Меглена Кунева: Влизането на България в Шенген е част от решаването на бежанския проблем

Меглена Кунева: Влизането на България в Шенген е част от решаването на бежанския проблем

Като страна на преден пост и трасе на бежански потоци България има остър интерес от обща миграционна политика на Европейския съюз и заедно с това да е част от Шенген. Това са изключително важни условия за сигурността на страната, които означават и сигурност за цяла Европа.

Това заяви снощи пред журналисти вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева в коментар на речта на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер и начертаните от него мерки за справяне с бежанската ситуация.

Кунева беше категорична, че изложените от Юнкер мерки до голяма степен съвпадат с позицията на българското правителство – както България, така и ЕК настояват за преоценка на Дъблинския регламент, засилване на „Фронтекс“ и охраната на външните граници, засилване на капацитета на службите по миграция.

„Фактът, че ЕК също ще работи за обща миграционна политика, е много важен, тъй като не може Съюзът да постигне реално разрешение на кризата с 28 различни системи на убежище и миграция. Изключително добре е, че ЕК даде заявка за разграничаване на бежанците от икономическите мигранти и създаването на списък със сигурни страни“ - смята вицепремиерът.

За предложените квоти Кунева заяви, че страната ни защитава принципа на солидарността, но е категорична, че конкретните цифри ще бъдат анализирани и преценени дали са справедливи спрямо различните критерии за определянето им – БВП, ниво на безработица, процент имигранти и др. В оценката трябва да бъде отчетен и интеграционният капацитет на страната. Вицепремиерът беше категорична, че квотите трябва да важат за всички страни в ЕС, тъй като проблемът е общ на целия ЕС.

„Ако по-бедни страни като нас са се съгласили с първоначалния план за прием на 500 бежанци, то всички страни трябва да се съгласят. Въпросът е както за солидарност, така и за хуманност“ - каза още тя.

Част от решаването на бежанския проблем в Европа е България и Румъния да станат член на Шенгенското пространство, още повече сега, когато се обсъждат промени за охраната на външните граници на ЕС. Това е част от общото уравнение на сигурността в Европа, смята Меглена Кунева.

infoz autor www.infoz.bg (по информация на пресслужбата на Министерски съвет)

Светът

✨ Чехия настоява да получи обезщетение от 50 милиона евро в рамките на преработен проект за двустранно споразумение с Полша, заради дейността на гигантската каменовъглена мина „Туров“

* * *
✨ Президентът на Армения Армен Саркисян обяви, че подава оставка

* * *
✨ Западът обмисля изключване на Русия от международната система за разплащания Swift, ако има руско нашествие в Украйна. Идеята обаче среща и силно противопоставяне от редица европейски страни. Руските банки също може да станат мишена, но е възможно да има изключения за запазване на енергийните сделки, много от които се осъществяват в долари или евро. В най-крайния сценарий „Газпром“ може да отговори на всякакви санкции, като намали доставките от природен газ за Европа. Това ще осакати енергийните системи на континента и вероятно ще доведе до огромен ръст на цените. Според мнозина анализатори Русия няма да стигне толкова далеч

* * *
✨ Военни бази в Гърция ще се използват за евентуална реакция на НАТО при напрежение между Русия и Украйна. В базите в Крит и Александруполис се струпва военна техника

* * *
✨ Цената на биткойна се понижи с над 15% през седмицата. Най-голямата криптовалута изгуби над 50% от стойността си спрямо пика през ноември 2021 г. и това се отрази и на останалите криптовалути. Спадът в петък доведе до ликвидирането на повече от 1,1 млрд. долара в позиции на крипто фючърси и над 1 трлн. долара от пазарната стойност на дигиталните пари. Руската централна банка е предложила пълна забрана на използването и добиването криптовалути на нейна територия. Русия е третата по големина в света „дестинация“ за добив на криптовалути

* * *
✨ Русия поиска от Запада да получи гаранции в сферата на сигурността, които включват клаузи, изискващи силите на НАТО (военни, техника и въоръжения) да напуснат Румъния и България. Москва поиска също НАТО да спре разширяването си с приемане на нови членове. През май 1997 г. Русия и НАТО подписаха Основополагащия акт, в който потвърдиха, че „не гледат един на друг като противници“ и създават „механизъм за консултации, координация и съвместни действия“. През 1999 г. в пакта бяха приети Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. – България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. – Албания и Хърватия, през 2017 г. – Черна гора, а през 2020 г. – Северна Македония. Понастоящем НАТО обединява 30 държави и продължава политиката си на „отворени врати“

* * *
✨ Руският парламент проучва предложение до Владимир Путин Москва да признае за независими проруските сепаратистки републики в Украйна. Самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република в Източна Украйна се сражават с украинските войски от 2014 г. Предвиждат се разисквания с представители на различните партии в Долната камара, но вероятно всички политически сили подкрепят проекта

* * *
✨ Австрийският парламент гласува закона за задължителна ваксинация срещу ковид. За да влезе в сила законът трябва да бъде гласуван и във Федералния съвет, горната камара на парламента, където управляващите партии имат мнозинство. Това ще стане на 3 февруари. Законът предвижда задължителна ваксинация за всички хора над 18 години, които имат адресна регистрация на територията на Австрия. След 15 март, ще бъде извършван контрол от служителите на полицията и ще бъдат налагани глоби до 3600 евро за тримесечие

Повече...

новини в сайта RSS емисия facebooktwitter youtube subscribe ilko gruev карта CSS code Nu Html Checker

На подобна тема