Министър-председателят Бойко Борисов

▶ България получава над 1 млрд. евро повече от новия бюджет на Европейския съюз

България е една от страните, които ще получат повече пари, над 1 млрд. евро повече в новия бюджет на Европейския съюз и за първи път за страната ни са предвидени и допълнителни 200 млн. евро за най-слабо развитите региони в страната. Парите са за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов след края на продължилия пет дни Европейски съвет.

В условията на тежката криза, породена от COVID-19 в целия свят и при изключително трудни преговори в Брюксел, българският премиер защити за България и запазването на европейското финансиране за Кохезионната и Селскостопанската политика, като за кохезионна политика са заложени 9 млрд. евро, което е с 800 млн. повече от настоящата Многогодишна финансова рамка, информираха от пресслужбата на Министерски съвет.

Всички колеги казаха, че тази подкрепа за България е заслужена, отбеляза премиерът Бойко Борисов, на когото европейските държавни и правителствени ръководители благодариха за конструктивността и помощта, която той е оказал в хода на преговорите в Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел благодари на българския министър-председател за ползотворното участие, след като рано тази сутрин европейските лидери се поздравиха за успеха. От своя страна премиерът Борисов благодари на редица лидери, които са подкрепили помощта за страната ни, предназначена за по-слабо развитите региони – германския канцлер Ангела Меркел, австрийския канцлер Себастиан Курц и холансдкия премиер Марк Рюте. „Всички се убедиха, че това е правилно“, посочи българският министър-председател.

Общият размер на средствата предвидени за България по новата Многогодишна финансова рамка и по Пакета „Следващо поколение Европейски съюз“ е близо 29 млрд. евро. „Ние сме една от малкото страни, които ще получат повече пари по новата рамка. И това при положение, че общият размер на новата многогодишна финансова рамка е с 62 млрд. евро по-малко от настоящата“, изтъкна премиерът Борисов. Друг много важен момент за България е финансирането по Фонда за справедлив преход – половин милиард евро са предвидени за България по него. За защита на външната граница на Европейския съюз, България ще получи общо над 200 млн. евро за миграция и сигурност по Многогодишната финансова рамка. В новия европейски бюджет се потвърждава и ангажиментът на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, за което България винаги е настоявала.

По Пакета „Следващо поколение Европейски съюз“ България ще може да разчита на над 7,7 млрд. евро грантове. Основната част от тези средства в размер на над 6 млрд. евро са в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който ще се финансират публични инвестиции и реформи с цел възстановяване от кризата и за постигането на устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и ниско въглеродна икономика. В допълнение към средствата за Кохезионна политика от Многогодишната финансова рамка, България ще получи и над 650 млн. евро по Инструмента REACT-EU, който влиза в Пакета „Следващо поколение ЕС“. Те са предвидени за преодоляване на социално-икономическите последици от кризата. В допълнение към средствата предвидени за нашата страна по Фонда за справедлив преход по Многогодишната финансова рамка, в Пакета „Следващо поколение ЕС“ така са включени и над 600 млн. евро за България.

По отношение на целия Европейски съюз, общият размер на Многогодишната финансовата рамка за следващите 7 години ще бъде 1 трилион и 74 млрд. евро, а общият размер на Пакета „Следващо поколение ЕС“ ще бъде 750 млрд. евро. Така в следващите 7 години ЕС ще има възможност да мобилизира общо 1 трилион 824 млрд евро. В Пакета „Следващо поколение ЕС“ 390 млрд. евро ще бъдат предоставени на държавите членки безвъзмездно, което са т.нар. грантове. Държавите членки ще могат да ползват и 360 млрд. евро под формата на заеми, при възможно най-благоприятните условия, произтичащи от високия кредитен рейтинг на Европейския съюз.

По темата за върховенството на закона се постигна съгласие, прецизиране каква точно трябва да е обвързаността между финансирането и върховенството на закона - това трябва да е прозрачен процес зачитащ принципа на обективност, недискриминация и еднакво третиране на всички страни членки, въз основа на подход почиващ на доказателства.

След настояването на премиера Борисов и многократните му призиви да бъде акцентирано и върху медицинския аспект на пандемията от COVID-19, европейските лидери стигнаха до съгласие да се върви напред с общи решения чрез европейския комисар, в чийто ресор е здравеопазването. Министър-председателят Бойко Борисов специално поздрави френския президент Еманюел Макрон, който подкрепи българския премиер по тази изключително важна тема за Европа, се казва в съобщение на пресслужбата на Министерски съвет.

Министър-председателят Бойко Борисов направи обобщение на договорените пари за България от бюджета на Европейския съюз

 

 

Информация на Министерството на финансите

Резултати от преговорите и постигнатото споразумение по Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“

След изтощителни денонощни пленарни заседания, прекъсвани от множество двустранни и многостранни срещи с цел изглаждане на различията и сближаване на позициите, успешно приключиха преговорите на държавните и правителствени ръководители в рамките на продължилото пет дни заседание на Европейския съвет със съгласие и окончателно споразумение по следващата Многогодишна финансова рамка и пакета за възстановяване.

Резултатът за България

budjet eu bg

В периода 2021 – 2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти (с около 13,3 млрд. евро) повече спрямо пакета за текущия период (2014 – 2020 г.). По-долу са представени постигнатите резултати за страната по трите основни елемента от преговорите.

По предварителни изчисления и прогнозни данни страната ни ще получи 12,3 млрд. евро от Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, като според финалното споразумение по-голямата част от тях (7,7 млрд. евро) ще са под формата на безвъзмездни средства. Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,23 млрд. евро) и на Фонда за справедлив преход (общо 1,2 млрд. евро). Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика – 656 млн. евро, и за развитие на селските райони – 188 млн. евро. Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4,55 млрд. евро.

От програмите и фондовете в Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16,7 млрд. евро.

България успя да отстои ключовите си интереси и да излезе от преговорите с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика, като бе договорен национален пакет, надвишаващ с 597 млн. евро този от настоящия програмен период. По този начин България е сред малцината, които ще получат увеличение и то в максимален размер от 7%. Като най-голямо постижение в преговорите по Многогодишната финансова рамка следва да се отличат договорените на най-високо политическо равнище, безпрецедентни за България до момента, допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика, предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони. По този начин средствата за България от Кохезионната политика се увеличават с общо 797 млн. евро спрямо националния ни пакет за Кохезионната политика в настоящата Многогодишна финансова рамка 2014 - 2020 година. Дългогодишните ни съвместни и системни усилия дадоха резултат и за договарянето на желаните по-изгодни условия за изпълнение на традиционните политики. Те се изразяват в запазване на значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от Европейския съюз за Кохезионната политика и за преките плащания от Общата селскостопанска политика. Също така, за 2021 - 2026 г. в Кохезионната политика има запазване на т.нар. „правило N+3“, даващо по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити. Директните плащания и пазарните мерки на Общата селскостопанска политика също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.

Приходна част на бюджета на Европейския съюз

На финалната част от преговорите беше договорен по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат – приоритет, които системно бе отстояван от България. По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси бе постигнато съгласие, което представлява балансиран и справедлив компромис. Конкретно, като положително развитие за страната ни следва да се отбележи включването на корекционен механизъм, отчитащ благосъстоянието на държавите членки, и гарантиращ намаляване на вноските на България по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки.

Запазва се положителният нетен баланс и през следващия програмен период.

 

www.infoz.bg  www.infoz.bg

Светът

Световните политически и финансови барони са виновниците за безпрецедентния срив на турската лира, обяви президентът на Турция Реджеп Ердоган. Той е разпоредил разследване кой е купувал големи количества чужда валута през последните седмици, след като миналата седмица националната валута се обезцени само за ден с 15%, а
общо за месеца е намалила стойността си с 30%

* * *
Петър Фиала е назначен от президента но Чехия Милош Земан за премиер. Фиала, водач на десноцентристката коалиция „Заедно“, спечелила парламентарните избори през октомври. Има диплома по чешки език и литература, а също и история. Преподавал е политология, работил е като историк и журналист

* * *
Силно земетресение с магнитуд от 7,5 по скалата на Рихтер разлюля северната част на Перу. Има разрушения. 14-метрова кула на черква отпреди 4 века, част от защитен от закона комплекс, е рухнала

* * *
Израел забранява на всички чужденци да влизат на територията на страната с надеждата да забави разпространението на Омикрон – новия вариант на коронавируса. Мярката влиза в сила от неделя вечер

* * *
Украйна обяви, че е разкрит заговор за опит за преврат, който трябвало да бъде извършен идната седмица. Това заяви на пресконференция в Киев президентът Володимир Зеленски. Той отново заяви, че има директна заплаха за военна ескалация от Русия

* * *
Десетки хиляди души останаха за една нощ без електричество във Великобритания заради бурята „Аруен“ с ветрове до 160 км/ч на места

* * *
Иранските сили за сигурност използваха сълзотворен газ, палки и стреляха със сачми при сблъсъци с протестиращи в Исфахан в подкрепа на фермери, недоволни от кризата с водоснабдяването в региона

Повече...

новини в сайта RSS емисия facebooktwitter youtube subscribe ilko gruev карта CSS code Nu Html Checker

На подобна тема