Четири нови района за планиране в България от 2027 г.
От 1 януари 2027 г. България се разделя на четири нови района за планиране. Досегашните шест статистически района от ниво 2 ще бъдат окрупнени, а двете зони от ниво 1 ще се слеят в една обща за цялата страна. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предлага прекрояването чрез промени в Закона за регионалното развитие. Досегашните Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен район се закриват.
Те се заменят от Северен, Източен, Южен и Столичен район.
Северният район включва 11 области (Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра).
Източният район обхваща 6 области (Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол).
Южният район обединява 10 области (София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали).
Столичният район обхваща единствено територията на Столична община.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството подчертават, че промяната засяга само статистическите граници. Административното деление на страната се запазва – няма да има промени в границите на 28-те области и прилежащите им общини. Обособяването на столицата като самостоятелен район я разделя от София-област, която преминава към Южния район.
Основанието за реформата е привеждане на националната уредба в съответствие с класификацията NUTS, въведена с Делегиран регламент 2026/195 на Европейския съюз. Този регламент е задължителен за всички държави членки и цели съпоставимост на регионалната статистика.
Новото райониране налага намаляване на регионалните съвети за развитие от шест на четири. За Северния, Източния и Южния регион ще се разработват интегрирани териториални стратегии, одобрявани от съответните съвети. За Столичния регион е предвиден План за интегрирано развитие, който ще изпълнява ролята на стратегия. Той трябва да е съобразен с Общия устройствен план на София и инвестиционните намерения за територията. Основополагащ документ за държавата остава Националната концепция за регионално и пространствено развитие.
