: България; 07.01.2026, Сряда, 16:22

Евробанкнотите в България: серии, номинали и разпознаване

Еврото възниква като обща валута на част от държавите от Европейския съюз на 1 януари 1999 г. – първоначално като „невидима“ валута за безналични плащания, счетоводство и финансови пазари. Реалната парична наличност – евробанкноти и евромонети – влиза в обращение на 1 януари 2002 г., когато започва и масовата подмяна на националните пари в участващите държави.

От 1 януари 2026 г. България въвежда еврото като официална парична единица, а обмяната на налични левове към евро се извършва по правила, определени в Закона за въвеждане на еврото в Република България и в националния план за промяна на паричната единица. Хората си задават въпроси за това какви евробанкноти съществуват, кои са в обращение и как да се разпознават бързо и сигурно.

По данни на Европейската централна банка и Българската народна банка в обращение в еврозоната едновременно се срещат банкноти от 2 серии (емисии), като по-новата постепенно замества по-старата, но без да обезценява наличните банкноти.

Какви евробанкноти има и кои са в обращение?

Номиналите на евробанкнотите са 7: 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро и 500 евро. На практика в ежедневното обращение най-често се използват тези от 5 евро до 100 евро. Банкнотите изглеждат по еднакъв начин във всички държави.

От създаването на евробанкнотите досега са емитирани 2 серии (емисии):

Първа серия (2002 г.) – включва всички 7 номинала (включително 500 евро). Тези банкноти продължават да са законно платежно средство и „винаги запазват стойността си“, но постепенно се срещат по-рядко, защото се заместват от по-новата серия.
Серия „Европа“ (2013 – 2019 г.) – включва 6 номинала: 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро и 200 евро. Серията е въведена поетапно и е завършена през 2019 г. Банкнотата от 500 евро не е включена в серия „Европа“ и не се емитира от 27 април 2019 г., но остава валидна и обменяема в централните банки от еврозоната.

Банкнотите имат различни официални дати (години на въвеждане). Последната година, която често се свързва с „най-новите евробанкноти“ е 2019 – тогава е завършено въвеждането на серия „Европа“ с последните пуснати номинали. Такива са и банкнотите, които се емитират в България при въвеждане на еврото като официална валута.

На евробанкнотите има изписана година (четирицифрено число), която е част от дизайна и е свързана със серията и номинала. Тази година не е годината на конкретния печат на вашата банкнота, а „година на серията/емисията по дизайн“.

Днес в обращение се срещат две серии евробанкноти: първата серия (в обращение от 2002 г.) и серията „Европа“ (втора серия, въвеждана поетапно от 2013 г. до 2019 г.). Поради това за всеки номинал са възможни следните години:

5 евро: 2002 (първа серия) или 2013 (серия „Европа“)
10 евро: 2002 (първа серия) или 2014 (серия „Европа“)
20 евро: 2002 (първа серия) или 2015 (серия „Европа“)
50 евро: 2002 (първа серия) или 2017 (серия „Европа“)
100 евро: 2002 (първа серия) или 2019 (серия „Европа“)
200 евро: 2002 (първа серия) или 2019 (серия „Европа“).

Последната възможна година, която може да видите изписана на евробанкнота (по текущите серии в обращение), е 2019.

В рамките на една и съща емисия (със същата година) може да има банкноти с подписа на Марио Драги или на Кристин Лагард. Годината обаче остава същата като на оригиналния дизайн. Сравнение със старата серия: първата серия евробанкноти (от 2002 г.) носи само годината 2002. Ако имате две отделни банкноти от 20 евро – едната може да е или с 2002 г. (първа серия), или с изписана 2015 г. (серия „Европа“). Серийният номер е код на печатницата и уникални идентификатори.

Всички банкноти от първата серия и новата серия „Европа“ са законно платежно средство

Кои са в обръщение в момента (2026 година)? И двете серии циркулират паралелно и са валидно платежно средство. В ежедневния оборот преобладава серия „Европа“, защото се разпространява активно и замества наличностите от първата серия. Банкнотата от 500 евро е специален случай: тя е законно платежно средство, но не се емитира и в търговското обращение се среща рядко.

Когато става дума за България след 1 януари 2026 г., нормативно ограничение или изискване банкноти от коя серия или в какви копюри да получавате не е заложено като право на избор на клиента. На практика при обмен на гише хората получават евробанкноти според наличностите в съответния клон, като е реалистично да доминира серия „Европа“ (поради общата политика за постепенно заместване), но е възможно да се срещат и банкноти от първата серия, тъй като и те са законно платежно средство.

Какво има изобразено и как да разпознаваме евробанкнотите?

Дизайнът на евробанкнотите е унифициран за всички държави от еврозоната. На лицевата страна са изобразени прозорци и портали, а на обратната – мостове. Символиката е последователна: отвореност и сътрудничество (лице) и свързаност (гръб). Важно е, че изображенията са стилизирани архитектурни мотиви от различни епохи в Европа, без да показват реални реални и съществуващи паметници.

За бърза проверка на автентичността официалният подход на Европейската централна банка е „пипни – погледни – наклони“:

Пипни – релефен печат и характерно усещане на банкнотната хартия.
Погледни срещу светлина – воден знак и осигурителна нишка; при серия „Европа“ водният знак е портретен.
Наклони – холограмни елементи и преливащи ефекти; при серия „Европа“ ключов белег е смарагдовозеленото число, а при част от номиналите – „прозорче с портрет“ и допълнителни холограмни ефекти (според номинала).

Практичен съвет: ако получавате 100 евро или 200 евро, проверявайте повече от 1 защитен елемент – това са номинали, при които производителите на фалшификати традиционно се опитват да имитират „общия вид“, но се провалят в детайлите при накланяне и при проверка срещу светлина.

Евромонетите (центове) са с номиналите са 1, 2, 5, 10, 20, 50 цента и 1, 2 евро. Те имат обща европейска страна и национална страна според държавата, но са валидни навсякъде в еврозоната. За ежедневни плащания ключовият риск не е „фалшива монета“, а по-скоро объркване при прехода и смесено разплащане в периода на двойно обращение.

Как се обменят левове в евро в България (накратко): Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите 6 месеца кредитните институции обменят безплатно и в неограничено количество, като за суми над 30 000 лева на една трансакция се изисква предварителна заявка от 3 работни дни. „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно до 1000 лева на ден за 1 лице, а за суми от 1000 лева до 10 000 лева – след предварителна заявка от 3 до 5 работни дни и само в предварително обявени клонове.

Емитирането и печатането на евробанкноти е строго регулиран процес, в който участват както Европейската централна банка (ЕЦБ), така и националните централни банки на страните от еврозоната. Официално правото да разрешават емитирането (пускането в обращение) на евробанкноти имат Европейската централна банка и националните централни банки. На практика обаче, само националните банки физически пускат и изтеглят банкноти от обращение. ЕЦБ не разполага с касова наличност и не извършва касови операции.

Къде се печатат?

Евробанкнотите се печатат в 11 високотехнологични печатници с висока степен на сигурност, разпръснати из цяла Европа. Те са два вида: държавни печатници, притежавани от съответната национална централна банка (например в Германия, Франция, Италия) и частни печатници, търговски дружества, които са получили специална акредитация от ЕЦБ.

Европейската централна банка разпределя производствени квоти всяка година. Например германската Бундесбанк може да бъде натоварена да произведе определен брой банкноти от 50 евро, а ирландската централна банка – от 10 евро. Това се нарича „система на обединено производство“. Печатницата на Българската народна банка има акредитация. Още през 2017 г. съвместното дружество между Печатницата на БНБ и френската „Обертюр Фидюсиер“ получи лиценз от ЕЦБ. Българската печатница вече е произвеждала евробанкноти за нуждите на други държави от еврозоната (например Франция) чрез международни търгове. С приемането на България в еврозоната БНБ ще участва директно в общата система на производство и ще печата банкноти за собствените си нужди и за нуждите на евросистемата.

На банкнотите има кодове на печатниците на всяка банкнота, различен от серийния номер на банкнотата. Тези кодове са малки, дискретни и често убягват на окото, но разкриват всичко за произхода на парите. Кодът на печатницата се намира винаги на лицевата страна (предната страна) на банкнотата, успоредно на лъскавата метализирана лента и е в по-светло подложно поле. Той се състои от една буква, последвана от три цифри и комбинация от буква и цифра (напр. R036G3).

Буквата в началото на този кратък код показва самата печатница:

W, X, R: Германия (различни печатници)
U: Франция (Banque de France)
S: Италия (Banca d’Italia)
V: Испания (Fábrica Nacional de Moneda y Timbre)
E: Франция (Oberthur Fiduciaire) – една от най-големите частни печатници.
D: Полша (PWPW) – интересна подробност, макар Полша да не е в еврозоната, тя печата тези банкноти за други.

Серийният номер на гърба (напр. RA***) и кодът на печатницата отпред (напр. R***) трябва да съвпадат по логика. За серия „Европа“ серийните номера вече започват с две букви (при емисията от 2002 г. е една), като първата често е свързана с печатницата. Ако кодът отпред сочи една държава, а серийният номер на гърба – съвсем друга печатница без логическа връзка, това е сигнал за проверка.

В първата серия (2002 г.) първата буква отговаряше директно на държавата. В серията „Европа“ обаче, първата буква от серийния номер на гърба съответства на печатницата, която е произвела банкнотата.

Тъй като често печатниците са държавни, в повечето случаи буквата пак насочва към конкретната страна. Ето списъка на най-често срещаните кодове за серия „Европа“. Ако погледнете банкнотата си отзад, серийният номер започва с две букви. Първата буква е показва мястото на производство. Втората буква няма географско значение – тя е част от алгоритъма за генериране на уникалния номер.

Банкнотите, които се появиха в България с цел да заменят лева са с произход от Германия (банкнота от 20 евро), Испания (10 евро и 5 евро), но разбира се са възможни и всякакви други варианти.