Земя - Луна

Лунните туристи на SpaceX няма да стъпят на Луната

В човешката история само 12 души са стъпвали на Луната и всичките са астронавти на NASA. Още толкова хора са били в орбита около естествения спътник на Земята, без да могат да стъпят на повърхността му. Те също са астронавти на NASA. Скоро броят на хората доближили максимално спътника може да се увеличи.

Илън Мъск обеща да изпрати в пътешествие до Луната японския милиардер Юсаку Маезава (Yusaku Maezawa) и още от 6 до 8 души от сверата на изкуството – хора, които японският милиардер ще избере сам. Те ще влязат в орбита около небесното тяло на борда на SpaceX Big Falcon Rocket (BFR). Преди време Мъск обеща да изпрати космически туристи около Луната към края на 2018 година, но след това плановете се промениха и сега полетът е планиран за 2023 година.

По всичко личи, че Маезава ще заплати за круиза със значителна част от своето многомилиардно състояние. Но каквато и сума да плати (тя не се съобщава), това ще даде възможност на него и на неговия екип да се любуват на екзотичния и невиждан от толкова близо вид на Луната. Уви, никакво кацане на повърхността няма да бъде осъществено. Причината е, че целта на тази мисия по принцип е създаването на космически кораб, който може да изведе хора в лунна орбита и след това безопасно да ги върне на Земята.

space x

Защо SpaceX не може да осъществи кацане на екипажа на повърхността на Луната?

Ако сте гледали полета на Аполо по телевизора през 70-те години, навярно сте забелязали, че командният модул – корабът, с който астронавтите долитат от Земята до лунна орбита и след това се връща на Земята, никога не каца на Луната - обяснява в анализа си научният репортер Рафи Летзер (Rafi Letzter).

Вместо това, всяко едно посещение на повърхността на спътника изисква два астронавта да се качат в лунния модул – нещо като капсула, и с нея да се спускат върху повърхността на Луната. Третият астронавт винаги чака в орбита в командния модул. След всяка лунна разходка, астронавтите отново се качват на лунния модул и се връщат в орбита около Луната, където командният модул ги прибира и те се връщат на Земята.

Но въпреки това, първоначалният план е бил друг. Още в самото начало на разработването на проекта Аполо, NASA сериозно се замисля за кацане на целия космически команден модул на Луната. Но специалистите на Агенцията бързо разбират, че кораб, който може да долети до лунна орбита, да кацне на Луната и след това да се завърне на Земята, ще бъде непрактично гигантски, дори и в рамките на мисията Аполо.

BFR на SpaceX е по-мощен от Сатурн-5 в мисията Аполо, но не много. Той може да изведе до 150 тона полезен товар в ниска орбита около Земята, докато Сатурн-5 може да изведе 140. Илън Мъск също мислеше да осъществи кацането на BFR, но после се отказа. NASA се отказа още през 1960-те години. И така се поражда идеята за свръхлек лунен модул, специално пригоден за лунни разходки.

Защо SpaceX не създаде свой собствен лунен модул?

На теория, няма никакви причини SpaceX да не направи подобен модул. Да си припомним, че космическата компания на Мъск управлява редица свръхсложни бустери, които извеждат товари в космоса и след това без проблеми се приземяват. Нещо за което NASA не можеше и да мечтае през 1960-те години. А и Мъск, както сериозно, така и на шега, многократно е заявявал, че един ден неговата компания ще приземи хора на Марс.

Но реалността е такава, че строежът на лунен модул за кацане е съвсем друг проект, който ще „отхапе“ сериозен къс от бюджета на ракетата. Между 1963 и 1972 години проектът само на лунния модул струваше на NASA $2,24 милиарда. Това съвсем не е малко в сравнение командния модул който струваше на Агенцията $3,73 милиарда и ракетата Сатурн-5 още $6,42 милиарда. Като се вземе предвид инфлацията през изминалите години, днес същият модул за кацане ще струва около $17 милиарда. Още навремето, изграждането на този модул е принудил специалистите да правят безкрайни съкращения и икономии, за да го направят максимално подходящ за мисията до Луната.

Водещият инженер на проекта Томас Кели пише в своята книга, че оригиналният дизайн на лунния модул е включвал кабина с две широки кресла и широки панорамни подсилени стъклени прозорци, за да могат астронавтите да виждат своето кацане. Само че през януари 1968 година, когато е осъществен първият полет на Аполо без екипаж, модулът включва малък триъгълен илюминатор и система от кабели и скоби, която държи космонавтите изправени. Точно заради това, през 1969 година, когато NASA прави тестовия полет с екипаж и лунен модул в ниска околоземна орбита на борда на Аполо 9, астронавтите наричат този модул „Паяка“. Понеже има много кабели и твърде странен извънземен вид.

В рамките на този проект е възможно спускането на Луната на само двама души наведнъж. Въпреки че по-късните опити показват, че модулът се справя и с по-тежки товари.

Разбира се, лунният модул за кацане на SpaceX трябва да достави на повърхността на Луната всички пасажери. При това с много по-високи нива на безопасност и комфорт, в сравнение с решението на NASA. Всички тези проблеми са сериозно препятствия, пречещи на SpaceX да даде възможност на космическите туристи да се разходят по повърхността на Луната.

Проблемът е в хората

Ако целта на SpaceX беше изследването на Луната и нейната повърхност, то Мъск сравнително лесно би се оправил с това. Сегашните висококвалифицирани и опитни астронавти могат задълго да остават в ограничено пространство сред множество прибори, наблюдавайки кацането от малък илюминатор. По този начин остава повече място за научната апаратура.

Но независимо колко добре ще подготви SpaceX космическите туристи, те ще си останат далеч от професионалните летци-астронавти. Ясно е, че те няма как да станат специалисти по космическите скафандри и едва ли успеят да приземят модула за кацане. А това означава, че ако SpaceX се опита да ги достави на повърхността на Луната, то космическият кораб и лунният модул трябва да се управляват дистанционно. Точно това е трудното, понеже сигналите достигат със закъснение от 2 секунди. Опитните астронавти могат да се оправят с управлението на космическата техника и да отстранят възникналите проблеми на място.

Разбира се, нищо не пречи в екипажа да има опитни астронавти. Но това означава, че бъдещият лунен модул ще трябва да превозва и каца повече хора, при не токова комфортни и безопасни условия, в сравнение, ако това бяха само астронавти с научно оборудване на NASA.

Ето защо, по-евтино и по-просто е да се изпратят космически туристи в ниска орбита около Луната, които ще могат да заснемат невиждани места от естествения спътник на Земята и да се насладят на нейния уникален вид. Без участието на професионалисти, на които туристите само ще пречат да си вършат работата.

SpaceX BFR Moon Landing

Кой е първият лунен турист Юсаку Маезава?

space station moon

www.infoz.bg  www.infoz.bg

24 mai
Нека носим с гордост в сърцата си великото дело на първоучителите, да съхраним за поколенията традициите и любовта към знанието и с оптимизъм да погледнем към бъдещето!
Да ни е честит най-светлият празник 24 май, да ни е честита писмеността!

Живко Тодоров
Кмет на община Стара Загора

jazz stara zagora 24