Срещата на Путин с Тръмп - две гледни точки

Какво Путин ще предложи на Тръмп при срещата на двамата президенти на 16 юли 2018 г. в Хелзинки? Двамата президенти ще разговарят за горещите теми, свързани с Иран, Сирия, икономическите различия с Китай, ядрените оръжия... Вероятни са и темите свързани със Северна Корея и Украйна... А необявените публично - също ще са знак.

Доналд Тръмп и Владимир Путин ще се срещнат утре в президентския дворец във финландската столица Хелзинки, където през 1990 г. разговаряха техните предшественици Джордж Буш и Михаил Горбачов. Тръмп и Путин са се срещали два пъти досега по време на международни форуми, но това ще е първата им самостоятелна среща.

Ден преди срещата президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред телевизия Си Би Ес, че не очаква негативни последици от срещата си с руския лидер Владимир Путин. "Според мен срещите са нещо продуктивно. Вярвам, че са полезни срещите с Русия, Китай, Северна Корея. Нищо лошо няма да излезе от това, а може да излезе и нещо хубаво" - е казал Тръмп. Американският лидер добавя, че няма големи очаквания за конкретни резултати от срещата с Путин. "Не мога да кажа какво ще стане, но мога да разкажа за какво ще питам. Ще видим какво ще излезе от тази работа" - допълва Тръмп.

Двамата президенти преговаряха за пръв път на 7 юли 2017 г. в кулоарите на Г-20 в Хамбург. През ноември 2017 г. Путин и Тръмп разговаряха по време на форум във Виетнам и одобриха съвместно изявление във връзка със Сирия. Откакто американският лидер встъпи в длъжност преди година и половина, двамата с руския държавен глава са провели и няколко разговора по телефона.

Русия няма да тръгне да спасява Иран в конфликта му със САЩ и Израел. Това обаче вече го знаят и във Вашингтон. Путин може да се споразумее с Тръмп, но само ако има какво да предложи в замяна, коментира Константин Егерт.

Предстоящата на 16 юли среща в Хелзинки ще даде шанс на Владимир Путин да установи стабилен личен контакт с Доналд Тръмп. И най-вероятно това ще успее. Владимир Путин е добър психолог и умее да се нагажда към събеседниците си. Освен това в Москва разбраха, че Доналд Тръмп вероятно ще изкара два мандата в Белия дом. Така че в близките шест и половина години официална Москва няма да има друг събеседник във Вашингтон и ще трябва да се настрои за такъв сценарий.

Vladimir Putin Donald TrumpДоналд Тръмп е настроен положително. Американският президент сам поиска тази среща. Той изпитва симпатии към едноличните лидери, които не свързват своите решения с парламентарната демокрация. Доналд Тръм явно е настроен положително, защото евентуален провал на срещата на върха ще бъде сериозен удар по неговото самолюбие. Ако съдим по многото публикации на симпатизиращите на Тръмп медии в навечерието на приключилата среща на върха на НАТО, Белият дом се е съсредоточил върху две основни заплахи в сферата на сигурността - Китай и Иран. Медиите определят Русия като икономически и демографски слаба страна, която не може да бъде сериозно предизвикателство за САЩ.

За Тръмп главна тема на срещата са отношенията между Москва и Техеран. Американският президент ще се опита да убеди Владимир Путин да се откаже от сътрудничеството си с Иран, най-малкото в Сирия. Израелският вестник "Аарец", който обичайно е добре информиран, писа, че премиерът Бенямин Нетаняху е предлагал сделка на Кремъл: вие уговаряте иранците да се изтеглят от Сирия, а ние можем да се опитаме да убедим американците да отменят или поне да отслабят санкциите срещу руските компании и юридически лица. Схемата явно се е провалила. Москва никога няма да даде такива гаранции по простата причина, че влиянието ѝ върху техеранските молли е твърде ограничено. Може би Москва ще успее да убеди иранците да се изтеглят по-далеч от контролираните от Израел Голански възвишения, но това е всичко, което реално може да стори Путин. И в това се корени основният бъдещ проблем в отношенията на Кремъл с Вашингтон. Тръмп, който се смята за "майстор на сделките", търси преди всичко конкретна изгода. Ако съдим по амбициите на неговата администрация, нещо повече могат да предложат само силните и влиятелни глобални партньори.

Какво може и какво не може Путин? Външна политика на Русия се гради на три основни принципа: поддържане на благоприятни външни условия за максимално дългото запазване на вътрешния политически режим, отстояване на зоните на "привилигерованите интереси" в постсъветското пространство и създаване на максимален брой проблеми на западните страни, за да ги принуди да обърнат внимание на позицията на Москва и да разговарят с нея като равен с равен. Тази тактика прилича повече на тактиката на регионална сила, отколкото на глобален играч.

Може ли Кремъл да убеди китайците да не крадат чужда интелектуална собственост? Не. Способен ли е да убеди теократичния режим в Техеран да се откаже от ядрената си програма и да престане да заплашва Израел? Не. Може ли Москва да успее да докаже убедително на Ким Чен-ун, че е по-добре да изпълни изискванията на Вашингтон и бързо да се разоръжи? Също не. Дори и по отношение на украинския въпрос руското ръководство не може да стори нищо, въпреки че Путин държи много добри карти в ръцете си. Руското ръководство е убедено, че Киев трябва да направи първата крачка. А реализацията на Минските споразумения за всяко едно украинско правителство е равнозначна на политическо самоубийство. Така че и тук всичко е в задънена улица.

Освен всичко това украинската тематика е в компетенциите на Конгреса. И тук Доналд Тръмп не може да направи нищо. Той би искал по-скоро да забрави цялата тази история. Според него, тя е била замислена от омразния му предшественик Барак Обама. За негово съжаление обаче на Капитолийския хълм не се забелязват никакви признаци за смекчаване на санкциите срещу Русия. Независимо от изказванията на някои сенатори като Рон Джонсън за неефективността на санкционния режим. Освен това Вашингтон се отнася много сериозно към темата за руската намеса в американските президентски избори. И подозренията срещу Москва няма да отшумят толкова скоро, ако въобще отшумят някога.

Така че от срещата на върха в Хелзинки не бива да чакаме някакви драматични решения. Общият резултат ще бъде по-скоро скромен, но благоприятен за Кремъл. Възможно е двамата президенти да се договорят за откриване на закритите консулства в двете стани и за консултации по въпроса за ядреното разоръжаване. По същия начин двамата ще отделят Крим и Донбас в отделно досие, по което няма и не се предвижда съгласие. Путин сигурно ще намекне, че ще спазва неутралитет в конфликта на САЩ и Израел с Иран и няма да защитава иранските "съюзници", въпреки че във Вашингтнон отдавна са наясно с това. По останалите теми двамата ще обявят, че са се договорили за "продължаване на консултациите".

По принцип сегашната американска администрация би била готова да остави Кремъл на мира, при положение че официална Москва на свой ред престане да създава проблеми на Белия дом. Това обаче предполага Путин да се откаже от ключовия елемент на своята политика и от имиджа си на световен шампион по политическа непредсказуемост, любител на силови решения и основен борец срещу политиката на САЩ за смяна на режими. Ако руският президент е готов на такава стъпка, отношенията му със САЩ могат да станат много по-стабилни и предсказуеми. Ако ли пък не, срещата на върха в Хелзинки ще стане вечното оправдание за двамата лидери под мотото: "Аз бях склонен към компромис, но Тръмп (Путин) не пожела да промени позицията си".

* * *

Путин или Тръмп: Победителят е ясен отсега... За какво му е на Тръмп тази среща с Путин? Никак не е трудно да се отгатне още отсега, пише кореспондентът на Дойче Веле в САЩ Миодраг Сорич. Ето аргументите му.

Какво може да постигне Доналд Тръмп на срещата си с Владимир Путин? Малко. Русия няма да се изтегли от Крим, ще продължи да подкрепя бунтовниците в Източна Украйна, както и президента Асад и иранските войски в Сирия. Тръмп така и няма да успее да промени путиновото "Russia first".

Затова пък президентът на Русия може да очаква доста повече от срещата си с Тръмп. Ако двамата съвместно обсъдят ядреното разоръжаване, това би показало на целия свят двама политици, които разговарят като равен с равен. А това ще е точка в полза на Путин, независимо дали ще постигнат някакъв резултат или не.

В същото време подобна среща на върха, проведена точно в сегашния момент, би помогнала на Путин да внесе допълнителен разкол в западния лагер. Целта на Великобритания да доведе Русия до международно изолация след аферата „Скрипал“ би се оказала провалена не от кого да е, а тъкмо от Големия брат отвъд Атлантика. Украинците също ще се почувстват излъгани, ако не и направо предадени от САЩ. А Киев ще е принуден да си признае, че Вашингтон винаги го е подкрепял със силни думи, но много рядко с пари. Путин може и да се съгласи на някакви отстъпки по отношение на конфликта в Украйна, но само ако в замяна на това американците прекратят съпротивата си срещу изграждането на газопровода "Северен поток - 2".

Какви ще са последствията? САЩ несъмнено ще запазят санкциите си срещу Русия и след срещата на двамата лидери. По чисто процедурни причини Американският конгрес не може да ги отмени от днес за утре. А на конгресмените в момента им липсва и нужната за това политическа воля.

Защо му е тогава на Тръмп тази среща с Путин? От една страна той иска да изпълни предизборните си обещания, сред които фигурираше и подобряването на отношенията с Русия. От друга страна Тръмп явно се нуждае от подобни политически инсценировки, с които да напомпа допълнително личното си его. Подобно себелюбие автократите винаги използват в своя полза. Севернокорейският диктатор Ким Чен-ун, например, де факто не направи никакви отстъпки пред американците, но Тръмп се постара да представи срещата си с него като исторически успех. Путин със сигурност е регистрирал това и ще действа по същия начин.

www.infoz.bg  www.infoz.bg (по материали на Дойче Веле)