Оценка на действията на НАП по време на кризата с личните данни

Комуникацията на Националната агенция за приходите във връзка с кризата с личните данни беше умерена и сравнително професионална, но заради мащабите на проблема и факта, че той касае много хора, тя може да бъде оценена като недостатъчно бърза, непълна и хаотична на моменти.

Кризи от подобно естество изискват много повече ангажираност и много повече отговорност. Това се казва в позиция на Центъра за анализ и кризисни комуникации, направена след проучване на ситуацията и оценка на последиците. В кризата бяха замесени и други институции, които също допринесоха за някои пропуски в нейното управление. В документа се подчертава изрично, че всичко, което касае правата на гражданите и техните интереси, трябва да бъде обект на силна ангажираност от страна на органите на властта. Това важи и за поддържане на необходимото ниво и качество на информираност.

Основният пропуск в комуникацията беше факта, че независимо от това каква е причината за изтичането на личните данни, Националната агенция за приходите носи пълната отговорност, тъй като не е успяла да предотврати изтичането. Фокусът на кризисната комуникационна стратегия трябва да бъде насочен именно в тази посока.

Сред позитивните и професионално извършени дейности по време на кризата се открояват факта, че представителите на Националната агенция за приходите не си позволиха да лъжат, яснотата и консистентността на информацията от един момент нататък, включително и по отношение на последиците. Внимание заслужават и действията на говорителя на институцията Росен Бъчваров, които могат да бъдат определени като изключително професионални.

Негативните действия обаче са доста повече. В първите дни – най-важният период от разрастването на една криза – говоренето беше хаотично и се създаваше впечатление, че институциите не общуват помежду си. Направен беше опит за омаловажаване на случая, която е изключително погрешно като подход. Приемайки също така, че личният мотив на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова да не прекъсне отпуската си по време на кризата е разбираем и съществен, комуникацията на този факт е необходимо да се случва с отговорност и доза смирение. Обществото получи доза извинение от министъра на финансите, но то остана встрани от неглижирането на въпроса, сравненията с други държави и служби, както и с липсата на ясен план за реакция и възстановяване на Националната агенция за приходите и Министерството на финансите. В допълнение, действия на прокуратурата да оправдае арестите и последвалото разпращане на доказателства по медиите, ще останат като прецедент.

Авторите на позицията отправят и някои препоръки за подобряване на кризисните комуникации – изготвяне или осъвременяване на документ с подробни оценка и анализ на възможните рискове, както и на процедури за превенция на възможните кризисни ситуации и за реакция при тях. Необходимо е и провеждане на учебни проверки в условия, максимално близки до реалните, с цел подобряване на координацията между отделните звена в Националната агенция за приходите, а и между възможните други участници в комуникационния процес.

Самата криза с личните данни показа важността на структура като Националната агенция за приходите, нейното място в цялостната административна конфигурация, както и разбирането за ценността на интернет за сигурността на хората и за настоящето и бъдещето на държавата.Анализът показа, че кризата е от този тип, които имат потенциала да тлеят достатъчно продължителен период от време и да генерират дългосрочни негативни ефекти Logo CACCв обществото. Именно поради това отговорната комуникация би трябвало да бъде непреодолимо задължение на институциите.

Пълният текст на позицията на Центъра за анализ и кризисни комуникации може да бъде намерен тук.

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

kriza nap

www.infoz.bg  www.infoz.bg

Светът

✨ Чехия настоява да получи обезщетение от 50 милиона евро в рамките на преработен проект за двустранно споразумение с Полша, заради дейността на гигантската каменовъглена мина „Туров“

* * *
✨ Президентът на Армения Армен Саркисян обяви, че подава оставка

* * *
✨ Западът обмисля изключване на Русия от международната система за разплащания Swift, ако има руско нашествие в Украйна. Идеята обаче среща и силно противопоставяне от редица европейски страни. Руските банки също може да станат мишена, но е възможно да има изключения за запазване на енергийните сделки, много от които се осъществяват в долари или евро. В най-крайния сценарий „Газпром“ може да отговори на всякакви санкции, като намали доставките от природен газ за Европа. Това ще осакати енергийните системи на континента и вероятно ще доведе до огромен ръст на цените. Според мнозина анализатори Русия няма да стигне толкова далеч

* * *
✨ Военни бази в Гърция ще се използват за евентуална реакция на НАТО при напрежение между Русия и Украйна. В базите в Крит и Александруполис се струпва военна техника

* * *
✨ Цената на биткойна се понижи с над 15% през седмицата. Най-голямата криптовалута изгуби над 50% от стойността си спрямо пика през ноември 2021 г. и това се отрази и на останалите криптовалути. Спадът в петък доведе до ликвидирането на повече от 1,1 млрд. долара в позиции на крипто фючърси и над 1 трлн. долара от пазарната стойност на дигиталните пари. Руската централна банка е предложила пълна забрана на използването и добиването криптовалути на нейна територия. Русия е третата по големина в света „дестинация“ за добив на криптовалути

* * *
✨ Русия поиска от Запада да получи гаранции в сферата на сигурността, които включват клаузи, изискващи силите на НАТО (военни, техника и въоръжения) да напуснат Румъния и България. Москва поиска също НАТО да спре разширяването си с приемане на нови членове. През май 1997 г. Русия и НАТО подписаха Основополагащия акт, в който потвърдиха, че „не гледат един на друг като противници“ и създават „механизъм за консултации, координация и съвместни действия“. През 1999 г. в пакта бяха приети Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. – България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. – Албания и Хърватия, през 2017 г. – Черна гора, а през 2020 г. – Северна Македония. Понастоящем НАТО обединява 30 държави и продължава политиката си на „отворени врати“

* * *
✨ Руският парламент проучва предложение до Владимир Путин Москва да признае за независими проруските сепаратистки републики в Украйна. Самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република в Източна Украйна се сражават с украинските войски от 2014 г. Предвиждат се разисквания с представители на различните партии в Долната камара, но вероятно всички политически сили подкрепят проекта

* * *
✨ Австрийският парламент гласува закона за задължителна ваксинация срещу ковид. За да влезе в сила законът трябва да бъде гласуван и във Федералния съвет, горната камара на парламента, където управляващите партии имат мнозинство. Това ще стане на 3 февруари. Законът предвижда задължителна ваксинация за всички хора над 18 години, които имат адресна регистрация на територията на Австрия. След 15 март, ще бъде извършван контрол от служителите на полицията и ще бъдат налагани глоби до 3600 евро за тримесечие

Повече...

новини в сайта RSS емисия facebooktwitter youtube subscribe ilko gruev карта CSS code Nu Html Checker