В организма ни постоянно се осъществяват регулация и контрол на хормонална основа на много нива. Хормоните въздействат върху всеки един процес в човешкото тяло и някои от тях имат значима връзка с храната.

Видове хормони в човешкото тяло

Що се отнася до видове хормони в организма, свързани с храната, то те са няколко главни вида:

• Лептин
• Грелин
• Инсулин
• Глюкагон

Инсулин и глюкагон

Веднага, след като в организма ни постъпи храна, започва да се отделя инсулин. Той отговаря за навлизането на глюкозата в клетките, главно в черния дроб, мастната и мускулна тъкан, където тя се съхранява под формата на гликоген – основна запасна молекула на глюкоза. При гладуване, когато в кръвта циркулира по-малко глюкоза, от панкреаса се отделя друг хормон – глюкагон, който отговаря за разграждане на гликогена и навлизане на глюкоза в кръвта от депата ѝ в черния дроб, мастната тъкан и мускулите, откъдето вече може да се приеме от други видове клетки в организма.

От особен интерес, обаче, са някои други хормони, а именно...

Лептин и грелин

Лептинът е така нареченият хормон на ситостта. След като в организма ни постъпи храна и в тялото ни има достатъчно енергия, от мастната тъкан се освобождава хормонът на ситостта – лептин. Той сигнализира на мозъка ни, че в момента имаме достатъчно хранителни вещества и може да се прекрати приемът на храна.

От друга страна, имаме и хормон на апетита – грелин. Той отговаря за чувството на глад. Когато в организма ни няма достатъчно хранителни вещества, когато стомахът ни е празен, той освобождава грелин, който сигнализира на мозъчните клетки и започваме да изпитваме усещането на глад.

Намаляване на теглото и връзката му с хормоните

При загуба на килограми, губим предимно мастна тъкан. Това, от своя страна, води до по-малък синтез на лептин и, съответно, до по-голяма освобождаване на грелин. Поради тази причина често в кратък период след сваляне на тегло се наблюдава връщането му обратно. Факторите зад това обстоятелство са намаляване усещането за ситост и увеличаване усещането за глад.

При състояния на гладуване и намален прием на храна, нивата на грелин се увеличават. Съответно, когато спазваме диета, гладуването често води до повишен апетит, като следствие от увеличеното количество хормон на глада. Горепосочените два фактора могат да затруднят усилията ни да свалим килограми и дори да ни попречат да осъществим целите си.

Резистентност към лептин

Макар гореописаното да посочва, че би могло излишъкът от мастна тъкан да означава достатъчна секреция на хормона на ситостта, че да намали и апетита ни, то в голяма част от случаите това не става. Причината е нещо, наречено резистентност към лептина. Това, на свой ред, означава, че дори при излишък на мастна тъкан и лептин, който би трябвало да потиска апетита, всъщност продължаваме да усещаме същото чувство на глад. Което, разбира се, води до прием на повече храна и допълнително натрупване на мастна тъкан. Мозъкът не успява съответно да разчете сигналите и, в някои случаи, този неуспех в разчитането им може да доведе дори до допълнително повишено чувство за глад. Което, разбира се, води до порочния кръг на увеличаване на апетита, заедно със затлъстяването.

  www.infoz.bg