Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет за 2024 г.

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 - 2026 година, която представлява мотивите към законопроекта. От правителствената прессужба заявяват, че в законопроекта се запазват целите на фискалната политика и дефицитът за средносрочния период ще бъде в рамките на ограниченията по националното и европейското законодателство.

ministerski savet

Разходните приоритети са приоритетно свързани със социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от Европейския съюз.

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към Министерството на финансите предвижда през 2024 г. растежът на брутния вътрешен продукт да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. брутният вътрешен продукт ще се повишава с по 3%.

През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.

Параметрите на Бюджет 2024 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от брутния вътрешен продукт за 2024 г., 3% от брутния вътрешен продукт за 2025 г. и 2,5% от брутния вътрешен продукт за 2026 г.

Планираната консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ до 2026 г. се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма е дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от Европейския съюз. Като дял от брутния вътрешен продукт общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от брутния вътрешен продукт. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на Европейския съюз), които като дял от брутния вътрешен продукт са в диапазона 39,5 – 40%.

Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от брутния вътрешен продукт.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3% от брутния вътрешен продукт), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от брутния вътрешен продукт) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от брутния вътрешен продукт).

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Данъчна политика

През периода 2024-2026 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на наетите лица на социални разходи под формата на ваучери за храна в необлагаем с данък размер до 200 лв. месечно, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да се запази на 1,4 млрд. лв.

От 1 януари 2024 г. се въвеждат електронни ваучери за храна с цел намаляване на административната тежест чрез дигитализация и осигуряване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвиден е шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и електронните ваучери за храна, като окончателното преминаване само към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 г.

Продължава прилагането на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се запазва и възможността за авансово ползване на преференцията.

Предвижда се удължаване на прилагането на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г.

В законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2024 г.

Инвестиционна политика

През 2024 г. правителството предвижда реализирането на капиталов бюджет по национални програми, по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори. За тази цел капиталовите разходи по отделните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за периода 2024-2026 г. са изведени в обособен ресурс в централния бюджет.  Целта е постигане на по-добро планиране и разходване на капиталовите разходи, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционните програми. В тази връзка се предвижда в хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. средствата за капиталови разходи на министерствата и ведомствата да се предоставят по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Предложеният подход ще даде възможност за своевременно насочване на средства от централния бюджет за разходи по проекти и програми на министерствата и ведомствата, за които е налице готовност за тяхната незабавна реализация. По този начин ще се преодолее дългогодишната практика капиталовите разходи в края на годината да се пренасочват към друг вид разходи или да остават нереализирани по бюджетите на министерствата и ведомствата, с което не се постигат ежегодно поставените цели за ниво на инвестициите в публичния сектор.

В рамките на капиталовия бюджет се предвижда и изпълнението на инвестиционна програма за общините, чрез която ще се реализират приоритетни инфраструктурни проекти на местните общности, които биха допринесли за подобряване на инфраструктурното развитие на регионите и подобряване на благоустройствената среда в населените места.

Осигурителна политика

Правителството предвижда увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за 2024 г. от 3400 лв. на 3750 лв. През 2025 г. и 2026 г. е предвидено размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи съответно до 4130 лв. и до 4430 лв..

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл. 244 от Кодекса на труда. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 1 януари 2024 г. нараства от 780 лв. на 933 лв., а от 1 януари на съответната година за периода 2025-2026 г. до нивото на минималната работна заплата, определена съгласно чл. 244 от Кодекса на труда. Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се увеличават до нивото на минималната работна заплата за 2024 г. – 933 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер на минималната работна заплата.

Политика по доходите

В бюджета за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 244 от Кодекса на труда.

За 2024 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Осигурени са в целогодишен размер за 2024 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2023 г. на отделни разпоредители с бюджет.

За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации (за изглаждане на наблюдавани значителни дисбаланси/неравенства в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури в секторите, предоставящи публични услуги), включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г., без структури, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 375 млн. лв., в т.ч. 32 млн. лв. за  общинска администрация – държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, в т.ч. 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия.

Политика в образованието

Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.

За предучилищното и училищното образование за 2024 г. са осигурени допълнителни средства, както следва:

  • 289,9 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието през 2024 г. във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната за 2023 г.;
  • 72,2 млн. лв. за осигуряване недостиг от средства, в резултат на промяна на натуралните показатели и ефект от увеличение на стандарти от 01.10.2023 г., в целогодишен размер;
  • 93,3 млн. лв. за увеличение на разходите за храна и издръжка на децата и учениците в образователни институции;
  • 88 млн. лв. за нови учебници и учебни комплекти от I до VII клас и познавателни книжки за децата в детските градини и осигуряване на безплатни учебници до XII клас от учебната 2024/2025 г., в т.ч. 8 млн. лв. индексиране цените на учебниците с отчетената средногодишна инфлация за предходната година, съгласно информация от НСИ;
  • 80 млн. лв. за Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за покриване на недостига на средства за изплащане на обезщетения на персонала в системата на образованието;
  • 86,8 млн. лв. индикативен бюджет за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. 46,8 млн. лв. по одобрена програма за периода 2020-2024 г. и 40,0 млн. лв. по одобрена нова програма, като за периода 2024-2026 г. общият размер на средствата по новата програма е 240 млн. лв.;
  • 50 млн. лв. индикативен бюджет за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, като за периода 2024-2026 г. общия размер на средствата по програмата е 240 млн. лв.;
  • 10 млн. лв. за запазване размера и за продължаване политиката за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в детски градини и училища.

За реализиране на Национална програма за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик чрез допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения са предвидени разходи по централния бюджет в размер на 25,3 млн. лв.

За осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование и развитие на науката за 2024 г. са осигурени допълнителни средства:

  • 38,4 млн. лв. за осигуряване увеличението на възнагражденията на академичния състав от 2023 г. в целогодишен размер;
  • 6 млн. лв. за осигуряване на актуализирания размер на стипендиите на студентите от 1 юли 2023 г.;
  • 4,5 млн. лв. за увеличение на размера на средствата за храноден и леглоден за „Студентски столове и общежития“ АД и за студентските столове и общежития към държавните висши училища;
  • 50 млн. лв. индикативен бюджет за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития, като за периода 2024-2026 г. общият размер на средствата по програмата е 100 млн. лв.;
  • 100,0 млн. лв. индикативен бюджет за финансиране изграждането на изчислителен център за изкуствен интелект от Института за научни изследвания в областта на компютърните науки към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (INSAIT), като средства в същия размер са предвидени и за 2025 г. и 2026 г.

Социална политика

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2024 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни средства:

  • 104,3 млн. лв. за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето;
  • 230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв., в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;
  • 23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца.
  • 40,6 млн. лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца;
  • 12,5 млн. лв. за увеличение на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за семейни помощи за деца;
  • 15 млн. лв. допълнителни средства за активна политика на пазара на труда;
  • 131,7 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 2020 г.;
  • 81,7 млн. лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличения капацитет на съществуващи такива - чрез бюджетите на общините;
  • 42,8 млн. лв. за увеличение на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги - чрез бюджетите на общините;
  • 1,7 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга - чрез бюджетите на общините.

Политика в здравеопазването

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряване на здравното състояние и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на профилактиката, диагностиката и лечението на заразни и незаразни болести, както и осигуряване потребностите от качествени, достъпни, доказани в терапевтичната практика и стойностно-ефективни лекарствени продукти, оказващи положително влияние върху здравния статус, които в дългосрочен план да доведат до подобряване на здравните показатели на населението.

За финансово осигуряване на краткосрочни и средносрочни стратегически мерки в областта на здравеопазването са предвидени допълнителни средства, както следва:

  • 68,8 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването – за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август 2023 г., и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала;
  • 2 млн. лв. за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники;
  • 60 млн. лв. допълнителни субсидии за лечебни заведения за болнична помощ за изпълнение на държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите в съответната област при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, в изпълнение на чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения;
  • 10 млн. лв. за осигуряване на лекарствени продукти, предназначени за лечението на инфекциозни заболявания (ХИВ инфекция и туберкулоза) във връзка с ежегодното увеличаване на броя регистрирани пациенти с ХИВ и включването на терапия с еднотаблетен режим;
  • 15 млн. лв. за осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Република България за 2024 г., с цел гарантиране на устойчивост и непрекъснатост на имунизационния процес и превенция на здравето на българските граждани от ваксинопредотвратими заболявания, при отчитане на европейски и национални препоръки за ваксинация, постоянно развиващите се иновативни технологии при разработване на ваксините за повишаване на тяхната ефективност и безопасност, както и развитието на имунизационната политика в България в съответствие с тази на държавите-членки на ЕС;
  • 6,6 млн. лв. за подкрепа на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при очаквано разширяване в обхвата на приетите специализанти на места, финансирани от държавата, с цел осигуряване на необходимите за страната специализанти;
  • 2,5 млн. лв. за осигуряване на средства за навременно организиране на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации;
  • 3,8 млн. лв. допълнителна финансова подкрепа за повишаване готовността на Българския Червен кръст за реакция при бедствени и кризисни ситуации, при което достигнатата субсидия от държавния бюджет за Планинската спасителна служба при БЧК възлиза на 2,6 млн. лв.;
  • 15 млн. лв. за организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените - неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката, като средство, спомагащо за ранната диагноза на определени заболявания, които имат тежко протичане и сериозно здравно-социално значение;
  • 12 млн. лв. допълнителен трансфер към НЗОК за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
  • за здравноосигурителни плащания по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени допълнително 1 110,6 млн. лв., при запазване тенденцията за увеличение с над 20% на разходите за извънболнична помощ, спрямо 2023 г., които заемат 22,5% в общата структура на здравноосигурителните плащания. Планира се да се реализират редица дейности, свързани с профилактика и ранно откриване на заболяванията, както и дейности, свързани с проследяване лечението на пациентите и определяне на ефективността на разходите;
  • 2,3 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагозите в детските ясли за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2024 г.;
  • 2,2 млн. лв. за увеличение издръжката за здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища;
  • 12 млн. лв. за запазване размера и за продължаване на политиката за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в детски ясли и яслени групи в детски градини.

Пенсионна политика

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на размерите на пенсиите съгласно действащото законодателство (11 на сто за 2024 г.), като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2440,8 млн. лв. спрямо закона за 2023 г. През 2025 г. и 2026 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2198,8 млн. лв. и 1617,1 млн. лв. От 1 юли 2024 г. т. нар. „вдовишки добавки“ по чл. 84 от КСО се определят в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга.

Политика в областта на младежта и спорта

Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения.

Осигурени са условия и допълнителен финансов ресурс за изпълнението на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданите политики в областта на младежта и спорта. За реализирането на политиките чрез мерки за развитие на спорта и за развитие на младите хора са предвидени допълнителни средства, както следва:

  • 3,7 млн. лв. за осигуряване на условия и възможности за развитие на елитния спорт и ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво, развитие на потенциала на млади талантливи спортисти, подпомагане на спортни дейности в областта на спорта за високи постижения;
  • 3 млн. лв. за финансиране на дейности по бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ за провеждане на оптимална подготовка на проектоолимпийския отбор;
  • 1 млн. лв. за насърчаване на учащите от различните възрастови групи към физическа активност, здравословен начин на живот и създаване на навици за занимания със спорт;
  • 1,6 млн. лв. за пожизнени месечни премии на медалисти от олимпийски и паралимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност и на треньори;
  • 1,1 млн. лв. за финансиране на проекти за младежки дейности по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта;
  • 3,6 млн. лв. за увеличение на определените с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2020 г. минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища.

В областта на спорта през 2024 г. е предвидено  реализиране на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти с индикативен размер на разходи  до  10,0 млн. лв. за финансово подпомагане на одобрени спортни проекти.

Политика в областта на културата

Политиката в областта на културата е насочена към създаване на условия за опазване и закрила на културното наследство и реализиране на потенциала му като ресурс за устойчиво икономическо, териториално и социално развитие. За повишаване на интереса към българската култура и активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и културни продукти са осигурени допълнителни средства, както следва:

  • 50,1 млн. лв. за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства с базов компонент за един лев реализирани приходи от брой продадени билети от собствени театрални/музикални продукти;
  • 9,3 млн. лв. за държавно подпомагане на филмовата индустрия на основание Закона за филмовата индустрия;
  • 28,5 млн. лв. за допълнително целево подпомагане от държавния бюджет на държавни и общински културни организации, като от тях:

-          13,5 млн. лв. за финансиране на културната дейност, осъществявана от държавни и общински културни организации в областта на културното и аудиовизуално наследство и библиотечното дело, в музеите, художествените галерии и библиотеките, и в читалищата, както и за реализиране на културни програми в чужбина, планове за управление и опазване на недвижимо културно наследство, по стандарти за финансиране, включително за възнаграждения на персонала въз основа на приети от Министерския съвет стандарти за финансиране и натурални показатели за съответната дейност;

-          15 млн. лв. за финансиране на проекти с приоритетен характер за развитие на държавни и общински културни организации и структури с цел създаване и развитие на културни продукти.

Политика в областта на отбраната

Политиката в областта на отбраната  предвижда разходите за отбрана за 2024 г. да възлязат на 2,05% от брутния вътрешен продукт (с 0,05% повече от референтния процент), като през 2025 г. са разчетени до 2,00% от брутния вътрешен продукт, а през 2026 г. – 2,23% от брутния вътрешен продукт, с което се изпълнява Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. и поетите ангажименти пред НАТО. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, както следва:

  • 174 млн. лв. за съпътстващи разходи по придобиването на новия тип боен самолет - I-ви етап (транспорт, ДДС, мита и други разходи, свързани с изпълнението на международните договори);
  • 82,3 млн. лв. за придобиване на нов тип боен самолет - II-ри етап, включително и за съпътстващи разходи (транспорт, ДДС и мита);
  • 161 млн. лв. за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС;
  • 546 млн. лв. за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.

Политика в областта на съдебната система - основният принцип при разработване на бюджета на съдебната власт е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции.

Съдебна власт

По проекта на бюджет с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. за съдебната власт са предвидени следните допълнителни средства:

  • 120 млн. лв. за индексиране на основните и допълнителните възнаграждения на заетите в съдебната система, които се определят съгласно разписаните в Закона за съдебната власт механизми (чл. 218, чл. 233, ал. 6 и чл. 345, ал. 5);
  • 4,7 млн. лв. ефект от увеличението на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв., във връзка с изплащането на възнагражденията на вещи лица и съдебни заседатели, които са обвързани с минималната работна заплата на основание Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица;
  • 6,2 млн. лв. ефект от увеличението на максималния осигурителен доход от 3 400 лв. на 3 750 лв.;
  • 1,9 млн. лв. в изпълнение на инвестиция C10.I5 „Подкрепа на въвеждането на задължителна съдебна медиация“, включена в Националния план за възстановяване и устойчивост;
  • 1 млн. лв. за електронна система за случайно разпределение на делата.

Вътрешния ред и сигурност

Политика в областта на вътрешния ред и сигурността – за системата на МВР за 2024 г. са предвидени допълнителни средства спрямо ЗДБРБ за 2023 г., както следва:

  • 367,3 млн. лв. – увеличение на разходите за персонал в резултат от увеличението на възнагражденията с 10%, считано от 1 август 2023 г., в изпълнение чл. 1, ал. 5, т. 9.1 от ЗДБРБ за 2023 г. (в целогодишен размер), за компенсиране на новия размер на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход през 2024 г.;
  • 12,5 млн. лв. – увеличение на разходите по показател „Издръжка“, в т.ч. във връзка с промените в Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (съгласно ПМС № 164 от 2023 г.);
  • 50 млн. лв. – във връзка с дейностите, свързани с държавната граница, в т.ч. за изграждане на радио-локационна система за детекция и класификация на ниско летящи обекти до 3 хил. м.;
  • 7 млн. лв. – за извънгаранционно поддържане на временното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница и допълнителни дейности по ремонт и надграждане.

Правосъдие

Политиката в областта на правосъдието ще се реализира чрез предприемането на законодателни мерки, свързани с приоритета на Министерството на правосъдието да се реформира и подобри работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред в страната, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и ефективно справяне с корупцията.

По бюджета на Министерството на правосъдието са предвидени допълнителни 1 млн. лв. за финансовото осигуряване на дейността на Националното бюро за правна помощ във връзка с разширяване кръга на лицата с достъп до правна помощ, както и въведените нови видове правна помощ, съгласно последните промени в Закона за правната помощ.

Политиката в областта на изпълнение на наказанията е насочена към по-нататъшното развитие, усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.

По бюджета на Министерството на правосъдието са предвидени допълнителни 44,7 млн. лв. за увеличението на възнагражденията на персонала в системата на Министерството на правосъдието за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и за Главна дирекция „Охрана“ - целогодишен ефект от извършените увеличения, считано от 1 август 2023 г.

Електронно управление

Политиката в областта на електронното управление има за ключов приоритет въвеждането на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи, като за тази цел е осигурен финансов ресурс за поддръжка на Държавния хибриден частен облак и Единната електронна съобщителна мрежа, както и за изграждане на оптична свързаност на защитени пунктове за управление.

Средства от Европейския съюз

По отношение на средствата от Европейския съюз, в резултат на процедурата по изготвяне на ревизирания Национален план за възстановяване и устойчивост, в т.ч. и във връзка с глава REPowerEU и неговото одобрение от Съвета на Европейския съюз, при предоговарянето ще настъпят промени в стойностите на отделните траншове в зависимост от начина на преразпределяне на етапите и целите, включени в тях.

Информационна дипляна на приетия от правителството проект (24-11-2023)

Мобилната версия на браузъра не показва PDF файла. Можете да го свалите

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (24-11-2023)

Мобилната версия на браузъра не показва PDF файла. Можете да го свалите

 

новини Стара Загора  www.infoz.bg