Любовните писма на Фрида Кало

Фрида Кало несъмнено е сред най-любопитните творци на XX век. Талантливата мексиканка е известна както с невероятното изкуство, което създава, така и със свободолюбивия си нрав и, не на последно място, с бурната си връзка с Диего Ривера. Неотдавна обаче стана ясно, че сърцето на Кало е било изпепелявано от още една, не по-малко силна любов. Връзката между художничката и каталунския ѝ колега Хосе Бартоли е разкрита в сбирка от любовни писма.

Те бяха продадени на търг на 15 април 2015 г. в Ню Йорк.

Frida Kahlo loveЛюбовта на мексиканката към Хосе Бартоли е сърцераздирателно поетична и наситена. Въпреки че Кало и нейният съпруг, мексиканският стенописец  Диего Ривера, са известни с отворения си брак - знае се, че тя е имала хомосексуални наклонности, докато той е имал любовна връзка с по-малката сестра на жена си – Кало е искала да запази в тайна своята малко известна, но изключително страстна кореспонденция с каталунския художник. За да заблуди съпруга си, Кало казва на любовника си да я нарича Соня в писмата си. Двамата се срещат, докато тогава 39-годишната Кало се възстановява от гръбначна операция в Ню Йорк, но романтичната им връзка продължава и след завръщането ѝ в Мексико Сити.

Любовта между Кало и Бартоли вдъхновява над 100 страници чувствени писма, ревниво пазени в сандък, заедно с други спомени като скици, изсушени цветя и снимки и открити от семейството на Бартоли чак след смъртта му през 1995 година.

Всички тези спомени са живо свидетелство за физическите страдания на Фрида, за нейната самота и неудовлетвореност. Тяхната кореспонденция е изпълнена с надежда и страст. На един от кадрите, изпратен на Бартоли през 1946 година, Кало е седнала на верандата на своята Синя къща в Койоакан в южната част на Мексико Сити. На снимката тя е написала: “дървото на надеждата ме крепи”. Тъкмо Дървото на надеждата е името, с което Кало нарича любимия си.

В друго писмо Кало споделя желанието си да има дете от Бартоли и му казва, че ако не е “в състоянието, в което се намирам сега, и ако беше реално, нищо не би донесло повече радост в живота ми. Можеш ли да си представиш един малък Бартоли или една малка Мара?” Много от писмата са подписани с името Мара, съкратено от maravillosa (испанската дума за “чудесен”) - другото име, с което Бартоли нарича Кало в писмата си до нея.

Описани от биографа на художничката, Хайден Херера, като “еротични, необуздано чувствени и подобни на живописта на Кало, изключително откровени и физически”, писмата са красиво писмено свидетелство за най-интимните преживявания на мексиканската художничка - от страданието от физическата болка, с коята тя живее, до копнежа за здраве и жизненост и желанието към любимия:

“Ще те обичам от пейзажа, който виждаш, от планините, океаните и облаците, от най-неуловимите усмивки и понякога от най-дълбокото отчаяние, от творческия ти сън, от твоята дълбока или отлитаща наслада, от собствената ти сянка и собствената ти кръв. Ще погледна през прозореца на очите ти, за да те видя.”

infoz autor Гергана Няголова, www.infoz.bg