Стара Загора отбелязва 148 години от повторното Освобождение на града

На 13 януари 2026 г. се навършват 148 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. По този повод Община Стара Загора и Старозагорската митрополия организират възпоменателни събития. От 11:00 часа в Енорийски храм „Света Троица“ ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, руски воини и мирни граждани.

Панихидата ще бъде отслужена от Негово Преосвещенство Маркианополски епископ Богослов.

В навечерието на годишнината, на 12 януари 2026 г. от 17:30 часа в Художествена галерия – Стара Загора, ще се проведат историческа беседа и концерт, посветени на събитието.

На 22 юли 1877 г. град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и руските войски, водени от генералите Гурко и Столетов, са тържествено посрещнати в града на 23 юли 1877 г. На следващия ден е избрана привременна комисия с председател учителя, поет и общественик Петко Р. Славейков.

Радостта от освобождението е кратка. Сюлейман паша отдава особено значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва четиридесетхилядния си корпус към града. Решителната битка между двете армии се състои на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора бойното си кръщение получават Самарското знаме и Българското опълчение. В сраженията геройски загива и командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След продължителните боеве войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Част от населението на Стара Загора, заедно с хора, дошли от околните села, напуска града, следвайки армията. Онези, които не успяват да се изтеглят, са зверски избити. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османските войски. В четирите църкви на Стара Загора са избити хиляди души от мирното население, а много млади жени и деца са отвлечени в робство.

По различни сведения при събитията загиват около 14 500 българи от града и околните села. Не са пощадени дори хората, потърсили спасение в православните храмове. Освирепели от оказаната съпротива, османските войски извършват масови кланета и опожаряват Ески Загра. В продължение на пет месеца градът остава под тяхно владение. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде има купища от тела. Властите правят безуспешни опити да ги погребат. Мъченически загиналите жители на Стара Загора и на околните села, потърсили убежище в града, остават непогребани, а костите им дълго време белеят по улиците.

Въпреки тежката зима на 1877 г. руските войски предприемат настъпление и на 10 декември пада обсаденият Плевен. След това руската армия, проявявайки героизъм и себеотрицание, успешно преминава старопланинските проходи. В началото на януари 1878 г. под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк-Мирски и М. Скобелев руските войски разгромяват лагера на османската армия при Шипка – Шейново. Частите преминават бързо през Подбалканското поле, като водят сражения с остатъците от османските сили.

На 13 януари 1878 г. руските войски повторно освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на населението. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, оцеляла в петмесечния ад след опожаряването на града. За нейните страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877 – 1878 год.“

След повторното освобождение започва бавното и мъчително възстановяване на Стара Загора от руините, за да достигне градът до днешния си облик, познат на съвременниците.