Европа рискува да стане подвластна на Китай и САЩ, ако не стане по-суверенна и демократична, заяви френският президент Еманюел Макрон. Той произнесе реч, застанал символично на историческия хълм Пникс под Акропола в Атина.

Там древните гърци са създали демокрацията преди няколко хиляди години, а днес Еманюел Макрон започна обръщението си на гръцки език и след това заяви, че континентът е изправен пред разруха без радикална реформа на управлението му. "За да не бъдем управлявани от по-големи сили като китайците и американците, вярвам в един европейски суверенитет, който ни позволява да се браним и да съществуваме", каза Еманюел Макрон на хълма Пникс под Акропола.

Избраният преди четири месеца 39-годишен лидер иска да се направи гигантска стъпка в европейското сътрудничество, която в икономически план да даде на еврозоната неин собствен бюджет, финансов министър и парламент.

Еманюел Макрон заяви, че едни по-демократични институции ще помогнат да се реагира на популистката вълна, която издига крайнодесни лидери като Марин Льо Пен, победена от Еманюел Макрон във втория тур на френските президентски избори, и подхрани кампанията за Брекзит във Великобритания.

Той обяви, че ще разкрие пътна карта за Европейския съюз след няколко седмици, след парламентарните избори в Германия на 24 септември 2017 г. Еманюел Макрон призова европейските лидери да се договорят до края на годината за създаване на публични дебати през първата половина на 2018 г., на които гражданите да разискват своите визии за Европейския съюз. "Не искам един нов европейски договор да се обсъжда на закрити врата в кулоарите на Брюксел, Берлин или Париж", заяви френският президент.

Тези дебати, или "демократични конвенции", които Еманюел Макрон предложи в предизборната си кампания, ще помогнат да се положат основите на Европа за следващите 10 - 15 години. Френският президент също заяви, че подкрепя идеята 78-те места на Великобритания в Европейския парламент да се дадат на общи представители на Европейския съюз, които да се изберат от всички граждани на съюза след Брекзит.

Президентът на Франция Еманюел Макрон подкрепи в Атина идеята на Германия за Европейски паричен фонд, но подчерта, че бюджет на еврозоната трябва да бъде крайната цел. Еманюел Макрон оказва натиск за създаване на поста финансов министър и парламент на еврозоната, както и за отделен бюджет на валутния съюз, който да смекчава икономическите сътресения и да предотвратява бъдещи кризи. Френският президент среща съпротива от Берлин въпреки обнадеждаващите публични сигнали от германския канцлер Ангела Меркел напоследък. "Ние трябва да вървим към Европейски паричен фонд, но това по никакъв начин не трябва да се смесва с бюджет на еврозоната", каза Еманюел Макрон по време на посещение в Атина.

Френският президент похвали гръцките мерки за икономии, но отбеляза, че обикновените гърци са платили висока цена, и подчерта своя призив за облекчаване на гръцкото дългово бреме. Президентът на Гърция Прокопис Павлопулос каза, че Гърция подкрепя предложенията на Франция за по-интегрирана еврозона. Павлопулос заяви, че Европейският стабилизационен механизъм трябва да бъде реформиран и да замени Международния валутен фонд (МВФ) в Европа. "Ние уважаваме МВФ, но можем да се справим по-добре с организация, която е създадена с европейски манталитет и разбира спецификата на еврозоната", каза Прокопис Павлопулос пред Еманюел Макрон.

Френският президент е на мнение, че Международният валутен фонд не е трябвало да има роля в европейските дела, и затова настоява Европа да възстанови независимостта си в това отношение.

Правителствата на страните от еврозоната одобриха през юни 2017 г. пореден транш на Гърция от близо 10 млрд. долара, след като МВФ обяви, че принципно ще участва в настоящата спасителна програма за страната. Еманюел Макрон помогна за изглаждане на различията между фонда и някои от страните членки на еврозоната, включително Германия, припомнят световните информационни агенции.

Гръцкият президент отбеляза, че Атина се придържа към своите ангажименти в спасителната програма и очаква сега от кредиторите да спазят своята част от сделката, а именно да осигурят някаква форма на облекчаване на гръцкия дълг. "Гърция ще продължи да изпълнява своите задължения" - обеща гръцкият президент. - "Но с признанието, че бяха направени грешки и от двете страни в тази дълбока криза, Гърция очаква също изпълнение на задълженията на нашите партньори, особено по един голям проблем за Гърция - жизнеспособността на гръцкия дълг", посочи Прокопис Павлопулос.

www.infoz.bg