Производителността на труда в България се увеличава

През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на един зает човек се увеличава реално с 1,7% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. Заетите лица в икономиката са 3561,7 хил. души, а общият брой отработени часове е 1426,7 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2023 г. спрямо второто тримесечие на 2022 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в индустрията и в аграрния сектор.

През първото тримесечие на 2023 година производителността на труда се увеличи реално едва с 0,3% на годишна база. Брутният вътрешен продукт на един зает в икономиката се повиши с 3,3% в периода януари – март 2022 г., през второто тримесечие на миналата година – с 2,6%, а през третото и четвъртото тримесечие ръстът беше с по 1,7% в сравнение с година по-рано.

След като през 2020 г. пандемията рязко сви производителността на труда в България под влияние на пандемичните ограничения, тенденцията се обърна в началото на 2021 г., а през миналата година, на фона на политическата и икономическа криза, отново последва забавяне на ръста.

Структурата на заетостта по икономически сектори на годишна база показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в индустрията и в аграрния сектор.

* * *

Методологични бележки

1. Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период.
2. Основните съставни елементи на производителността на труда са показатели, измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител) и показателите за вложения труд в производствения процес (знаменател).
3. На национално ниво резултатът от производствената дейност се измерва с брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност, създадени от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е основен показател в Системата от национални икономически сметки, който представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСС 2010). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени, включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по базисни цени преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите.
4. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности.
5. Използването на този показател в националната практика е съобразено със специфичния методологичен обхват на сектора „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“ – вид дейност 68.2 от КИД – 2008 – в състава на БДС се включва и оценка на условния наем на жилищата, наети от техните собственици, който за България е доминиращ – близо 90% от населението живее в собствени жилища. Добавената стойност от условния наем на собствени жилища се класифицира изцяло като опериращ излишък в състава на сметка „Формиране на дохода“ и не е свързан директно с трудовата заетост. Поради тази причина добавената стойност в резултат на условния жилищен наем се изключва при изчисляването на производителността на труда както за сектора на услугите, така и за икономиката като цяло.
6. Трудовият производствен фактор в състава на показателя за производителността на труда се измерва с броя на заетите лица в резидентните производствени единици на националната икономика и отработеното от тях време – отработени човекочасове.
7. Измерването на броя заети лица и отработените от тях човекочасове е подчинено на дефинициите и концепциите на ЕСС 2010, така както тези концепции и дефиниции се прилагат при оценката на показателите за резултата от осъществяваната икономическа дейност.
8. При сравняване на данните с резултатите от изследването на работната сила е необходимо да се имат предвид различията в прилаганите дефиниции и методологичните особености. Основните концептуални различия са следните: – Обект на изследването на работната сила е постоянното население на страната, включително и временно работещите в чужбина, докато данните за заетостта в ЕСС 2010 се определят по отношение на резидентните производствени единици, които могат да наемат работна сила както от страната, така и от чужбина. – Лицата на срочна военна служба са част от заетите лица съгласно ЕСС 2010, но не се отчитат с изследването на работната сила.
9. Предпочитаният показател за трудовия фактор в състава на производителността на труда е отработеното време, измервано в човекочасове – показател, който представя по-точно фактически вложения труд в процеса на производство – сайт на Евростат.
10. Съпоставянето на показателите за производителността на труда във времето налага елиминирането на влиянието на цените в стойността на показателите за резултата от упражняваната икономическа активност. За целта БВП и БДС от текущия период се представят по цени от базисния период.
11. Данни за производителността на труда, за икономиката и по икономически сектори са публикувани на сайта на НСИ и в ИС ИНФОСТАТ в динамични редове по тримесечия и години.
12. Данните за заетите лица, отработените човекочасове и производителността на труда за 2022 година подлежат на ревизия поради преизчисляване на данните от Наблюдението на работната сила за 2022 година с данни за населението на база на Преброяване 2021. Ревизираните данни за заетите лица, отработените човекочасове и производителността на труда за 2022 година ще бъдат публикувани на 19.10.2023 година.

  www.infoz.bg