Спомените за хората, които самоотвержено са дали живота си свободата на България трябва да се пазят живи всеки ден, казва старозагорецът Момчо Момчев. Той е правнук на Илия Драгиев Момчев, който участвал във всички битки за Освобождението на България.

„От малък слушам вкъщи историята за моя прадядо и не само на 3 март си мисля за приноса му да живеем в свободна страна, а почти ежедневно. Спомените са много силни, защото делата му за мен са незабравими. Описани са от дядо ми и от баба ми, а те са имали пряк контакт с Илия Драгиев Момчев” – разказва Момчо Момчев. Неговият прадядо е роден през 1847 г. в село Коларово. На 16 години напуска България заедно със свой приятел. Отива в Румъния при Любен Каравелов. Запознава се с хъшовете, започва да работи с тях и в последствие участва в легията в Сръбско-турската война.

"Там са го наградили с орден за храброст. През 1885 г., когато сърбите нападат България, в знак на протест той е върнал на крал Милан ордена. Когато се сформират българките опълченски дружини Илия Момчев се е намирал в Самара. Именно неговата дружина получава като дарение Самарското знаме, прочуло се в боевете край Стара Загора. Бил е подофицер в Трета опълченска дружина. Прехвърлят се в България и участват в боевете край Стара Загора. Когато паднал подполковник Калитин, прадядо ми го е вдигнал от земята и го е носил на гръб, защото мислил, че е ранен.

След боевете при Калитиново войските са тръгнали към Стара планина. В Туловската курия вижда, че цигани са подгонили едно младо момиче с пендари на гърдите. Пришпорил коня си и ги подгонил. Попитал момичето как се казва и откъде е. Оказало се, че това е сестра му, която той не е виждал от доста години, защото когато напуска България, тя е била пеленаче. Така съдбата ги събрала късни години след това” – продължава разказа си Момчо Момчев.

След това Илия Момчев участва в боевете на връх Шипка, рамо до рамо с приятеля си Димитър Петков – бащата на Никола Петков и Петко Д. Петков.
„За него той разказвал на дядо ми и баба ми, че е един от най-храбрите хора, които е виждал – слагал пръст на отсечената ръка, за да може да участва в боевете” – каза потомъкът на опълченеца.

След Освобождението Илия Момчев се връща в родното си село със 17 рани от куршуми в тялото си. В последствие е бил избран за кмет.

И извън бойното поле Илия Момчев е бил изключително отговорен човек, за който дадената дума е била равносилна на закон. „Когато са се били на Шипка, неговият приятел от село Коларово, са го ранили тежко. Преди да издъхне помолил прадядо ми да се грижи за сина му, който е бил малко дете. Връщайки се от войната Илия Момчев тръгнал да търси детето, което останало кръгъл сирак, защото и майка му била починала. Открил го в Одрин, където го пратили да чиракува. Обяснил му, че е приятел на баща му, на когото е обещал да се грижи за сина му. Прибрал детето, изпратил го на училище в Стара Загора. После му купил земя и му построил къща. Така е изпълнил дадената дума към своя приятел. Това са неща, които много рядко се случват и човек няма как да ги забрави” – споделя Момчо Момчев.

За героизма си Илия Момчев е получил над 5 медала, които днес са подредени във витрина в Регионалния исторически музей в Стара Загора. Сред тях е и Георгиевският кръст за храброст и кама, подарена му от казахски войн. Наследниците на опълченеца пазят позлатена чаша, която му е връчена през 1903 г. лично от представител на Руския император за проявената храброст. Реликвата се предава от баща на син, за да е жива паметта на един достоен и голям българин.

Видеоразказът е излъчен в програмата на Телевизия България Он Ер

  Венета Асенова | www.infoz.bg