Жулиета: Аз срещу насилието над жени!

Жулиета: Аз срещу насилието над жени!

Жулиета живее в Стара Загора. Управлява фирма "Бютифорс", която е една от водещите в сферата на търговията с професионална СПА козметика, оборудване и консултации в България. Има собствен център за козметични услуги и лицензирано училище по козметика.

Не се страхува да изразява своята гражданска позиция по въпроси, които счита за важни. За нея насилието над жени е един най-важният проблем в българското общество.

- Как решихте да се включите в световната кампания „16 дни срещу насилието над жени”? Какво ви мотивира?

- Кампанията „16 дни срещу насилието над жени” е движение в защита на правата на най-значителната единица в семейството – жената, майката, домакинята, която отглежда деца. Аз самата съм жена. Поставям се на мястото на всеки човек, който е подложен на малтретиране в дома си, било то сексуално или чрез побой. Питам се какви чувства бушуват в нараненото сърце? За мен е важно да изразя своята позиция и като майка. Осъзнавам, че сега е времето, в което всеки един човек трябва да се обяви в защита на жената. На първо място ме мотивира състоянието на всяка малтретирана жена и на второ място – състоянието на сърцето на детето, което е свидетел на насилието.

- По какъв начин участвате в кампанията?

- Аз съм собственик на козметичен център, в който на ден преминават цели потоци от жени. Всяка със своите проблеми, нужди и съдби. Сложихме плакат с информация за необходимите незабавни мерки, които да бъдат предприети в подкрепа на жени, пострадали от насилие. Аз и моят екип искаме да заявим своята гражданска позиция и в случай на нужда да насочим вниманието на някоя жена към безплатна психологическа, социална и правна консултация в Комплекса за социални услуги за деца и семейства. В чантичката на всеки продукт, който продаваме в нашия салон за красота или електронен магазин, ние поставяме кратко послание срещу насилието и информация с координатите на Комплекса и Кризисния център в Стара Загора с надеждата, ако попадне в ръцете на някоя жертва, тя да се замисли и да се възползва.

- Смятате ли, че българската жена има причини да търси закрила по повод домашно насилие?

- Смятам, че всеки човек, жертва на насилие има сериозен повод да търси защита за себе си и семейството си. За огромно съжаление живеем в държава, в чиято политика няма утвърдени традиции в закрилата на малтретирани жени. В България постепенно се е оформила култура, според която биещите мъже са „мъжкари”, а на жената малко шамари й действат „възпитателно”. Аз се разграничавам от подобен начин на мислене и не искам да възпитавам моето дете в подобна токсична среда. Вярвам, че всяко човешко същество има право на защита и не бива да мълчи. Ако една жена е жертва на насилие в България, тя трябва да потърси помощ и аз вярвам, че ще я намери.

- Имате ли близка, която е била жертва на насилие в семейството си или по друг начин? Бихте ли ни разказали, без имена.

- Да, имам близки жени, ставали жертви на насилие. Всъщност особено много момичета от моето детство бяха подложени на зверски изнасилвания. Познавам и деца, израснали в семейство на насилие. Най-много съжалявам за разрушенията в психиката, които това свидетелство носи след себе си. Преди няколко месеца една наша колежка стана свидетел на ситуация, в която един мъж и една жена, след лек скандал се сбиват, при което мъжът събаря жената с юмруци на земята. Ситуацията се развива на оживена улица, в 15,30 следобед. Никой не се намесва, жената е станала виновно и е тръгнала заедно с мъжа. За съжаление, тя, най-вероятно, преглъщайки това унижение, не вярва, че има изход от ситуацията. Чака нещата да се успокоят от само себе си. Така минават години, в които в най-добрия случай търпи унижението, което деформира нейната духовност или още по-лошо – тя просто плаща с живота си.

- От какво според вас най-много имат нужда жените, жертви на насилие?

- Всеки човек се нуждае от подкрепяща среда, в която е изолиран от насилника и може да чуе вика на своето сърце. На спокойно място, без скандали, защитен да помисли и да усети себе си като достойно същество. Да, вярвам, че достойнството на всеки ще се обади, ако има подкрепа и любов. Вярата ще дойде после. Тя ще промени усещането за безпомощност, ще го стопи, облаците ще се разпръснат и надеждата за ново светло бъдеще ще изгрее като слънчев ден.

- Какво според вас би могло да направи обществото за пострадалите – съседи, колеги, близки на жертвата, институции?

- Обществото трябва да говори и да участва активно в проблемите, свързани с насилието! Защитата за слабите трябва да се дискутира, да се очертава като култура и начин на живот. Трябва да се разказва за примери на жертви и за примери на победоносно излизане от ситуация на насилие. По този начин, ние, като общество ще знаем от най-малката единица, семейството, че насилието не е позволено. То не е с български патент, то е близо до нас и до децата ни и ние трябва да го унищожим. Чрез закони, чрез обществени прояви, чрез лична гражданска позиция и чрез отзвук в социалните мрежи. Всеки канал трябва да се използва! И не на последно място насилниците трябва да поемат своята съдебна отговорност! Мое лично убеждение е, че ефективните наказания имат силата да променят цели обществени вярвания.

- Вашето послание към жените, станали жертва на насилие?

Моето послание е едно късче от стихотворение на Недялко Йорданов:
"...Недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш Надежда.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава Доброто...”

www.infoz.bg  Интервюто е предоставено от Фондация "Мисия Криле" | www.infoz.bg