Има ясна заявка от премиера Бойко Борисов, че правителството ще подаде оставка ако кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева не спечели изборите за президент на България. Какво се случва с приемането на бюджета на страта за 2017 г. - на тази тема е анализът на икономиста Петър Ганев от Институт за пазарна икономика.

Подобен сценарий с оставка и назначаване на служебен кабинет България имаше и през 2013 г., и през 2014 г., като и двата пъти бюджетът беше издънен, но не по вина на служебните правителства. През 2014 г. служебният кабинет застъпи в бюджетно време (края на октомври и началото на ноември), което забави изключително много внасянето на Бюджет 2015 в парламента. Последното се случи чак в началото на декември при новото редовно правителство. Какво можем да очакваме сега, ако в понеделник правителството падне?

Подаването на оставка вкарва страната в сценария с връчването на мандати от президента на най-големите парламентарни партии (по ред на големината), които, съвсем очаквано, не се реализират. Сроковете обаче са от значение. Опитът с предните две служебни правителства показва, че от оставката до назначаването на служебния кабинет изминават между 2 и 3 седмици.

Ако оставката дойде на 14 ноември, то в края на месеца би следвало вече да имаме служебно правителство - президентът безспорно ще форсира процедурата, както през 2014 г. Важно е да уточним, че бюджетът винаги се приема някъде през декември. С други думи, звучи съвсем невероятно да се тръгне към някакво скоростно приемане на бюджета още в рамките на хаоса с мандатите, тоест процесът да се затвори при текущия финансов министър. Т.е. при оставка бюджетът най-вероятно ще се приеме в рамките на краткия мандат на служебния финансов министър - някъде през декември.

Последното е напълно възможно, тъй като парламентът няма да бъде разпуснат - в последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне парламента. Това би ни поставило в уникална ситуация в новата история на страната, а именно да имаме действащ парламент и служебен кабинет, който не е производна на парламентарно мнозинство, а е назначен от президента. И то точно тогава, когато се приема бюджетът за следващата година. Тук вече идва големият въпрос - как служебен министър и стар парламент приемат бюджет?

Спорно от правна гледна точка е дали служебният кабинет може направо да изтегли законопроекта за държавния бюджет и да внесе свой собствен такъв. Политически, а и с оглед на времето за подготовка, това едва ли ще се случи. Най-вероятно и служебен министър, и парламент ще работят с вече внесения такъв. Промените, както всяка година, ще се случват между първо и второ четене. От правна гледна точка, парламентът може просто да забрави за съществуването на нови служебни министри и да си гласува бюджета така, както решат депутатите. Това е много опасен сценарий.

Конституцията много точно е описала баланса между законодателна и изпълнителна власт. Баланс, който не предполага двете да са в някаква неразрешима война. По смисъла на основния закон, правителството се крепи от парламентарно мнозинство и ако всякакви мостове между двете се изгорят, то правителството пада и се избира нов парламент.

При разрив между двете власти, Конституцията ясно казва, че остава изпълнителната да действа (служебно правителство), а законотворците се разпускат. В този уникален сценарий, в който може да влезем сега, законотворците ще са в позиция да изземат и работата на финансовия министър, чиято временна позиция няма нищо общо с парламентарното представителство.

Подобен сценарий отваря вратите за много популизъм. Такъв, какъвто сме виждали през годините, но с източник правителството (и съответна отговорност) и съучастници законотворците - например актуализации на бюджета и нови разходи. Сега популизмът може временно да отиде в самите законотворци, а служебният кабинет просто да гледа безучастно. Един прост пример - всеки депутат популист би гласувал всякакви разходи, за да се хареса на хората.

Това, което го спира е, че бюджетът е в ръцете на финансовия министър, а той все пак има отношение и към стабилността на държавата и бюджетното салдо. Ако фискалната политика временно отиде безконтролно в ръцете на депутатите, то опасността от популизъм и ново издънване на бюджета е много реална. Особено в условията на предизборната ситуация, в която всяка партия в парламента ще се опитва да „надцака” другите.

Няколко неща можем да отбележим и препоръчаме по отношение на бюджета при сценарий с оставка. Първо, следва да приемем, че проектът на бюджет за 2017 г. автоматично става проект на служебния финансов министър - той се превръща във вносител и не може да бъде с лека ръка пренебрегван. Второ, всякакво покачване на разходите по самоинициатива на депутатите и без съгласието на служебния финансов министър следва да бъде строго осъдено, като отговорността тук ще падне и върху Фискалния съвет.

Трето, служебният финансов министър има важната роля да положи грижи за бюджета, тоест да вкарва стабилност в държавните финанси. Това означава, че промените в сегашния проект на бюджета, инициирани от него, следва да водят към балансирано салдо, а не да увеличават дефицита.

Всъщност, няма по-неутрална политика с грижа за държавните финанси от приемането на балансиран бюджет. Освен това, все още търсещият своето място Фискален съвет би понесъл огромна отговорност в такъв сценарий, тъй като той ще бъде институционалният медиатор между временен финансов министър и отиващ си парламент.

Шансовете от реализирането на подобен сценарий са достатъчно големи и анализът на Петър Ганев е опит да се посочат подводните камъни пред проекта на бюджет за следващата година и да се потърсят възможности за успешна развръзка с финансите на старата.

www.infoz.bg (анализ на Институт за пазарна икономика)