрешително. Единственият наземен маршрут на запад е през Пенджаб, но индийските бюрократи в Ню Делхи нямат организация за издаване на необходимите разрешителни, които политиците са обявили за задължителни. Така много туристи от Западния свят се оказват в ситуация а ла Кафка и прекарват седмици наред в опити да се сдобият с документи, които още не съществуват. В крайна сметка на Елспет ѝ писва и просто фалшифицира нужното разрешително. Тъй като още не съществува официално издаден документ от такъв вид, граничните власти не знаят как би трябвало да изглежда “истинският” такъв и така тя успява да премине границата с Пакистан, основно по черни пътища.

Елспет и Робърт пристигат в постреволюционния Иран, като разполагат със само седем дни, за да прекосят страната от край до край. Това се случва, благодарение на великолепно поддържания асфалт по главните пътища, но в същото време ги забавя фактът, че Елспет е толкова болна от хепатит, че едва се държи на краката си. В крайна сметка обаче не само тя боледува. Оказва се, че задната спирачка на нейния мотор не работи, заради теч на спирачна течност през износените уплътнения. Съединителят ѝ също отказва, заради една пружина, смяната на която би струвала жълти стотинки, стига да можеше да се намери. Любопитен факт е, че шлемът на Елспет служи като неофициална бурка и тя го държи непрекъснато на главата си, дори когато слиза от мотора. Все пак двамата успяват да стигнат до турската граница само няколко часа преди да изтече срока на иранските им визи.

Елспет прекарва известно време в източна Турция, за да се възстанови от болестта и да ремонтира верния  си R 60. Когато напуска Англия, тя е висока, силна и здрава млада жена и тежи над 65 кг. Когато стига до Турция, тежи едва 41 кг. Пътуването обратно през Гърция и Европа до Великобритания е сравнително лесно, като се изключи опасната “Магистрала на смъртта” в Югославия: “Беше просто един двулентов асфалтиран път с прашни банкети и някой камион непрекъснато изпреварваше друг, който караше право срещу мен, така че просто трябваше да отбивам в прашния банкет. Понякога имаше по три един до друг, навлезли и в двата банкета, и тогава трябваше да влизам право в канавката. Пътят беше обсипан с кръстове и цветя, в памет на загиналите по него.”

Елспет се завръща в родния Лондон след тригодишно пътешествие, добавила 48 000 мили към километража на своя R 60. Сваля и сама преправя двигателя наново, така че днес моторът е все още в движение. За съжаление, когато напуска Лондон, изхвърля уникалните саморъчно направени алуминиеви багажници (които създава, много преди Touratech, Metal Mule и BMW да започнат да предлагат багажници от твърди сплави).

Елспет Биърд все още кара мотоциклети и през ръцете ѝ са минали редица модели BMW. След кратък флирт с R 1100 GS, тя се връща към старата любов, като през 2001 година си купува R 80 GS Basic от 1998 - последният модел с въздушно охлаждане, който все още използва в ежедневието си. Модел R 1100 GS е прекалено тежък за нейния вкус, въпреки че е изкушена от новия и по-лек R 1200 GS. Елспет притежава и непокътнат R75/5  от 1973 година, както и лека Yamaha Serow за сериозно офроуд шофиране.

С мотоциклета си R 80 GS Елспет пътува из Европа и Мароко, а през 2002 година отново прави околосветска обиколка, този път като втори водач на авантюриста Ник Сандърс. По време на това пътуване неведнъж се случва британката да кара камион в продължение на 18 часа и да измине 930 мили за един ден, а също така и да кара различни мотори, ако водачите им паднат и се наранят.

Когато се връща от околосветското си пътуване през 80-те години, Елспет Биърд завършва обучението си по архитектура и в продължение на 7 години преобразява една изоставена викторианска водна кула в уникален и красив дом, като през това време работи в Лондон и сама отглежда сина си. В началото работи във водната кула, но постепенно открива собствена архитектурна практика и сега е горд носител на редица награди. Творбите ѝ са показвани по много телевизионни програми и в безброй списания. Има даже два японски документални филма за живота и работата ѝ. И няма нищо чудно в това, защото тя несъмнено е невероятна жена.

infoz autor Гергана Няголова | www.infoz.bg



Теми: