заплата

Какво следва след вдигането на минималната заплата?

В началото на януари 2018 г. Европейската централна банка публикува изследване, показващо ефекта на повишаването на минималната работна заплата в държавите от Централна и Източна Европа. В България от 1 януари минималната работна заплата е 510 лева.

Изследването проучва как фирмите в 8 държави, сред които и България, се приспособяват към покачванията на минималната работна заплата. Проучването сред фирмите обаче не е ново, то е направено през 2014 г. и обхваща периода 2010 - 2013 г. В този период минималната работна заплата в България нараства с около една трета (от 240 лева през 2009 г. до 310 лева през 2013 г.) В изследването е посочено и, че ефектът от вдигането на минималната работна заплата в България е значително по-широк отколкото в другите държави заради системата на минималните осигурителни доходи, която се влияе и от минималната работна заплата - пише Зорница Славова в анализ на Института за пазарна икономика.

Основните изводи на проучването за всички включени държави доказват, че за фирмите повишаването на минималната работна заплата води основно до съкращаване на разходите извън тези за труд, увеличаване на цените на продуктите и подобряване на производителността. Също така то предизвиква и намаляване на служители, както и отказ от наемането на нови служители. Изследването показва още, че същите ефекти се наблюдават и в предприятията, които нямат работници, наети на минимална работна заплата.

По-интересно е да се разгледа как стои България на фона на останалите държави и как българските фирми се справят с лавинообразното повишаване на минималната работна заплата в страната през последни години.

  • Съкращаване на наети
    България е сред държавите, в които този ефект е относително по-широко разпространен. Всяка четвърта фирма веднага е освободила част от служителите си. Предвид реалностите в страната, може да се предположи, че част от съкратените служители биха могли да продължат да работят в сивата икономика и на заплащане, отговарящо в по-голяма степен на добавената стойност от труда им. Така или иначе минималната работна заплата влияе в голяма степен на пазара на труда на световно ниво, а преди няколко години Института за пазарна икономика направи изследване по темата, което показа, че всяко покачване на минималната заплата със 100 лева води до загуба на 24,5 хиляди работни места сред най-ниско образованите.
  • Наемане на по-малко хора
    Точно по отношение на този ефект за България липсват данни, но той е широко подкрепен от литературата (например тук) и от изследванията в други държави. Почти всяка втора (46%) от включените в проучването фирми отговаря, че при повишение на минималната работна заплата ще наема по-малко хора или изобщо няма да наема нови работници. Този ефект не е изненада, тъй като повишението на минималната работна заплата се отразява негативно най-вече на шансовете за заетост на дългосрочно безработните, младежите и нискоквалифицираните. Това се отнася в особено силна степен в районите, в които минималната работна заплата е с по-висок дял от средните работни заплати (конкретно за България такъв район е Северозападна България, например).
  • Увеличаване на цените на продуктите
    Най-често прилаганата практика след повишаването на минималната работна заплата в България е увеличаването на цените на стоките и услугите. 35% от българските предприятия са увеличили цените именно за да посрещнат по-високите разходи за труд. Въпреки това сред изследваните страни стойността на този ефект в България е сравнително ниска, но и значително над най-ниската стойност – 15% в Словения (при средно 53% за осемте държави). В повечето случаи това говори за невъзможност на фирмите да оптимизират разходите си, въпреки че с повишаването на цените на стоките и услугите губят конкурентни предимства.
  • Намаляване на други разходи
    Над 60% от включените в изследването предприятия са намалили другите си разходи (например за инвестиции, поддръжка, доставки и т.н.), за да компенсират повишаването на разходите за труд. В България, обаче, този дял е малко над 8%. Значително по-ниската склонност на българските предприятия за намаляване на другите разходи може да се търси във вече приключила оптимизация на разходите в отговор на кризата (и невъзможност за по-нататъшното им свиване).. Друг извод, който се налага от данните, е, че при увеличение на разходите за труд от повишението на минималните заплати, българските работодатели в доста по-висока степен преминават към освобождаване на работници. Леснотата, с която се наемат и освобождават работници във всяка страна, както и конкретната макроикономическа конюнктура най-вероятно имат отношение към тези резултати и към предпочитаните от фирмите реакции към повишението на минималната заплата
  • Увеличаване на заплатите на останалите наети
    За да поддържат разликите в заплащането на служителите си според извършваната работа, част от фирмите трябва да повишат всички заплати при увеличение на минималната. В България този ефект е значителен (близо 30%), но все пак е по-нисък от средната му стойност в другите държави. Причина за това може да се търси отново в по-голямата склонност за директно освобождаване на служители.
  • Повишаване на производителността
    Това е най-широко застъпеният ефект при изследваните държави. Над 60% от предприятията биха предприели мерки за повишаване на производителността си, за да компенсират увеличените разходи за труд. Но не и България. Въпреки че именно България е страната с изключително ниска производителност на труда, малко над 20% от фирмите смятат, че могат да я повишават, за да си позволят по-високи възнаграждения за служителите. Тук вероятно роля играят както ниските капиталови разходи на българските фирми (особено в годините след кризата), така и традиционно малкото инвестиции в технологии, слаборазпространената практика за учене през целия живот и т.н.

 

www.infoz.bg  www.infoz.bg (по информация на Институт за пазарна икономика)