Джуди Гарланд за лекарствата, алкохола, опитите за самоубийство и омразата си към Холивуд

Един от най-популярните, но в същото време и най-трагичните образи на Златен Холивуд е този на Джуди Гарланд. Актрисата, която става световноизвестна още в детска възраст, умира през 1969 година, едва на 47, вследствие на случайна свръхдоза. Тя така и не завършва мемоарите си...

Чрез тях иска да разкрие своята гледна точка за това как е експлоатирана от Холивуд. Иска да разкаже на света за безмилостната система в студиото Metro-Goldwyn-Mayer, която я засмуква на крехката 3-годишна възраст и от която така и не успява да се измъкне; да сподели на глас как са я тъпкали с хапчета за отслабване и със сънотворни; да развенчае вечните митове и лъжи за живота и любовта си.

Judy GarlandПрез 1939 година, славата изстрелва Джуди Гарланд на върха с филма “Магьосникът от Оз”. Тогава тя е малко момиче в компанията на вярното си куче Тото. 20 години по-късно актрисата се е превърнала в призрак на предишната себе си, след 7-седмичен престой в болнично легло. Хипнотичните кафяви очи вече са малки тъмни петна, потънали в лицето ѝ. Някога известните крака и глезени са толкова дебели и натежали, че тя с мъка ги напъхва в обувките си. Тъкмо тогава, в края на 1959 година, издателят Бенет Сърф от Random House посещава Гарланд в стаята ѝ в Докторската болница в Манхатън, където тя се лекува от хепатит и цироза на черния дроб. Малко след това 37-годишната звезда подписва договор с него, а след това получава и аванс от 35 000 долара за очакваната автобиография.

Самата Джуди тогава обещава: “Ще бъде една дяволски добра книга - бестселър за вечни времена - пълна с хумор, сълзи, забава, емоции и любов. Много истории са изписани за мен, някои от тях невероятно изкривени,” казва Джуди от болничното си легло, допълвайки: “Тази книга ще оправи нещата.”

И по онова време тя наистина смята да го направи: “Смятам да говоря. Може би някой ще прочете книгата и може би някой ще научи поне малко от истината за така наречената легенда! Защото се предполага, че съм това - легенда”. Крещейки към диктофона, тя е готова да изобличи всички: “Не съм играчка, която можете да навиете и да поставите на сцената, за да ви изпее песните от концерта в Карнеги Хол, а после да я приберете в шкафа. Ще напиша книга и ще говоря, защото мога да правя и други неща, освен да пея. Не е нужно винаги да пея. Има нещо повече от песните... Има жена. Има три деца. Това съм аз! Аз съм изпълнена с живот. Исках да повярвам и положих адски усилия да пoвярвам в онази дъга, над която се опитах да мина, но не успях. Е, и какво от това?!”

Джуди има сериозни намерения за книгата. Прави записи на свои излияния и спомени и дори работи върху заглавието. Някои от идеите и са: “Пълна скука: Моят живот”, “Джуди”, “Дотук добре” и “А сега, дами и господа, госпожица Джуди Гарланд”. Тя споделя: “Когато си изживял живот като моя, когато си обичал и страдал и си бил ужасно щастлив и отчаяно тъжен, тогава разбираш, че никога няма да можеш да го напишеш. Може би първо трябва да умреш”.

Джуди Гарланд се връща в Лос Анджелис, за да се възстанови от боледуването си, но така и не завършва мемоарите си. По онова време третият ѝ съпруг, Сид Луфт, вече е заложил и проиграл парите от аванса на конните надбягвания в Ню Йорк. През 1966 година Гарланд опитва да сключи нова сделка за книгата със Сърф и Random House. Въпреки молбите си обаче тя не получава второ предложение, но така или иначе и не успява да напише повече от 65 страници от мемоарите си, в които иска да разкрие своята гледна точка за битките, които води от детска възраст и които я водят до безброй нервни кризи, опити за самоубийство, злоупотреба с лекарства и алкохол и в крайна сметка до ранната ѝ кончина.

“Винаги съм обичал Джуди Гарланд. Тя е една неустоима малка жена, но също така и една от най-трагичните в света. Сигурен съм, че някой ден ще сложи край на живота си”, пророчески казва тогава Сърф.

Judy Garland on Judy GarlВ памет на Джуди Гарланд, писателят Ранди Л. Шмид решава да довърши започнатото и събира нейните най-съкровени мисли в книгата “Джуди Гарланд за Джуди Гарланд, интервюта и срещи”. Той щателно проучва най-важните интервюта, правени с актрисата за вестници, списания и телевизия, и създава произведение, което издателите считат за най-близкото до автобиография. А ето и някои от най-запомнящите се кадри от лентата на живота на Джуди Гарланд, разкрити в изданието.

Родена с името Франсис Етел Гъм в семейството на водевилни актьори в Тенеси, Джуди Гарланд се качва на сцената, когато е на едва 2 години и половина. Заедно със сестрите си Мери Джейн и Дороти Вирджиния, тя пее хоровата партия на Jingle Bells, докато майка ѝ Етел им акомпанира на пианото. Следват нови представления във водевилния театър, училище по танци, първият ѝ дебют в късометражен филм от 1929 година и сценично изпълнение, заедно с легендата на водевила Джордж Джесъл.

През 1935 година амбициозният баща Франк Гъм завежда Франсис при студийния магнат Луис Б. Майер в центъра за подбор на актьори на Metro-Goldwin-Meyer. Именно тогава 13-годишната бъдеща Джуди Гарланд подписва своя договор, за да влезе във “фабриката за мечти”, в чийто продукт се превръща и остатъкът от живота ѝ.

Гарланд започва да учи заедно със звезди като Мики Руни, Ава Гарднър и Елизабет Тейлър. Не е в тяхната “лига” по красота, но пък те не могат да пеят като нея. Тя споделя: “Когато бях в Metro, бях на малко повече от 12 години и не знаеха какво да правят с мен, защото искаха или 5, или 18-годишни и нищо по средата. Да, но аз бях по средата, а също и малката Дийна Дърбин. Просто ходехме на училище всеки ден и се шляехме наоколо. Когато важните звезди имаха парти, се обаждаха в офиса за подбор и казваха: “Доведете онези две хлапета.” Завеждаха ни и чакахме с обслужващия персонал, докато ни повикат в залата, където трябваше да играем. Никога обаче не получавахме пари. Даваха ни купа сладолед и при това винаги разтопен.”

Джуди Гарланд участва във филми, в които се пее и танцува, и винаги е близо до всички големи звезди на студиото - Норма Шиърър, Кларк Гейбъл, Робърт Тейлър, Мирна Лой, Катрин Хепбърн и Джоан Крофърд.

Проблемът идва, когато по време на пубертета теглото на невръстната актриса започва да нараства и шефовете на студиото я пришпорват да приема стимуланти, за да отслабне: “Даваха ни хапчета. После ни водеха в болницата към студиото и ни натъпкваха със сънотворни. След четири часа ни събуждаха и пак ни даваха стимуланти... Ето така работехме и ето така отслабвахме! Ето така ни побъркаха! И ето така изгубихме връзката...”

Налага се Джуди да отслабне още по-драстично, когато студиото ѝ съобщава, че е избрана за ролята на Дороти в “Магьосникът от Оз” през 1938 година. Тя го прави, след което всички списания за кино започват да публикуват клюки за диетата ѝ, както и изфабрикувана история за любовна връзка между нея и нейния колега дете звезда Мики Руни. Metro-Goldwin-Meyer пускат нереална информация за нещата, които тя харесва или не харесва, за любимите ѝ храни и вълчия ѝ апетит и за физическите ѝ дейности, като например карането на мотор.

Самата Джуди Гарланд всячески се опитва да води нормален живот, въпреки че е звезда на 16 години. Но уви, животът ѝ далеч не е нормален. За децата звезди се създава детство заместител. При Джуди това унищожава всяка надежда за намиране на корени и стабилност, които биха могли да компенсират самотното детство, прекарано в изолация, както и ранната смърт на баща ѝ.

В продължение на 14 години Джуди работи за Metro-Goldwin-Meyer шест дни седмично с по 18 до 24-часови снимачни сесии, а животът ѝ е изложен на показ и лишен от нормални приятелства: “Нищо чудно, че бях странна. Представете си как скачах от леглото и се втурвах към лекарския кабинет, лягах на скъсаната кожена кушетка и разказвах за проблемите си на един недочуващ старец, който ми отговаряше с неразбираем акцент, а после пак се втурвах към Metro, за да снимам любовни сцени с Мики Руни”.

Всъщност Гарланд и Руни стават силна двойка, при това не само на екрана, и си партнират във филми през 30-те и 40-те години на XX век. Тъкмо по този повод Джуди е бясна на студиото за това, че изнася в публичното пространство информация за романтичната им връзка в реалния живот.

Judy GarlandЗвездата на Гарланд изгрява, но по онова време Ава Гарднър и Елизабет Тейлър са все още по-известни: “Джуди беше машина за пари, много успешна, но тя беше грозното патенце. Мисля, че това имаше опустошително въздействие върху емоционалното ѝ развитие за дълго време. Всъщност, струва ми се, че това продължи вечно,” казва Чарлс Уолтърс, който режисира много от филмите с участието на детето звезда.

След успеха на “Магьосникът от Оз” през 1940 година, песента “Над дъгата” става топ хит, а Гарланд смята, че е срещнала съвършената си половинка - 29-годишният музикант Арти Шоу. Тъкмо по онова време обаче наивната актриса прочита в клюкарска статия за забежка на Шоу с Лана Търнър. Тогава тя слага край на връзката и, въпреки че първоначално е сломена, успява да го превъзмогне и започва да излиза с музиканта Дейвид Роуз.

Те заедно избягват в Лас Вегас през юли 1941 година и се женят там, но бракът им продължава само две години. Джуди отдава раздялата на междуличностен конфликт и на това, че тя е още много млада. Омъжва се отново 2 години по-късно, през юни 1945, когато се влюбва в режисьора Винсънт Минели, който я режисира във филма “Посрещни ме в Сейнт Луис”. Бързо забременява с първото си дете, Лайза. Страхувайки се, че няма да бъде добра съпруга и майка, също като собствената си такава, Джуди се подлага на терапия: “В опит да разбера защо никога не съм могла да се сближа с хората, преминах серия от психоаналитични сеанси. Сигурна съм, че психоанализата е помогнала на много хора, но при мен действаше така, сякаш взимах силно лекарство за болест, която нямах. Това просто ме разкъсваше.”

Обратно в студиото, тя се връща в двойнствения свят, където фантазията се сблъсква с реалността: “Когато имаш договор с някое студио, рекламният им отдел започва да публикува неща за теб, които четеш с недоумение. Казваш си - за мен ли говорят? Не ми харесва обсебването на личния ми живот. Човек трябва да има собствена идентичност. А когато си звезда, това буквално е невъзможно”.

Джуди признава, че още от детството си винаги е била чувствителна и че винаги е имала проблем с безсънието: “На моменти бях като ходеща реклама на сънотворни. Въпреки че лекарствата се предписват от лекари, както беше и при мен, те ужасно напрягат нервната система. Имах проблеми със студиото, а физическото ми състояние никак не ми помагаше”.

Актрисата е под огромно напрежение - почти веднага след раждането прави пет поредни филма, а бракът ѝ с Минели не върви по вода. Затова тя напуска Metro-Goldwin-Meyer и прекарва следващите 8 месеца в болница в Бостън, след като получава нервна криза и прави опит за самоубийство, като си прерязва вените. Шефът на студиото Луис Б. Майер плаща сметката за лечението ѝ и я приканва да се върне в Холивуд. Гарланд скача право на снимачната площадка за репетициите на филма “Кралска сватба” - музикална комедия от 1951 година, в която играят Фред Астер и Джейн Пауъл.

Скоро след завръщането си обаче Джуди вече е нервна и раздразнителна: “Чувствах се унижена и нежелана. Цялата ми нова надежда се изпари и пред себе си виждах само още повече объркване. Исках да залича и бъдещето, и миналото. Не исках повече да живея. Исках да нараня себе си и другите. И дори когато стоях в банята със счупена чаша в ръка, а Винсънт и секретарката ми Тъли чукаха на вратата, знаех, че не мога да реша проблемите си като избягам - и точно това те убива.”

Бракът приключва и Гарланд разкрива, че е много нервна и болна и непрекъснато се налага да вика лекар. Metro-Goldwin-Meyer най-накрая я освобождават от договора и тя става свободен агент. Новата ѝ любов, продуцентът Сидни Луфт, идва като спасител и през 1952 година става неин съпруг номер три. Заедно продуцират филма “Роди се звезда”, който жъне голям успех и за кратък момент изглежда, че актрисата се стабилизира.

Но трудният брак приключва три години по-късно, след раждането на две деца - Лорна и Джоузеф. След това Гарланд има още двама съпрузи. През 1965 година се жени за Марк Херън, актьор и рекламен агент на турнетата ѝ. Бракът продължава шест месеца. Петият ѝ съпруг, музикантът Мики Дийнс, е човекът, който през юни 1969 година я намира мъртва в банята на апартамента, нает от тях в Лондон. Тогава тя е на 47 години и се смята, че е взела случайно свръхдоза барбитурати.

Джуди Гарланд винаги е била убедена, че студиото я е тласнало надолу по пътя към зависимостта от лекарства. Тя мрази Холивуд: “Мразя слънцето. В продължение на 35 години всяка сутрин поглеждам през прозореца и то е там, винаги едно и също. И не обичам басейни. Но останах там и не зная защо, може би си мислех, че това е моят дом”.

infoz autor Гергана Няголова | www.infoz.bg

24 mai
Нека носим с гордост в сърцата си великото дело на първоучителите, да съхраним за поколенията традициите и любовта към знанието и с оптимизъм да погледнем към бъдещето!
Да ни е честит най-светлият празник 24 май, да ни е честита писмеността!

Живко Тодоров
Кмет на община Стара Загора

jazz stara zagora 24