Разходите по консолидираната фискална програма за първото тримесечие са 12 млрд. лева

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2021 г, изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на март 2021 г. е отрицателно в размер на 619,4 млн. лв. (0,5 % от прогнозния брутен вътрешен продукт) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 582,3 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 37,1 млн. лева.

leva

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма към март 2021 г. са в размер на 11 348,1 млн. лв. или 23,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходата година, когато приходите в бюджета все още не бяха засегнати от негативните ефекти от избухването на пандемията от ковид-19 в България, постъпленията към март 2021 г. нарастват с 370,8 млн. лв. (3,4%). При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава ръст с 501,6 млн. лв. (4,9 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на Европейския съюз) намаляват със 130,8 млн. лв. (15,7 %), сравнени с края на март 2020 година.

Общата сума на данъчните постъпления по консолидираната фискална програма, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 830,3 млн. лв., което представлява 23,8 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 249,6 млн. лв. (2,9 %) спрямо отчетените за първото тримесечие на предходната година, като формират 77,8 % от общите постъпления по консолидираната фискална програма за периода. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията, също беше удължен срокът по Закона за корпоративното подоходно облагане, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок преди удължаването – 31.03.2020 година.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 263,2 млн. лв. или 18,1 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 4 402,7 млн. лв. (25,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 3 126,8 млн. лв. (27,9 % от планираните), от акцизи възлизат на 1 205,7 млн. лв. (21,6 % от разчета), а тези от мита са в размер на 58,4 млн. лв. (24,9 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 336,5 млн. лв. или 26,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 827,8 млн. лв., което представлява 24,2 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи по консолидираната фискална програма са в размер на 1 814,1 млн. лв., което представлява 27,5 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703,7 млн. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз) към март 2021 г. възлизат на 11 967,5 млн. лв., което е 22,8 % от годишните разчети. За сравнение разходите по консолидираната фискална програма към март 2020 г. бяха в размер на 9 550,9 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени незначителни по размер разходи за борба с пандемията от ковид, докато през първото тримесечие на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите и политиките в социалната сфера, заложени в одобрения Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с ковид и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 314,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, вкл. разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, разходи за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с ковид (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу ковид-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. В частта на капиталовите разходи и разходите за издръжка също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, ремонти на пътни инфраструктурни обекти, зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и други.

Нелихвените разходи са в размер на 11 169,5 млн. лв., което представлява 22,3 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2021 г. са в размер на 10 349,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 813,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 318,8 млн. лв. или 48,5 % от планираните за 2021 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз, изплатена към 31.03.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 479,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2021 г. е 7,9 млрд. лв., в т.ч. 7,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

 

www.infoz.bg  www.infoz.bg

24 mai
Нека носим с гордост в сърцата си великото дело на първоучителите, да съхраним за поколенията традициите и любовта към знанието и с оптимизъм да погледнем към бъдещето!
Да ни е честит най-светлият празник 24 май, да ни е честита писмеността!

Живко Тодоров
Кмет на община Стара Загора

jazz stara zagora 24