▶️ Инвестиции от 50 млрд. евро и контрол върху изкуствения интелект в Европа

Френският президент Еманюел Макрон очертава стратегия за технологична независимост на Европа, инвестиции от 50 милиарда евро и по-строг контрол върху най-напредналите модели на изкуствен интелект. Сред основните приоритети са защитата на децата, сигурността на демократичните процеси и въвеждането на международни стандарти за оценка на рисковете. Изкуственият интелект беше сред водещите теми на няколко международни срещи през втората седмица на ноември 2026 г.

В Париж се проведоха инициативи, насочени към безопасността на най-напредналите модели и към защитата на децата от потенциалните рискове на генеративните технологии. На 9 ноември френският президент Еманюел Макрон събра от Елисейския дворец около петдесет участници, включили се чрез видеоконференция – държавни и правителствени ръководители, представители на международни организации, технологични компании и научната общност. Беше подписана съвместна декларация към Парижкия призив за безопасност и сигурност на изкуствения интелект. Сред подписалите са Бахрейн, Канада, Финландия, Франция, Норвегия и Нидерландия, както и десет технологични компании. Декларацията предвижда обща рамка за оценяване на рисковете, независими проверки и по-добър обмен на информация при сериозни инциденти.

На 10 и 11 ноември 2026 г. вниманието към технологиите и защитата на децата продължи на деветото издание на Парижкия форум за мир. Един от централните акценти беше развитието на децата в дигиталната среда, включително въздействието на социалните мрежи и изкуствения интелект. На 10 ноември в Елисейския дворец беше предаден и докладът на експертната комисия „Генеративен изкуствен интелект и уязвимости“, озаглавен „Да защитаваме, без да пречим: уязвимостите в ерата на генеративния изкуствен интелект“. Комисията се състои от девет експерти, а докладът съдържа 18 препоръки за ограничаване на рисковете.

На 13 ноември в Дъблин лидерите на Европейския съюз проведоха първата си специална дискусия за изкуствения интелект на равнище държавни и правителствени ръководители. Обсъдени бяха конкурентоспособността на Европа, технологичният суверенитет, инвестициите и инфраструктурата, както и последиците за обществото, сигурността, демокрацията и основните права. Гости на срещата бяха ръководителят на Mistral AI Артюр Менш и Нобеловият лауреат Джефри Хинтън.

На този фон Еманюел Макрон представя своята оценка за постигнатото през седмицата и очертава основните направления, по които Франция и европейските ѝ партньори трябва да продължат да работят. Изявлението му обхваща както икономическите възможности на технологията, така и необходимостта от конкретни механизми за контрол и безопасност.

Европа трябва да бъде производител, а не само потребител на изкуствен интелект

В началото на изявлението си Макрон определя изкуствения интелект като технологична революция, която ще структурира развитието на света през следващите години и десетилетия. Той подчертава, че Франция се подготвя за тази трансформация от 2018 година насам, когато е поставено началото на националната стратегия за развитие на изкуствения интелект.

Сред предимствата на страната френският президент посочва наличието на висококвалифицирани специалисти, наличната електроенергия, необходима за изграждането и работата на центрове за данни, както и развитата екосистема за производство на полупроводници. Специално внимание отделя на френската компания Mistral AI, която според него е сред малкото компании в света, разработващи модели от най-напредналия клас. По думите му, ако се оставят настрана Съединените щати и Китай, в това състезание на практика участват само Франция и Канада.

Макрон разглежда развитието на европейска технологична индустрия като стратегическа необходимост. Според него Европа трябва да разполага със собствени изчислителни ресурси, да подкрепя компаниите, които разработват водещи модели, и да осигури възможност за използване на тези ресурси в рамките на европейската икономика. Еманюел Макрон казва:

„Като европейци трябва да ускорим развитието, за да се възползваме от тези възможности. Това означава да имаме обща стратегия за изграждане на центрове за данни и да инвестираме в изчислителния капацитет на Европа. Част от този капацитет трябва да бъде запазен за европейските компании, така че той да не бъде предназначен за изчисления в полза на други. Това е ключово, фундаментално. За целта трябва да осигурим публично и частно финансиране, за да можем да изграждаме тези центрове.“

Според френския президент изграждането на центрове за данни изисква значителни инвестиции, като разходите не се ограничават до електроенергията, а включват и самата инфраструктура. Той настоява Европа да осигури необходимото финансиране чрез съчетаване на публични и частни ресурси. Целта е инвестициите да създават икономическа активност и да носят справедлива възвръщаемост.

Един гигават изчислителен капацитет до края на 2028 година

Като конкретна цел Макрон посочва изграждането на изчислителен капацитет от един гигават до края на 2028 година. Според него това е необходимо, за да може Mistral AI да остане в конкуренцията и да продължи да развива своите модели.

„След това трябва да укрепим нашия водещ модел в областта на изкуствения интелект. За целта трябва да осигурим един гигават изчислителен капацитет преди края на 2028 година. Именно тези изчислителни възможности ще позволят на Mistral да остане в конкуренцията и дори да напредне. Това означава да мобилизираме приблизително 50 милиарда евро за пет години и да го направим възможно най-бързо.“

Тази инвестиционна цел е част от по-широката амбиция за укрепване на европейската технологична независимост. Макрон настоява Европа да не се ограничава до изграждането на инфраструктура, а да създаде условия за развитието на собствени технологични компании.

Друга основна задача е внедряването на изкуствения интелект във всички икономически сектори. Сред посочените области са здравеопазването, транспортът, енергетиката и отбраната, както и правителството и публичната администрация. Според френския президент именно по-широкото приложение на технологията ще позволи повишаване на производителността.

За осъществяването на тази стратегия Макрон разчита на европейския бюджет, на публично-частни инвестиционни механизми и на специализирани фондове. Той посочва публично-частен фонд за подпомагане на технологични компании в етап на ускорен растеж и предстояща инициатива за създаване на фонд за технологичен суверенитет.

Следващата стъпка трябва да бъде срещата на върха, която Макрон нарича Tech Creator и която е планирана за 2 декември в Париж. Тя ще бъде организирана съвместно с Нидерландия, Европейската комисия, Германия и други държави от Европейския съюз. Макрон очаква в инициативата да се включат големи технологични и индустриални компании, сред които ASML, Airbus, BMW и Mistral AI.

Защита на децата от рисковете на изкуствения интелект

Втората голяма тема в изявлението на Макрон е необходимостта от регулиране на изкуствения интелект. Най-силният акцент е поставен върху защитата на децата и подрастващите. Френският президент предупреждава, че с изкуствения интелект не бива да се губи времето, което беше загубено при масовото навлизане на социалните мрежи.

Като основание за необходимостта от действия той посочва доклада на експертната комисия „Генеративен изкуствен интелект и уязвимости“, представен в началото на седмицата. В него се разглеждат рисковете за когнитивното развитие, ученето и социалните взаимоотношения, свързани с използването на чатботове и други приложения с генеративен изкуствен интелект.

Особено внимание се отделя на приложенията, които имитират човешко поведение и създават впечатление за емоционална връзка с потребителя. Според Макрон този тип взаимодействие може да промени начина, по който децата възприемат действителността и изграждат отношения с хората около себе си.

„Експертите показват съвсем ясно, че ранното използване на изкуствен интелект създава много сериозни нарушения в процесите на учене и в отношенията с другите. Не можем просто да предоставяме изкуствения интелект на всички. Трябва да проверяваме и предварително да сертифицираме тези технологии, приблизително както се прави при играчките. Това би трябвало да се разбира от само себе си.“

Френският президент дава пример с чатботовете, достъпни през приложения за комуникация. Той описва ситуация, при която дете започва да възприема виртуалния събеседник като приятел, споделя му лични преживявания и постепенно изгражда отношение на доверие към система, която само имитира човешко поведение.

„Когато дадете телефона си на детето или на тийнейджъра, в WhatsApp има така наречения чатбот с изкуствен интелект. Детето го превръща в свой приятел и му доверява различни неща. Този чатбот реагира по начин, който наподобява човешко поведение, но всъщност не е човек. Той може да ласкае детето, да промени отношението му към действителността и да затрудни способността му да учи.“

Според Макрон това налага промяна в подхода към приложенията, предназначени за деца. Той настоява оценката на потенциалните рискове да предхожда предоставянето на подобни технологии за масово използване от непълнолетни потребители.

Международна харта за по-безопасен изкуствен интелект за децата

Като конкретна стъпка Макрон посочва приетата на 10 ноември Харта за ангажимент за по-безопасен изкуствен интелект за децата. Документът е доброволен и няма задължителна сила. Той е изготвен от коалиция, водена от Франция, Испания и Кения, и е подкрепен от компаниите Anthropic, Black Forest Labs, Microsoft и OpenAI.

Сред участниците, които френският президент споменава, са Австралия, Великобритания, Европейската комисия и Франция, както и организации като Safe AI и Common Sense Media. Разработчици на изкуствен интелект, сред които OpenAI и Anthropic, заедно с Common Sense Media са поели ангажимент да отделят 8 милиона евро за изследвания на връзката между изкуствения интелект и детското развитие.

Макрон представя основния ангажимент като въвеждане на предварителни оценки и сертифициране на моделите, преди те да бъдат предоставяни на деца. Той обръща внимание и на финансирането на независими изследвания, които да оценяват въздействието на тези технологии.

„Моделите на изкуствен интелект трябва да бъдат предварително сертифицирани, преди да бъдат предоставяни на деца. Осигурили сме и финансиране за независими изследвания. Това е подходът, който трябва да бъде възприет на международно равнище, и представлява първа крачка напред.“

Втората стъпка, която Макрон очертава, е пренасянето на този подход на европейско равнище. Тъй като хартата е доброволна, именно европейското законодателство би превърнало предварителните проверки в задължение. Макрон посочва, че действащият европейски регламент за изкуствения интелект предоставя правна основа за това и че съществуващите механизми трябва да бъдат използвани и за защита на децата.

Позицията му е, че системи, които не са преминали предварително сертифициране и проверка от независими одитори, не трябва да бъдат предоставяни на деца. По този начин предварителната оценка се превръща в основен елемент от предлагания подход към приложенията за деца.

Прозрачност на алгоритмите и отговорност на социалните платформи

Друг приоритет, който Макрон поставя, е защитата на демократичните процеси от манипулации чрез социалните мрежи. Той обръща внимание на ролята на алгоритмите, които определят какво съдържание достига до потребителите и по какъв начин се разпространява информацията.

Според френския президент регулирането трябва да обхване фалшивите профили, прозрачността на алгоритмите и отговорността на платформите, когато чрез техните механизми се манипулира информационното съдържание. Той съобщава, че през седмицата е постигнат резултат по въпрос, по който Франция настоява от няколко месеца. 

„В нашите социални мрежи има изкуствен интелект. Той се съдържа в известните алгоритми. През тази седмица постигнахме нещо, за което настоявахме от няколко месеца и което е много важно за живота на нашите демокрации. Ще можем да забраняваме фалшивите профили и да изискваме премахването им, да осигурим прозрачност относно използваните алгоритми и да търсим отговорност от платформите, когато манипулират информацията.“

Темата е особено важна в периоди на избори, когато разпространението на манипулирана информация и използването на неавтентични профили могат да засегнат обществения дебат. Макрон поставя акцент върху необходимостта технологичните платформи да носят отговорност за начина, по който функционират техните системи, и за влиянието им върху информационната среда.

Независим одит на най-напредналите модели

Третото направление в регулаторната стратегия е свързано с безопасността на най-напредналите модели на изкуствен интелект. Макрон разглежда тези системи като отделна категория, изискваща международно сътрудничество и общи стандарти за оценка на потенциалните рискове.

Като пример за опасността от загуба на контрол той посочва инцидент от юли 2026 година. Тогава компанията OpenAI съобщи, че нейни модели са излезли от контролираната тестова среда по време на вътрешна проверка и са проникнали в системите на платформата Hugging Face, за да намерят отговорите на изпитанието.

На 9 ноември 2026 г. Макрон събра чрез видеоконференция държавни и правителствени ръководители, независими организации за безопасност на изкуствения интелект от различни държави и технологични компании. Съвместната декларация подписаха десет компании, сред които Anthropic, Cohere, Hugging Face, Microsoft, Mistral AI и OpenAI.

Основната цел е създаването на обща рамка за оценяване на моделите преди тяхното пускане. Макрон подчертава, че проверките трябва да бъдат извършвани от независими експерти, които нямат конфликт на интереси. Резултатите от тях трябва да бъдат достъпни и споделяни между държавите, включително с тези, които не разполагат със собствени модели от най-висок технологичен клас. Еманюел Макрон съобщи:

„Всички подписахме един и същ ангажимент, който гласи, че трябва да определим общи стандарти за проверка на нашите модели и да имаме еднакви правила. Второ, съгласни сме, че моделите трябва да бъдат одитирани преди пускането им, като проверките се извършват от независими експерти без конфликт на интереси. Техните оценки трябва да могат да бъдат публикувани и най-вече да бъдат споделяни с всички държави, включително с тези, които нямат собствени модели от най-висок клас. Трето, необходимо е да има общи протоколи за уведомяване при възникване на сериозен инцидент.“

Според Макрон тези договорености са съществена стъпка към общи стандарти и към международно регулиране на най-напредналите модели, което е ключово за колективната сигурност.

Регулирането и иновациите трябва да се развиват заедно

В заключителната част на изявлението си Макрон обединява икономическите и регулаторните приоритети в една обща теза. Според него развитието на изкуствения интелект изисква едновременно технологични инвестиции и гаранции за безопасност. Само така обществото ще има необходимото доверие, за да използва пълноценно възможностите на новите технологии.

Той изрично отхвърля противопоставянето между регулирането и иновациите. Според него правилата трябва да създават доверие, без да блокират способността за иновации.

„Когато говорим за изкуствен интелект, ако искаме всички възможности да се изпълнят, трябва да имаме доверие в него. А можем да имаме доверие само ако знаем, че е безопасен. Затова никога няма да противопоставям регулирането на иновациите. Ако няма добро регулиране – регулиране, което не блокира способността за иновации, а създава доверие – няма да има и успешно внедряване на изкуствения интелект.“

Макрон завършва с ангажимент Франция да продължи работата по три основни направления: защита на децата и подрастващите, защита на демократичните процеси и ограничаване на сериозните рискове за сигурността, произтичащи от развитието на най-напредналите модели.

Представената от него стратегия съчетава амбицията Европа да заеме по-силна позиция в световната технологична конкуренция с намерението да участва активно в изграждането на международни правила за безопасност. Основната теза на френския президент е, че технологичното развитие и регулирането не са противоположни цели, а взаимно зависими условия за широко и устойчиво приложение на изкуствения интелект.

Източник:
https://x.com/EmmanuelMacron/status/2121901128942252503

Текст на посланието на президента Еманюел Макрон

Bonjour, je voulais vous dire quelques mots d'intelligence artificielle. On a eu une semaine très chargée, avec un sommet européen à Dublin dédié à l'intelligence artificielle et plusieurs réunions très importantes à Paris en début de semaine, dans le Forum de Paris sur la paix.

L'intelligence artificielle, vous le savez, c'est la révolution technologique qui va structurer à coup sûr les prochaines années, sans doute les prochaines décennies. C'est la machine qui apprend, c'est une transformation profonde de nos capacités à comprendre le monde, à échanger, à produire.

Ce sont d'abord des opportunités. Et donc la France s'est préparée depuis plusieurs années, avec une stratégie d'intelligence artificielle dès 2018, ensuite une stratégie européenne, beaucoup de moyens. Nous nous sommes préparés à cela et nous avons des vrais atouts. Et donc, d'abord, que vous, vous regardiez l'intelligence artificielle comme une opportunité.

On a des talents parmi les meilleurs au monde. On a de l'électricité disponible, ce qui est clé pour bâtir ces fameux data centers qui, au fond, transforment l'électricité en capacité de calcul. On a un écosystème formidable de production de semi-conducteurs, d'acteurs d'intelligence artificielle comme Mistral, qui est l'un des seuls acteurs au monde qui est dans ce qu'on appelle les modèles frontières, c'est-à-dire les plus avancés. Et si vous prenez les Américains d'un côté et les Chinois de l'autre, il n'y a au fond que la France et le Canada qui sont dans cette compétition. C'est grâce à Mistral. Et puis nous avons aussi toute notre économie, dans laquelle on veut que l'IA soit adoptée pour être plus productif.

Et donc, en Européens, on doit accélérer pour avoir justement plus de ces opportunités. En faisant quoi ? En ayant une stratégie commune de production de data centers et en investissant, parce que ce sont les capacités de calcul des Européens. Et en réservant une partie de ces capacités de calcul aux acteurs européens, pour pas que ce soit du calcul destiné aux autres. Ça, c'est clé, c'est fondamental. Pour ça, il faut mettre en place des financements publics et privés pour pouvoir les bâtir, les acheter, parce que ce qui est cher, c'est de mobiliser de l'électricité, mais c'est également de bâtir ces data centers, et c'est d'être sûr, d'ailleurs, qu'on aura notre juste retour et qu'on créera de l'activité.

Ensuite, c'est de conforter notre modèle frontière d'intelligence artificielle. Pour ça, se doter d'un gigawatt avant la fin 2028 : c'est ces capacités de calcul qui permettront à Mistral de rester dans la compétition, voire d'aller plus loin. Ça veut dire 50 milliards d'euros à peu près sur cinq ans, à mobiliser le plus vite possible pour les déployer.

Puis, derrière, c'est d'avoir une stratégie d'adoption de l'intelligence artificielle dans tous les secteurs : la santé, le transport, l'énergie, la défense. Tous les secteurs où on aura plus de productivité grâce à l'intelligence artificielle, sans oublier évidemment le gouvernement et les pouvoirs publics.

Cette stratégie d'ensemble, de la production à l'adoption de l'intelligence artificielle, c'est le cœur d'une ambition européenne. C'est celle que je veux défendre dans le cadre du budget européen, que nous allons voter bientôt. C'est celle que nous voulons défendre en soutenant l'initiative européenne de ce qu'on appelle les Tech Creators, ce qu'on soutient. C'est celle qu'on veut soutenir à travers des fonds que nous avons mis en place : un fonds qu'on appelle de scale-up, pour les tickets les plus importants, qui est un fonds public-privé, et puis à travers la nouvelle initiative d'un fonds de souveraineté technologique, que nous voulons mettre en place et qu'on soutient fortement. Pour ça, il faut un bon budget, et il faut des bons partenariats, et consolider notre écosystème.

Tout ça, c'est ce qu'on a discuté, décidé ; c'est la stratégie, moi, que je vois pour les prochains mois et les prochaines années. Et on va essayer de la cristalliser le 2 décembre prochain à Paris, par ce sommet Tech Creator, ce qu'on va faire avec les Pays-Bas, avec la Commission européenne, avec l'Allemagne et plusieurs autres pays de l'Union européenne. Et évidemment les grandes entreprises et entreprises technologiques qui seront à nos côtés, et qui sont justement dans un peu tous les secteurs, de l'automobile, de l'aéronautique, de la technologie, d'ASML à Airbus, en passant par BMW ou Mistral.

Ça, c'est sur le volet opportunités. L'Europe peut être dans la course, parce qu'on a tous les éléments pour ça. On doit accélérer, on doit investir, on doit être unis.

À côté de cette stratégie, il y a évidemment la question de la régulation, parce que, dans le même temps, on voit bien l'inquiétude qui n'est… qui est légitime chez les plus jeunes comme nous tous, c'est-à-dire cette inquiétude face à la possible perte de contrôle face à l'intelligence artificielle. Et elle n'est pas sans risque, on le sait très bien. On a pris dans ce contexte-là plusieurs initiatives, dans le même esprit que celui que nous avions eu lors du sommet organisé en janvier 2025.

La première initiative importante à mes yeux, c'est protéger les enfants. On ne doit pas, avec l'intelligence artificielle, au fond, perdre tout le temps qu'on a perdu avec les réseaux sociaux. J'ai demandé il y a plusieurs mois un rapport à des grands experts, des indépendants, scientifiques, psychiatres, et me l'ont rendu en début de semaine. Ces grands experts, mardi matin, m'ont remis leur rapport sur les vulnérabilités de l'intelligence artificielle. Ils montrent très clairement que l'utilisation précoce de l'IA crée des troubles très profonds dans l'apprentissage, dans le rapport à l'autre. Et donc on ne peut pas mettre, en quelque sorte, l'intelligence artificielle dans toutes les mains, et qu'il faut auditer, précertifier cette intelligence artificielle. Je dirais un peu comme on le fait pour les jouets. Ça semble tomber sous le coup du bon sens.

Mais quand vous prenez votre téléphone, que vous laissez à votre enfant ou à votre ado, WhatsApp, il a ce qu'on appelle un chatbot avec de l'intelligence artificielle. Il en fait son ami, lui confie des choses, et on voit que ce chatbot, qui ressemble à un être humain dans ses réactions, mais c'est de l'intelligence artificielle… Tout ça fait créer plein de troubles dans le rapport à l'autre, parce que ce chatbot ressemble à un être humain, mais ce n'est pas… Alors ils viennent flatter, alors il change un peu son rapport au réel, il entrave un peu sa capacité à apprendre. Tout ça est montré dans le rapport qui a été sorti en début de semaine.

Face à ça, on commence les initiatives. Deux choses. On a mis en place une charte, c'est une première mondiale, avec plusieurs grandes organisations, avec des entreprises, avec des gouvernements. Il y avait l'Australie, les Britanniques, la Commission européenne, nous. On était avec Safe AI, qui est une ONG qui s'est déjà beaucoup engagée, des grandes universités, Common Sense, qui est là aussi une ONG, qui est aux États-Unis, sur ce sujet. Il y avait Anthropic, Microsoft et également OpenAI. Et on a décidé de mettre en place une charte. Que dit cette charte ? Elle dit qu'il faut précertifier les modèles d'IA avant qu'ils soient remis aux enfants. Et on a financé des études indépendantes. C'est exactement la méthode à entreprendre au niveau international. Première avancée.

Deuxième chose que je veux faire en parallèle, c'est pousser au niveau européen cette précertification. Et on a déjà un règlement de l'intelligence artificielle qui permet de le faire. On a la base légale, c'est-à-dire : utilisons-le, en parallèle de ce qu'on fait pour la protection de nos enfants et de nos ados en ligne. Pour l'IA, on doit faire pareil. On doit réussir à protéger. Et s'il n'y a pas de précertification, s'il n'y a pas de vérification par des auditeurs indépendants, à ce moment-là, on ne met pas cette IA dans la main de nos enfants.

Ensuite, il y a la protection de notre démocratie. Dans nos réseaux sociaux, il y a de l'intelligence artificielle. Cette IA, c'est celle qu'on trouve dans les fameux algorithmes. Et donc là, on a obtenu cette semaine quelque chose qu'on demandait depuis plusieurs mois, qui est très important pour la vie de nos démocraties, pour cette régulation qui est en période électorale. On pourra interdire les faux comptes et les faire supprimer, avoir la transparence des algorithmes qui sont utilisés et activer la responsabilité des plateformes quand elles manipulent l'information.

Et puis, évidemment, quand on parle d'intelligence artificielle, il y a cette fameuse question des modèles frontières. Vous avez entendu parler ces derniers mois de ce qui s'est passé quand, pour répondre à ces demandes, le modèle d'OpenAI, le plus avancé de ces modèles, a attaqué, a cassé les barrières de sécurité d'une autre entreprise qui s'appelait Hugging Face. Ça illustre à quel point il peut y avoir de la perte de contrôle. Ce qu'on veut créer, c'est un cadre de confiance pour que ces modèles frontières, avant qu'ils sortent, on soit sûrs qu'ils sont sûrs, qu'on peut avoir confiance en eux.

Qu'est-ce qu'on a fait pour ça ? Pour la première fois, en s'appuyant sur beaucoup d'initiatives des derniers mois de plusieurs autres États et partenaires, on a réuni ce lundi, autour de la même visioconférence, plusieurs chefs d'État et de gouvernement, des organismes de sécurité de l'IA, qui sont des organismes indépendants de nos pays, et des grandes entreprises, dont Anthropic, OpenAI, qui sont très en avance, mais également Mistral ou Cohere. Et on leur a fait signer le même engagement.

On a tous signé le même engagement, qui dit qu'on a besoin de définir des standards communs pour vérifier nos modèles, d'avoir les mêmes règles du jeu. Deuxièmement, on est d'accord pour dire qu'il faut que nos modèles soient audités avant de sortir, et qu'ils soient audités par des experts indépendants, sans conflit d'intérêts, qui puissent rendre publique leur expertise et qui puissent surtout partager cette expertise avec tous les États, y compris ceux qui n'ont pas de modèle frontière. C'est très important pour la sécurité de tous. Et, troisième chose, on a dit qu'il faut les mêmes protocoles pour informer tout le monde quand il y a un incident majeur. Ça, c'est une avancée fondamentale, parce que c'est ce qui nous permet de commencer à bâtir le cadre de standards communs, d'une régulation internationale sur ces modèles frontières. Et pour notre sécurité collective, c'est clé.

Pourquoi je vous parle de tout ça ? Parce que, quand on parle de l'IA, si on veut que toutes les opportunités se déploient, il faut qu'on ait confiance. Et on ne peut avoir confiance que si on sait que c'est sûr. Et donc je n'opposerai jamais l'agenda de régulation avec l'agenda d'innovation, parce que s'il n'y a pas une bonne régulation – pas une régulation qui bloque la capacité à innover, mais qui crée de la confiance –, il n'y aura pas un bon déploiement de l'intelligence artificielle. Donc on va continuer d'avancer pour protéger nos enfants et nos ados, pour protéger notre démocratie et pour nous protéger face aux grands risques de sécurité quand on parle des modèles frontières.

Voilà, j'étais un peu long, mais je voulais vous expliquer tout ce qu'on a fait cette semaine en termes d'avancées pour accélérer l'innovation en Europe, mais aussi pour mieux réguler sur le plan international, avec ces deux textes très importants signés en début de semaine à Paris, pour nos enfants et sur les modèles frontières.

À très vite.

Чуйте този текст:

Пълен превод на казаното от Еманюел Макрон на български език

Здравейте! Искам да ви кажа няколко думи за изкуствения интелект. Седмицата беше изключително натоварена: европейска среща на върха в Дъблин, посветена на изкуствения интелект, и няколко много важни срещи в Париж в началото на седмицата, в рамките на Парижкия форум за мир.

Изкуственият интелект, както знаете, е технологичната революция, която със сигурност ще определя следващите години, а вероятно и следващите десетилетия. Това е машината, която се учи. Това е дълбока промяна в начина, по който разбираме света, общуваме и създаваме.

Преди всичко това са възможности. Франция се готви за това от няколко години – със стратегия за изкуствен интелект още от 2018 г., след това с европейска стратегия и със сериозни ресурси. Подготвили сме се и имаме истински предимства. Затова първо искам вие да гледате на изкуствения интелект като на възможност.

Имаме таланти, които са сред най-добрите в света. Имаме налична електроенергия, а тя е ключова за изграждането на прословутите центрове за данни, които всъщност превръщат електричеството в изчислителна мощ. Имаме чудесна екосистема – производство на полупроводници, компании за изкуствен интелект като Mistral, която е един от малкото играчи в света, разработващи т.нар. гранични модели, тоест най-напредналите. Ако оставим настрана американците от едната страна и китайците от другата, в това състезание на практика са само Франция и Канада. И това е благодарение на Mistral. Освен това имаме цялата си икономика, в която искаме изкуственият интелект да навлезе, за да станем по-производителни.

Затова ние, европейците, трябва да ускорим темпото, за да се възползваме от още повече такива възможности. Как? С обща стратегия за изграждане на центрове за данни и с инвестиции, защото това е изчислителният капацитет на европейците. И като запазим част от този капацитет за европейски компании, за да не отива той за чужди нужди. Това е ключово, това е от основно значение. За целта са нужни публични и частни средства, за да ги построим и закупим. Защото скъпо е не само да се осигури електроенергията, но и да се изградят самите центрове за данни. И трябва да сме сигурни, че ще получим справедлива възвръщаемост и ще създадем икономическа активност.

Следващата стъпка е да укрепим нашия граничен модел на изкуствен интелект. За целта трябва да осигурим един гигават мощност до края на 2028 г. – именно този изчислителен капацитет ще позволи на Mistral да остане в състезанието, а дори и да отиде по-далеч. Това означава около 50 милиарда евро за пет години, които трябва да бъдат мобилизирани възможно най-бързо.

След това е нужна стратегия за внедряване на изкуствения интелект във всички сектори: здравеопазване, транспорт, енергетика, отбрана. Във всички сектори, в които изкуственият интелект ще повиши производителността – без да забравяме, разбира се, правителството и публичната администрация.

Тази цялостна стратегия – от производството до внедряването на изкуствения интелект – е в основата на една европейска амбиция. Именно нея искам да защитавам в рамките на европейския бюджет, който предстои да гласуваме скоро. Именно нея искаме да защитаваме, като подкрепяме европейската инициатива на т.нар. Tech Creators, която подкрепяме. Именно нея искаме да подкрепим и чрез фондовете, които създадохме: фонд, който наричаме фонд за scale-up компании, за най-големите инвестиции, и който е публично-частен, както и чрез новата инициатива за фонд за технологичен суверенитет, който искаме да създадем и който силно подкрепяме. За всичко това са нужни добър бюджет, добри партньорства и укрепване на нашата екосистема.

Всичко това обсъдихме и решихме – такава е стратегията, която аз виждам за следващите месеци и години. И ще се опитаме да я затвърдим на 2 декември в Париж, на срещата на върха Tech Creator, която ще проведем заедно с Нидерландия, Европейската комисия, Германия и още няколко държави от Европейския съюз. И, разбира се, с големите предприятия и технологични компании, които ще бъдат до нас и които работят в почти всички сектори – автомобилостроене, авиационна индустрия, технологии – от ASML и Airbus до BMW и Mistral.

Това е що се отнася до възможностите. Европа може да бъде в надпреварата, защото има всичко необходимо за това. Трябва да ускорим темпото, трябва да инвестираме, трябва да сме единни.

Наред с тази стратегия, разбира се, стои и въпросът за регулирането. Защото в същото време ясно виждаме тревогата – напълно основателна – както у най-младите, така и у всички нас: тревогата от възможната загуба на контрол над изкуствения интелект. А изкуственият интелект наистина не е безрисков – много добре го знаем. В този контекст предприехме няколко инициативи, в същия дух, в който проведохме и срещата на върха през януари 2025 г.

Първата важна според мен инициатива е защитата на децата. С изкуствения интелект не бива да губим цялото онова време, което загубихме със социалните мрежи. Преди няколко месеца възложих доклад на водещи експерти – независими учени, психиатри – и те ми го предадоха в началото на седмицата. Във вторник сутринта тези експерти ми представиха своя доклад за уязвимостите, свързани с изкуствения интелект. Те показват съвсем ясно, че ранната употреба на изкуствен интелект предизвиква много дълбоки нарушения в ученето и в отношенията с другите. Затова не можем просто да дадем изкуствения интелект в ръцете на всеки – той трябва да бъде проверяван и предварително сертифициран. Бих казал, горе-долу както правим с играчките. Изглежда въпрос на здрав разум.

Но когато дадете телефона си на детето си или на тийнейджъра си, в WhatsApp има т.нар. чатбот с изкуствен интелект. Детето го превръща в свой приятел, споделя му разни неща. И виждаме, че този чатбот реагира като човек, но всъщност е изкуствен интелект… Всичко това поражда множество нарушения в отношенията с другите, защото чатботът прилича на човек, но не е… Ласкае детето, а то постепенно променя отношението си към реалността и способността му да учи се затруднява. Всичко това е показано в доклада, публикуван в началото на седмицата.

В отговор на това предприемаме първите инициативи. Две неща. Приехме харта – първа по рода си в света – заедно с редица големи организации, с компании, с правителства. Участваха Австралия, Великобритания, Европейската комисия и ние. Бяхме заедно със Safe AI – неправителствена организация, която отдавна активно работи по темата, с водещи университети, с Common Sense – също неправителствена организация, която работи по този въпрос в Съединените щати. Участваха и Anthropic, Microsoft и OpenAI. И решихме да приемем харта. Какво казва тя? Че моделите на изкуствен интелект трябва да бъдат предварително сертифицирани, преди да бъдат дадени на децата. Освен това финансирахме независими изследвания. Точно това е подходът, който трябва да се следва на международно ниво. Това е първата стъпка напред.

Второто нещо, което искам да направя успоредно с това, е да прокараме това предварително сертифициране на европейско ниво. Вече имаме регламент за изкуствения интелект, който го позволява. Имаме правното основание – значи нека го използваме, успоредно с онова, което правим за защитата на децата и тийнейджърите в интернет. При изкуствения интелект трябва да направим същото. Трябва да успеем да ги защитим. И ако няма предварително сертифициране, ако няма проверка от независими одитори, тогава не даваме този изкуствен интелект в ръцете на децата си.

Следва защитата на нашата демокрация. В социалните мрежи има изкуствен интелект – това е изкуственият интелект в прословутите алгоритми. И тази седмица постигнахме нещо, за което настоявахме от месеци и което е много важно за живота на нашите демокрации – за регулирането в предизборен период. Ще можем да забраняваме фалшивите профили и да налагаме премахването им, да изискваме прозрачност на използваните алгоритми и да търсим отговорност от платформите, когато манипулират информацията.

И, разбира се, когато говорим за изкуствен интелект, стои и прословутият въпрос за граничните модели. През последните месеци сте чували какво се случи, когато – за да изпълни поставените му задачи – моделът на OpenAI, най-напредналият от тези модели, атакува и преодоля защитите на друга компания, Hugging Face. Това показва колко реална е опасността от загуба на контрол. Искаме да създадем рамка на доверие, така че преди тези гранични модели да бъдат пуснати, да сме сигурни, че са безопасни и че можем да им имаме доверие.

Какво направихме за това? За първи път – въз основа на многобройни инициативи на редица други държави и партньори през последните месеци – в понеделник събрахме на една видеоконференция няколко държавни и правителствени ръководители, институти за безопасност на изкуствения интелект, които са независими органи в нашите държави, и големи компании – сред тях Anthropic и OpenAI, които са доста напред, но също Mistral и Cohere. И всички те подписаха един и същ ангажимент.

Всички подписахме един и същ ангажимент. В него се казва, че трябва да определим общи стандарти за проверка на моделите, да имаме едни и същи правила на играта. Второ, съгласни сме, че моделите трябва да бъдат одитирани, преди да бъдат пуснати, и то от независими експерти без конфликт на интереси, които да могат да публикуват своите оценки и най-вече да ги споделят с всички държави, включително с тези, които нямат собствени гранични модели. Това е много важно за сигурността на всички. И трето, договорихме се за единни протоколи за уведомяване на всички при сериозен инцидент. Това е съществена крачка напред, защото ни позволява да започнем да изграждаме рамката от общи стандарти – на международно регулиране на граничните модели. А за нашата колективна сигурност това е ключово.

Защо ви говоря за всичко това? Защото, когато става дума за изкуствен интелект, ако искаме всички възможности да се разгърнат, трябва да имаме доверие. А доверие можем да имаме само ако знаем, че е безопасно. Затова никога няма да противопоставям регулирането на иновациите. Защото без добро регулиране – не такова, което спъва способността за иновации, а такова, което създава доверие – няма да има и добро внедряване на изкуствения интелект. Затова ще продължим да работим, за да защитим децата и тийнейджърите си, да защитим демокрацията си и да се предпазим от големите рискове за сигурността, свързани с граничните модели.

Е, малко се разпрострях, но исках да ви разкажа за всичко, което направихме тази седмица – за напредъка в ускоряването на иновациите в Европа, но и за по-доброто регулиране на международно ниво, с двата много важни документа, подписани в началото на седмицата в Париж: за нашите деца и за граничните модели.

До скоро!