Правителството няма да предложи удължаване на извънредното положение в България след 13 май, но остават в сила почти всички противоепидемични мерки. Това съобщи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на брифинг, на който беше представен проект за изменение на станалия известен като Закон за извънредното положение, който ще бъде внесен за гласуване на 5 май в Народното събрание.

В брифинга участваха още министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на правосъдието Данаил Кирилов и министърът на транспорта, съобщенията и информационните технологии Росен Желязков.

Министърът на здравеопазването, по предложение на главния държавен здравен инспектор, може да обяви със заповед извънредна епидемична обстановка в страната или на отделни региони с цел защита на живота и здравето на гражданите. Това може да бъде направено зададена област и то директора на Регионалната здравна инспекция.

По време на брифинга стана още ясно, че остава забраната за налагане на запори и за принудително събиране на задължения. След 13 май работата на правосъдната система ще бъде възстановена в пълния ѝ обем.

През учебната 2019 - 2020 г. няма да се проведе външно оценяване след 4-и и след 10-и клас.

Социално-икономически мерки ще продължат да действат и след края на извънредното положение.

Министрите предлагат нов законопроект, с който да се запазят мерките за компенсиране на загубите от фирмите и от работещите – програмите на социалното министерството, включително мярката 60/40, която ще действа до 30 юни 2020 г., и някои норми, които да дават възможност за по-плавно преминаване през епидемиологичната обстановка. Всички мерки, които са свързани с преодоляване на икономическите последствия, ще продължат да действат и след отпадането на извънредното положение, каза министърът на финансите Владислав Горанов. Той допълни, че след 13 май почти нито една мярка, засягаща правата на българските граждани в социално-икономически план няма да отпадне.

Действието на някои мерки ще продължи 2 месеца след изтичане на извънредното положение, за да има плавен преход към възстановяването на стопанския оборот, допълни транспортният министър Росен Желязков. Това не изчерпва цялата палитра от законодателни мерки, които ще бъдат взети, защото предстоят заседания и на отраслови съвети.

Със законопроекта се предлагат промени в Закона за здравето, с които се дават правомощия на здравния министър и на главния санитарен инспектор да управляват ситуацията, допълни Владислав Горанов. С преходните и заключителни разпоредби се изменя Закона за извънредното положение, каза той. „Обединихме се около това, че извънредното положение няма да бъде удължавано и преминаваме към действия, свързани с постепенно възстановяване на социално-икономическия живот с основен фокус върху мерките, които трябва да продължат да действат“, обясни министърът.

Горанов изрази надежда преди изтичането на извънредното положение законът да бъде приет и да се даде перспектива за възстановяване на икономическия живот след пандемичната обстановка.

Здравният министър Кирил Ананиев каза, че се променят чл. 61 и 63 от Закона за здравето. Предвижда се министърът на здравеопазването с наредба да определи условията и реда за задължителната изолация на лицата, болни от заразни болести, на заразоносителите, карантина на контактните с тях лица и лицата, влезли в България от други държави.

Дават се и правомощия на министъра на здравеопазването, по предложение на главния държавен здравен инспектор, със заповед да обявява извънредна епидемична обстановка с извънредни мерки на територията на страната или в отделни региони, допълни Ананиев. Конкретните мерки ще се определят с акт на министъра на здравеопазването или директор на съответната регионална здравна инспекция по предложение на главния държавен санитарен инспектор, посочи здравният министър.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов коментира, че с този законопроект ще се промени и Административно-процесуалния кодекс. Разделя се характеристиката на актовете, които издава здравният министър. Административният съд ще разглежда постъпилите жалби срещу тези актове, каза той. Обжалването ще е на две инстанции, а не на една, както са предлагали административните магистрати, допълни той. Правителството е решило, че ще се удължи и действието на текста, който забранява налагането на запори, каза още Кирилов. Остават само ограниченията за частните съдебни изпълнители, които няма да извършват никакви принудителни мерки, каза Данаил Кирилов. Той подчерта, че Камарата на частните съдебни изпълнители е предложила механизъм за доброволно изпълнение на малките задължения, но за да не се конфронтират с други мерки, те не са подкрепени.

Що се отнася до социалния пакет за защита, приети са всички предложения на социалното министерство. Някои от мерките не се ограничават до следващите два месеца, а са посочени конкретни по-дълги срокове, включително и до края на годината, посочи правосъдният министър.

Министри от кабинета на Бойко Борисов обясниха какво следва след края на извънредното положение в България на 13 май 2020

Прессъобщение:
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение на Закона за здравето

Министър-председателят Бойко Борисов и членовете на Министерския съвет проведоха чрез видеоконферентна връзка извънредно правителствено заседание.

Правителството одобри проект на Закон за изменение на Закона за здравето, който урежда мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение, 13 май 2020 г.

Със законопроекта се предлагат промени в чл. 61 и чл. 63 от Закона за здравето, които имат пряко отношение към възможността за разпореждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването.

Целта е да се намали и забави разпространението на епидемията от COVID-19 и да се осигурява възможност за подготовка на здравната система за гарантиране на адекватна медицинска грижа.

Определят се актовете, с които министърът на здравеопазването въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион за защита на живота и здравето на гражданите. Те ще се въвеждат със заповед по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс или с наредба, която се обнародва незабавно в следващия брой на „Държавен вестник“.

Проектът предвижда и промени в редица други нормативни актове.

В Административнопроцесуалния кодекс изрично се въвежда двумесечен срок за разглеждане на оспорването на общия административен акт, издаден в неотложни случаи и двуинстанционност на оспорването.

С изменения в отделни нормативни актове като Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., Закона за чужденците в Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Закона за държавния служител и др. се прецизират срокове за предвидените в тях социално-икономически, финансови и здравни мерки за преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19, като част от сроковете се удължават и се разширява приложното поле на част от мерките.

Всички права, възникнали с извънредното положение, се удължават с 2 месеца след 13 май.

  www.infoz.bg