Мини Марица-изток - работа

Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“: Нито един маришки миньор не трябва да остане без работа

Перспективите за въгледобива в региона на Стара Загора минават през използването на нови технологии за улавяне на СО2, неговото съхранение и последващо използване. Необходимо е всички заинтересовани страни с общи усилия да подкрепят процеса и съм убеден, че това започва да се случва, казва в интервю Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“.

Г-н Андонов, какво е в момента състоянието на въгледобивното дружество и позволява ли то нормалната работа в енергийния комплекс „Марица Изток“?

– От началото на експлоатация на Източно-маришкото находище са добити над 1231 млн. тона въглища и разкрити, транспортирани и насипани над 4850 млн. куб. метра земна маса. Към 1.01.2021 година, запасите на лигнитни въглища възлизат на 1800 млн. тона. Въпреки че работим в условията на пандемия, ежедневните доставки на въглища към топлоелектрическите централи се осигуряват навреме, технологичният режим на работа не е прекъсвал. Изпълняваме инвестиционната си и ремонтна програма. Нямаме задължения към доставчици и контрагенти.

andon andonov

Как ковид пандемията се отрази на работата Ви, какви мерки бяха взети?

– Вече година „Мини Марица-изток“ ЕАД работи в режим на извънредна ситуация, предизвикана от пандемията от ковид-19. Предприетите строги мерки бяха насочени към предпазването и съхраняването на живота и здравето на работниците, за нормалното протичане на дейността на комплекса и осигуряване на ежедневните доставки от въглища за обезпечаване работата на топлоелектрическите централи в Маришкия комплекс. Убеден съм, че ясните правила, създадената добра методика на превенция в минния комплекс и стриктното изпълнение на превантивните мерки, в съчетание с подходяща организация на труд и почивка дадоха добър резултат и не позволиха клъстърно разпространение на коронавируса в мините, в които работят 7 000 души от четирите области – Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково. В голяма степен това се дължи на активните действия на създадения за целта Извънреден оперативен щаб. Разработиха се протокол за минимизиране риска от заразяване на личния състав на Дружеството с коронавирус и алгоритъм за действие при случаи на лица, проявили симптоми по време на работа. Всички мерки за превенция на ковид-19 са включени в ежедневните инструктажи на работниците и служителите. Излизане в платен годишен отпуск, дистанционна работа и сериозна реорганизация на производствения процес за работещите на сменен режим с намаляване на смените, са част от приложените мерки за намаляване броя на пряко заетите в трудовия процес. До момента са издадени над 50 заповеди и близо 120 протокола от заседания на Извънредния оперативен щаб за пандемията.

– Навършиха се 40 години от началото на Вашата професионална кариера в енергийния комплекс „Мини Марица-изток“? Какво беше за Вас най-голямото предизвикателство през всички тези години?

– Началото не беше лесно. Но тук никога не е било лесно. Проблеми и предизвикателства не са липсвали през годините. Аз съм електроинженер и когато дойдох по разпределение в „Марица-изток“ бях респектиран от мащабите и не ми минаваше през ума, че ще се задържа дълго. Но се вслушах в съвета на един от ръководителите на комплекса Руси Данев и така останах вече 40 години. За това време видях и научих много – в „Марица-изток“ има над двеста професии, а преди 1990 година в комплекса работеха над 24 000 души. Спомням си, че в началото на трудовия ми път, колегите ми казваха: Не се напрягай много, проблемите няма да се решат отведнъж. Има три проблема в ООН, които никога няма да се решат – Близкият Изток, Далечният Изток и „Марица-изток“. Както виждате, 40 години по-късно, проблемите са същите.

Ключовият въпрос сега е как да съхраним лигнитните въглища, които са стратегически ресурс на държавата, обезпечаващ електроенергийната система, а от друга страна да намалим емисиите на въглероден двуокис, както повелява Зелената сделка. Усилията са насочени към търсене на устойчиво развитие за 4-те региона – Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол.

Как гледате на новите технологии, които могат да дадат перспективи пред минно-енергийния комплекс „Марица-изток“?

– Въпросът е сериозен и ние сме провели редица разговори на различни нива в търсене на подходящо решение. Разбира се, за тази цел разчитаме на високотехнологични решения, които вече се използват на различни места в света. Считам, че перспективите за въгледобива в региона минават през използването на нови технологии за улавяне на въглероден двуокис (СО2), неговото съхранение и последващо използване. Търсят се възможности за сътрудничество на научната мисъл в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Тракийския и Техническия университети, други български и чуждестранни висши учебни заведения. В тази връзка се възлагат големи надежди на създадения Институт за устойчив преход и развитие в Стара Загора.

Необходимо е всички заинтересовани страни с общи усилия да подкрепят процеса и съм убеден, че това започва да се случва.

Вярвам, че в рамките на Европейската зелена сделка няма да има „изоставени“, защото цялостната европейска концепция е реално подплатена с възможностите за много сериозно финансиране.

Вече има технологични решения за улавяне, съхранение и употреба на въглеродния двуокис и те трябва да бъдат използвани. Фокусирали сме се върху целта нито един миньор да не остане без работа.
 

www.infoz.bg  www.infoz.bg (интервюто е предоставено от пресцентъра на „Мини Марица-изток“)