През 2022 г. реколта от пшеница е с изключително високо качество в сравнение с последните 7 – 8 години. Данните за високото качество бяха потвърдени от зърнопроизводители и хлебопроизводители. Произведеното в България зърно гарантира, че ще има високо качество на хляба и хлебните продукти на българския пазар и че те ще отговарят на всички стандарти.
На фона на сушата в Европа реколтата в България е изключително конкурентоспособна, зърненият баланс на страната е подсигурен, като има достатъчно количества както за потреблението в страната, така и за интензивна търговия и износ. По представени оперативни данни в България реколта от пшеница достига 6,3 млн. тона, при реколтирани 12 млн. дка и 525 кг среден добив. Най високи са добивите в Разград – 661 кг/дка, следвани от област Добрич със среден добив 648 кг/дка. Прибрани са и 616 хил. тона ечемик при среден добив 498 кг/дка, от 124 000 ха.
При реколтирани 30% от засетите площи с царевица към момента по оперативни данни средният добив е 477 кг/дка, а при реколтирани 73% от площите със слънчоглед средният добив е 222 кг/дка.
В рамките на Консултативен съвет зърнопроизводителите представиха основните проблеми, пред които са изправени в момента, включително сушата през стопанската година, намножаване на неприятели, високата инфлация и сериозният ръст на цените на производствените ресурси, понижението на изкупните цени заради украинския внос на слънчоглед. В същото време предстои изплащане на наеми за земите в размер над 1,5 млрд. лева.
Министърът на земеделието Явор Гечев припомни, че страната ни е солидарна с Украйна, но българските производители в момента са сериозно засегнати от свръхпредлагането, затова и вече поискахме от Европейската комисия да приложи извънредни мерки заради смущенията на зърнения пазар. Засилен е и контролът върху внесените партиди зърно. Министерството на земеделието ще разработи план за борба с неприятелите, чието прилагане трябва да започне в пролетните месеци.
По време на Консултативния съвет министър Явор Гечев предложи да бъде върнат регистрационният режим на складовете, с цел засилен контрол върху наличностите и техния произход, както и като мярка срещу сивия сектор. Това предложение беше подкрепено от всички участници в заседанието. В заключение той отбеляза, че предвид предизвикателствата пред сектора ролята на Консултативния съвет по зърното има все по-голямо значение и предложи неговото свикване да бъде с по-голям интензитет.
В срещата, която се проведе в хибриден формат и беше водена от ротационния председател на Консултативния съвет Венцислав Върбанов, от страна на браншовите организации участваха Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, Националният съюз на земеделските кооперации в България, Съюзът на българските мелничари, Националната асоциация на зърнопроизводителите, Съюзът на зърнопроизводителите в България, Асоциацията на търговците на зърно и зърнопродукти, Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи, Асоциацията на земеделските производители в България.