Свободата на медиите в България

На 26 септември 2025 г., след тридневна мисия в София (24 – 26 септември 2025 г.), коалиция от международни организации заключи, че свободата при работата на медиите в България е затруднена от политическа поляризация и законодателна инертност. Делегацията настоя за спешни действия: защита на журналистите, разрешаване на спора за ръководството на Българската национална телевизия, гарантиране на независимостта на Съвета за електронни медии, приемане на ефективно законодателство и прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.

Министерството на културата е отказало среща с мисията въпреки многократни покани.

Организациите призовават за по-голяма политическа воля и междупартийна подкрепа, за да се преодолее институционалната парализа и да се приложат предвидените на национално и европейско ниво реформи, които да укрепят свободата, плурализма и независимостта на медиите.

Ключови констатации

• Безопасност на журналистите. Сериозните физически нападения са относително редки, но враждебността към професията се увеличава. На Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа са активни 34 сигнала, като приблизително една трета са физически посегателства. Заплахите, включително заплахи за убийство, рядко водят до санкции. Доверието на журналистите в полицията и прокуратурата е ниско. Подкрепата от Главната прокуратура и президента за по-строги санкции е положителен сигнал, но прилагането остава ключово.
• Обществени медии и регулатор. Продължаващият спор между временно управляващия Българската национална телевизия и Съвета за електронни медии подкопава доверието. Две процедури за избор на генерален директор се провалиха поради липса на мнозинство; настоящият директор остава на поста три години след изтичане на мандата. Тече съдебен преглед на процедурата, а нов опит за избор е насрочен за 16 октомври 2025 г. Необходими са реформи по Европейския акт за свободата на медиите, както и адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране на Българската национална телевизия и Българското национално радио. За Съвета за електронни медии се препоръчва изолация от политическо влияние и укрепване на оперативните ресурси; сливането с други регулатори би отслабило мандата му.
• Правни рискове, стратегически дела срещу участие на обществеността и клевета. Журналисти и медии са обект на множество дела с прекомерни претенции, често срещу разследващи репортери. Министерството на правосъдието подготвя въвеждане в националното право на Директивата от 2024 г. срещу стратегическите дела срещу участие на обществеността, но трябва да се отчете и Препоръката на Съвета на Европа. Клеветата остава престъпление: неотдавнашни изменения намалиха минималните глоби и премахнаха автоматичното утежняване при публични длъжности, като допуснаха административни санкции вместо наказателна отговорност, но пълната декриминализация остава необходима.
• Законодателна и институционална инертност. Повтарящите се избори и прекъсването на работни групи забавят реформите. България изостава в прилагането на Европейския акт за свободата на медиите, в сила от август 2025 г., след като Министерството на културата е прекратило подготовката. Налице са прояви на медийно овладяване: непрозрачна собственост (включително анонимни онлайн медии) и непрозрачно разпределение на държавна реклама, което на местно ниво води до икономическа зависимост и ерозия на редакционната независимост.
• Достъп до информация и условия на труд. Културата на непрозрачност в държавните органи затруднява журналистите: искания за интервюта често се отхвърлят, заявленията по Закона за достъп до обществена информация се игнорират или частично удовлетворяват, а парламентарните репортери срещат непропорционални ограничения на движението в новата сграда на парламента. Несигурните условия на труд и ниското заплащане допълнително подкопават устойчивостта на независимата журналистика.
• Дезинформация и цифрови правила. Липсва национална стратегия срещу дезинформацията; Българската коалиция срещу дезинформацията е в застой от 2023 г. Необходимо е бързо определяне и овластяване на национален координатор по цифровите услуги и установяване на правила за санкции по Акта за цифровите услуги.

Препоръки

• За безопасност на журналистите: публично осъждане на атаки; присъединяване към кампанията за безопасност на журналистите; контактни точки в правоохранителните органи и министерствата; по-строги санкции и система за категоризация на случаите; механизми за ранно предупреждение и бърза реакция (горещи линии, онлайн платформи, денонощни контакти).
• За регулатора и обществените медии: прозрачен и законосъобразен избор на генерален директор на Българската национална телевизия; прилагане на реформите по Европейския акт за свободата на медиите за редакционна и институционална независимост на Българската национална телевизия и Българското национално радио, подкрепени с предвидимо финансиране; укрепване на автономията и капацитета на Съвета за електронни медии.
• За стратегическите дела и клеветата: въвеждане както на директивата на Европейския съюз, така и на препоръката на Съвета на Европа; включване на индикатори за разпознаване на подобни дела в националното право; обучение на съдии, прокурори, адвокати и полицаи по европейските стандарти; пълна декриминализация на клеветата.
• За прозрачност и финансиране: приобщаващо и прозрачно прилагане на Европейския акт за свободата на медиите; създаване на публичен регистър на медийната собственост с данни за преки и крайни бенефициери; справедливо и прозрачно разпределение на публични средства и държавна реклама само към медии с декларирана собственост; обмисляне на условие за спазване на Етичния кодекс на българските медии при достъп до държавна реклама.
• За цифровите услуги и европейския надзор: бързо овластяване на национален координатор по цифровите услуги и определяне на санкционни правила по Акта за цифровите услуги; Европейската комисия да наблюдава отблизо прилагането на Европейския акт за свободата на медиите, да дава измерими препоръки в Доклада за върховенството на закона и при необходимост да обвързва европейското финансиране със спазването на стандартите.
• За професионалната общност: журналистите да засилят солидарността чрез асоциации и партньорства, за да укрепят колективната защита на редакционната независимост.

Посещението беше координирано от Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и инициативата Media Freedom Rapid Response. В делегацията участваха ARTICLE 19, Асоциацията на европейските журналисти, Европейският център за свобода на пресата и медиите, Европейският съюз за радио и телевизия, Европейската федерация на журналистите, Index on Censorship, Международният институт за пресата, „Репортери без граници“ и Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa. Проведени бяха срещи с водещи журналисти и редактори, медийни асоциации и синдикати, експерти и граждански организации; с Българското национално радио и Българската национална телевизия; с президента, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Съвета за електронни медии, кабинета на главния прокурор, Комисията за защита на личните данни, Централната избирателна комисия и представители на посолства. Пресконференцията се състоя на 26 септември 2025 г., а пълният доклад предстои да бъде публикуван и споделен с националните институции, Съвета на Европа, Европейския съюз и международни организации.