Джуди Гарланд за лекарствата, алкохола, опитите за самоубийство и омразата си към Холивуд
Един от най-популярните, но в същото време и най-трагичните образи на Златен Холивуд е този на Джуди Гарланд. Актрисата, която става световноизвестна още в детска възраст, умира през 1969 година, едва на 47, вследствие на случайна свръхдоза. Тя така и не завършва мемоарите си...
Чрез тях иска да разкрие своята гледна точка за това как е експлоатирана от Холивуд. Иска да разкаже на света за безмилостната система в студиото Metro-Goldwyn-Mayer, която я засмуква на крехката 3-годишна възраст и от която така и не успява да се измъкне; да сподели на глас как са я тъпкали с хапчета за отслабване и със сънотворни; да развенчае вечните митове и лъжи за живота и любовта си.
През 1939 година, славата изстрелва Джуди Гарланд на върха с филма “Магьосникът от Оз”. Тогава тя е малко момиче в компанията на вярното си куче Тото. 20 години по-късно актрисата се е превърнала в призрак на предишната себе си, след 7-седмичен престой в болнично легло. Хипнотичните кафяви очи вече са малки тъмни петна, потънали в лицето ѝ. Някога известните крака и глезени са толкова дебели и натежали, че тя с мъка ги напъхва в обувките си. Тъкмо тогава, в края на 1959 година, издателят Бенет Сърф от Random House посещава Гарланд в стаята ѝ в Докторската болница в Манхатън, където тя се лекува от хепатит и цироза на черния дроб. Малко след това 37-годишната звезда подписва договор с него, а след това получава и аванс от 35 000 долара за очакваната автобиография.
Самата Джуди тогава обещава: “Ще бъде една дяволски добра книга - бестселър за вечни времена - пълна с хумор, сълзи, забава, емоции и любов. Много истории са изписани за мен, някои от тях невероятно изкривени,” казва Джуди от болничното си легло, допълвайки: “Тази книга ще оправи нещата.”
И по онова време тя наистина смята да го направи: “Смятам да говоря. Може би някой ще прочете книгата и може би някой ще научи поне малко от истината за така наречената легенда! Защото се предполага, че съм това - легенда”. Крещейки към диктофона, тя е готова да изобличи всички: “Не съм играчка, която можете да навиете и да поставите на сцената, за да ви изпее песните от концерта в Карнеги Хол, а после да я приберете в шкафа. Ще напиша книга и ще говоря, защото мога да правя и други неща, освен да пея. Не е нужно винаги да пея. Има нещо повече от песните... Има жена. Има три деца. Това съм аз! Аз съм изпълнена с живот. Исках да повярвам и положих адски усилия да пoвярвам в онази дъга, над която се опитах да мина, но не успях. Е, и какво от това?!”
Джуди има сериозни намерения за книгата. Прави записи на свои излияния и спомени и дори работи върху заглавието. Някои от идеите и са: “Пълна скука: Моят живот”, “Джуди”, “Дотук добре” и “А сега, дами и господа, госпожица Джуди Гарланд”. Тя споделя: “Когато си изживял живот като моя, когато си обичал и страдал и си бил ужасно щастлив и отчаяно тъжен, тогава разбираш, че никога няма да можеш да го напишеш. Може би първо трябва да умреш”.
Джуди Гарланд се връща в Лос Анджелис, за да се възстанови от боледуването си, но така и не завършва мемоарите си. По онова време третият ѝ съпруг, Сид Луфт, вече е заложил и проиграл парите от аванса на конните надбягвания в Ню Йорк. През 1966 година Гарланд опитва да сключи нова сделка за книгата със Сърф и Random House. Въпреки молбите си обаче тя не получава второ предложение, но така или иначе и не успява да напише повече от 65 страници от мемоарите си, в които иска да разкрие своята гледна точка за битките, които води от детска възраст и които я водят до безброй нервни кризи, опити за самоубийство, злоупотреба с лекарства и алкохол и в крайна сметка до ранната ѝ кончина.
“Винаги съм обичал Джуди Гарланд. Тя е една неустоима малка жена, но също така и една от най-трагичните в света. Сигурен съм, че някой ден ще сложи край на живота си”, пророчески казва тогава Сърф.
В памет на Джуди Гарланд, писателят Ранди Л. Шмид решава да довърши започнатото и събира нейните най-съкровени мисли в книгата “Джуди Гарланд за Джуди Гарланд, интервюта и срещи”. Той щателно проучва най-важните интервюта, правени с актрисата за вестници, списания и телевизия, и създава произведение, което издателите считат за най-близкото до автобиография. А ето и някои от най-запомнящите се кадри от лентата на живота на Джуди Гарланд, разкрити в изданието.
Родена с името Франсис Етел Гъм в семейството на водевилни актьори в Тенеси, Джуди Гарланд се качва на сцената, когато е на едва 2 години и половина. Заедно със сестрите си Мери Джейн и Дороти Вирджиния, тя пее хоровата партия на Jingle Bells, докато майка ѝ Етел им акомпанира на пианото. Следват нови представления във водевилния театър, училище по танци, първият ѝ дебют в късометражен филм от 1929 година и сценично изпълнение, заедно с легендата на водевила Джордж Джесъл.
През 1935 година амбициозният баща Франк Гъм завежда Франсис при студийния магнат Луис Б. Майер в центъра за подбор на актьори на Metro-Goldwin-Meyer. Именно тогава 13-годишната бъдеща Джуди Гарланд подписва своя договор, за да влезе във “фабриката за мечти”, в чийто продукт се превръща и остатъкът от живота ѝ.
Гарланд започва да учи заедно със звезди като Мики Руни, Ава Гарднър и Елизабет Тейлър. Не е в тяхната “лига” по красота, но пък те не могат да пеят като нея. Тя споделя: “Когато бях в Metro, бях на малко повече от 12 години и не знаеха какво да правят с мен, защото искаха или 5, или 18-годишни и нищо по средата. Да, но аз бях по средата, а също и малката Дийна Дърбин. Просто ходехме на училище всеки ден и се шляехме наоколо. Когато важните звезди имаха парти, се обаждаха в офиса за подбор и казваха: “Доведете онези две хлапета.” Завеждаха ни и чакахме с обслужващия персонал, докато ни повикат в залата, където трябваше да играем. Никога обаче не получавахме пари. Даваха ни купа сладолед и при това винаги разтопен.”
Джуди Гарланд участва във филми, в които се пее и танцува, и винаги е близо до всички големи звезди на студиото - Норма Шиърър, Кларк Гейбъл, Робърт Тейлър, Мирна Лой, Катрин Хепбърн и Джоан Крофърд.
Проблемът идва, когато по време на пубертета теглото на невръстната актриса започва да нараства и шефовете на студиото я пришпорват да приема стимуланти, за да отслабне: “Даваха ни хапчета. После ни водеха в болницата към студиото и ни натъпкваха със сънотворни. След четири часа ни събуждаха и пак ни даваха стимуланти... Ето така работехме и ето така отслабвахме! Ето така ни побъркаха! И ето така изгубихме връзката...”
Налага се Джуди да отслабне още по-драстично, когато студиото ѝ съобщава, че е избрана за ролята на Дороти в “Магьосникът от Оз” през 1938 година. Тя го прави, след което всички списания за кино започват да публикуват клюки за диетата ѝ, както и изфабрикувана история за любовна връзка между нея и нейния колега дете звезда Мики Руни. Metro-Goldwin-Meyer пускат нереална информация за нещата, които тя харесва или не харесва, за любимите ѝ храни и вълчия ѝ апетит и за физическите ѝ дейности, като например карането на мотор.
Самата Джуди Гарланд всячески се опитва да води нормален живот, въпреки че е звезда на 16 години. Но уви, животът ѝ далеч не е нормален. За децата звезди се създава детство заместител. При Джуди това унищожава всяка надежда за намиране на корени и стабилност, които биха могли да компенсират самотното детство, прекарано в изолация, както и ранната смърт на баща ѝ.
В продължение на 14 години Джуди работи за Metro-Goldwin-Meyer шест дни седмично с по 18 до 24-часови снимачни сесии, а животът ѝ е изложен на показ и лишен от нормални приятелства: “Нищо чудно, че бях странна. Представете си как скачах от леглото и се втурвах към лекарския кабинет, лягах на скъсаната кожена кушетка и разказвах за проблемите си на един недочуващ старец, който ми отговаряше с неразбираем акцент, а после пак се втурвах към Metro, за да снимам любовни сцени с Мики Руни”.
Всъщност Гарланд и Руни стават силна двойка, при това не само на екрана, и си партнират във филми през 30-те и 40-те години на XX век. Тъкмо по този повод Джуди е бясна на студиото за това, че изнася в публичното пространство информация за романтичната им връзка в реалния живот.
Звездата на Гарланд изгрява, но по онова време Ава Гарднър и Елизабет Тейлър са все още по-известни: “Джуди беше машина за пари, много успешна, но тя беше грозното патенце. Мисля, че това имаше опустошително въздействие върху емоционалното ѝ развитие за дълго време. Всъщност, струва ми се, че това продължи вечно,” казва Чарлс Уолтърс, който режисира много от филмите с участието на детето звезда.
След успеха на “Магьосникът от Оз” през 1940 година, песента “Над дъгата” става топ хит, а Гарланд смята, че е срещнала съвършената си половинка - 29-годишният музикант Арти Шоу. Тъкмо по онова време обаче наивната актриса прочита в клюкарска статия за забежка на Шоу с Лана Търнър. Тогава тя слага край на връзката и, въпреки че първоначално е сломена, успява да го превъзмогне и започва да излиза с музиканта Дейвид Роуз.
Те заедно избягват в Лас Вегас през юли 1941 година и се женят там, но бракът им продължава само две години. Джуди отдава раздялата на междуличностен конфликт и на това, че тя е още много млада. Омъжва се отново 2 години по-късно, през юни 1945, когато се влюбва в режисьора Винсънт Минели, който я режисира във филма “Посрещни ме в Сейнт Луис”. Бързо забременява с първото си дете, Лайза. Страхувайки се, че няма да бъде добра съпруга и майка, също като собствената си такава, Джуди се подлага на терапия: “В опит да разбера защо никога не съм могла да се сближа с хората, преминах серия от психоаналитични сеанси. Сигурна съм, че психоанализата е помогнала на много хора, но при мен действаше така, сякаш взимах силно лекарство за болест, която нямах. Това просто ме разкъсваше.”
Обратно в студиото, тя се връща в двойнствения свят, където фантазията се сблъсква с реалността: “Когато имаш договор с някое студио, рекламният им отдел започва да публикува неща за теб, които четеш с недоумение. Казваш си - за мен ли говорят? Не ми харесва обсебването на личния ми живот. Човек трябва да има собствена идентичност. А когато си звезда, това буквално е невъзможно”.
Джуди признава, че още от детството си винаги е била чувствителна и че винаги е имала проблем с безсънието: “На моменти бях като ходеща реклама на сънотворни. Въпреки че лекарствата се предписват от лекари, както беше и при мен, те ужасно напрягат нервната система. Имах проблеми със студиото, а физическото ми състояние никак не ми помагаше”.
Актрисата е под огромно напрежение - почти веднага след раждането прави пет поредни филма, а бракът ѝ с Минели не върви по вода. Затова тя напуска Metro-Goldwin-Meyer и прекарва следващите 8 месеца в болница в Бостън, след като получава нервна криза и прави опит за самоубийство, като си прерязва вените. Шефът на студиото Луис Б. Майер плаща сметката за лечението ѝ и я приканва да се върне в Холивуд. Гарланд скача право на снимачната площадка за репетициите на филма “Кралска сватба” - музикална комедия от 1951 година, в която играят Фред Астер и Джейн Пауъл.
Скоро след завръщането си обаче Джуди вече е нервна и раздразнителна: “Чувствах се унижена и нежелана. Цялата ми нова надежда се изпари и пред себе си виждах само още повече объркване. Исках да залича и бъдещето, и миналото. Не исках повече да живея. Исках да нараня себе си и другите. И дори когато стоях в банята със счупена чаша в ръка, а Винсънт и секретарката ми Тъли чукаха на вратата, знаех, че не мога да реша проблемите си като избягам - и точно това те убива.”
Бракът приключва и Гарланд разкрива, че е много нервна и болна и непрекъснато се налага да вика лекар. Metro-Goldwin-Meyer най-накрая я освобождават от договора и тя става свободен агент. Новата ѝ любов, продуцентът Сидни Луфт, идва като спасител и през 1952 година става неин съпруг номер три. Заедно продуцират филма “Роди се звезда”, който жъне голям успех и за кратък момент изглежда, че актрисата се стабилизира.
Но трудният брак приключва три години по-късно, след раждането на две деца - Лорна и Джоузеф. След това Гарланд има още двама съпрузи. През 1965 година се жени за Марк Херън, актьор и рекламен агент на турнетата ѝ. Бракът продължава шест месеца. Петият ѝ съпруг, музикантът Мики Дийнс, е човекът, който през юни 1969 година я намира мъртва в банята на апартамента, нает от тях в Лондон. Тогава тя е на 47 години и се смята, че е взела случайно свръхдоза барбитурати.
Джуди Гарланд винаги е била убедена, че студиото я е тласнало надолу по пътя към зависимостта от лекарства. Тя мрази Холивуд: “Мразя слънцето. В продължение на 35 години всяка сутрин поглеждам през прозореца и то е там, винаги едно и също. И не обичам басейни. Но останах там и не зная защо, може би си мислех, че това е моят дом”.
Гергана Няголова | www.infoz.bg
