„С усмивка по житейския друм” е най-новата книга на Лилия Димитрова, посветена на големия писател хуморист, художник и краевед Димитър Чорбаджийски – Чудомир, и на родното му село Турия. Колоритният автор е внучка на брата на Чудомир – Георги Чорбаджийски.
Написала е около 40 книги. Тя е от Казанлък и е наследник на още един известен род – Подскочиеви. Разказва какво я е подтикнало да свърже живота си с пишещата машина. „Баща ми изкара всички трагедии на Втората световна война, преживя ужасите на Дравската епопея като командир на дружина, после и на полк, когато убиват полковия командир. Успя да се върне, но след 9-ти започнаха общи съкращения на офицери, тогава такава им беше политиката, съкратиха го. Тези революционни години дадоха известно отражение и в моя живот, защото не ми разрешиха да уча висше образование, не ми издадоха необходимата бележка. На никого не се сърдя, такива бяха годините. Успях да завърша курсове за детски учителки и 32 години съм работила като по специалността си” – споделя Лилия Димитрова.
Липсата на учебни помагала в детската градина я провокира да пише детски стихове. Някои от тях намират място на страниците на в. „Искра”, чийто главен редактор е бил и Чудомир, или чичо, както са го наричали всичките му племенници. „Той много ме обичаше, защото явно е видял, че има в мен някаква искра и започна да чете това, което съм писала” – припомня си Лилия Димитрова.
Тя сподели още един любопитен момент в своя живот, свързан с мечтата ѝ да завърши висше образование. Постига я, когато е на 70 години. Явява се на изпит, справя се отлично и завършва теология в Търновския университет – степен бакалавър и магистър.
Докато учи, Лилия Димитрова продължава да издава книжки със стихове. Особено вдъхновение получава при посещение в Италия и така се появява книгата ѝ „Една приказна реалност”.
След това Лилия Димитрова се насочва към краезнанието, по Чудомировия път и по пътя на дядо си Георги Чорбаджийски, който също е събирал информация за село Турия. За духовния живот на родното им село тя е написала книгата „Китка босилек – елмазен пръстен” – стих от месна песен.
Последната си книга „С усмивка по житейския друм” пише, провокирана от неверните интерпретации за Чудомир, които чете в публичното пространство.
„Духът на село Турия ако не си усетил, никога не можеш да разбереш Чудомир. Затова започнаха да публикуват глупости по вестниците, което ме провокира да напиша новата си книга. Чудомир беше човек с изключителна любов към хората. Страшно много помагаше на младите литературни творци, на младите художници и музейни работници” – споделя Лилия Димитрова.
С помощта на председателя на фондация „Чудомир” Борис Кърчев, на кмета на Казанлък Галина Стоянова, на целия екип на Литературно-художествения музей „Чудомир”, книгата „С усмивка по житейския друм” излиза от печат.
Георги Чорбаджийски, братът на Чудомир, който е дядо на Лилия Димитрова, е водил дневник по време на Балканската война, в която е участвал, а нейният баща Димитър Подскочиев - на Дравската епопея. На база на техните записки е написала книгата „Сред зловещата песен на куршумите”.
Лилия Димитрова продължава да пише и подготвя нова книга, посветена на село Турия – родното място на Чудомир.
Венета Асенова | www.infoz.bg