Резерват „Торфено бранище“ съхранява историята на растителността на Витоша

Резерват „Торфено бранище“ съхранява историята на растителността на Витоша

Резерват „Торфено бранище” e разположен върху северния склон на Витоша, между 1750 и 2290 метра надморска височина, и обхваща голяма част от територията на Витошкото плато. От него водят началото си Владайската и Боянската река. Обявен е за резерват през 1935 г. Общата му площ е 784 хектара.

Той съхранява най-значителния за България комплекс от високопланински торфища, както и свързаната с тях мъхова и влаголюбива растителност.

Образуването на торфа е започнало преди повече от 1500 години. Сега дебелината на торфената покривка достига до 2 м, като продължава да нараства с около 1 мм годишно. В торфените слоеве е „записана“ историята на развитието на растителността в планината. При образуването им в тях е попадал и тичинков прашец – полен от цъфтежа на висшите растения от околните гори. При анализа на открития днес в торфа прашец е установено, че голяма част от него принадлежи на видове, които и сега се срещат във витошките гори – смърч, бял бор, ела и бук. Това е доказателство, че съставът на горите от високата част на Витоша не се е променил след ледниковия период, а само в количествено съотношение между видовете.

По структура торфът притежава водозадържащи свойства. Проникващите в торфената покривка дъждовни и води от стопения сняг се отцеждат много бавно и поддържат влажните поляни и мочурища през цялата година. Постоянен е и дебита на изворите и реките, които извират от резервата и осигуряват питейна вода за София. Цялата площ на резервата е включена във вододайната зона на града.

Резерват "Торфено бранище"В резервата се е формирал специфичен растителен комплекс, свързан с торфенистите и преовлажнени терени. Установени са 4 храстови и 14 тревни асоциации. Обширни площи са заети от ниските храстчета на лапландската върба, ивата и други представители на високопланинските върби. Сред редките от висшите растения са и два вида насекомоядни растения – петлюгата и росянката. Общо 12 вида от флората на резервата са включени в Червената книга на България в категорията „рядък”.

Безгръбначната фауна е представена от над 200 вида и 20 семейства. За територията на парка са описани повече от 110 вида дневни пеперуди. Земноводните и влечугите, които обитават торфищата на високата планина не са много. Планинската жаба е земноводно, което успява да прекара тежката и продължителна зима в изворите и торфищата. Планинският гущер също се среща по влажните поляни и торфища. За представителите на птичия свят, особено за някои представители на сем. Соколови, резерватът е важна хранителна база.

Снежната полевка е представител на семейство „Мишки“, заселил се тук още през ледниковата епоха. Друг типичен обитател на най-високите части на резервата е сляпото куче – световно застрашен от изчезване вид.

Резерват „Торфено бранище” попада изцяло в две зони от НАТУРА 2000.

infoz autor www.infoz.bg (по информация на Министерството на околната среда и водите)

Теми:

На подобна тема